Бяхме на Rolling Stones.

Инстаграмът на шибания главен редактор Банев на олимпийския стадион в Мюнхен.

Върнахме се, но не знаем какво точно да кажем. Още по-малко да напишем свързан текст. Споделяме разпилени мисли и емоции. Едва ли скоро ще можем да си ги съберем.

You gotta take what you can, when you can, while you can…
and you gotta do it now.
That’s what the big boys do.
Because if you think Mick Jagger’ll still be out there…
trying to be a rock star at age 50 you’re sadly, sadly mistaken.

От монолога на героя на Джими Фалън в Almost Famous.

Колко е прав, нищо че е в грешка. Самият Джагър също.

You can’t always get what you want

But if you try sometime you find

You get what you need

Можеш да имаш каквото поискаш. Да намериш билет за приятел в последния момент, когато всичко е било разпродадено за 18 минути преди четири месеца. Да си най-отпред, а билетът ти да е от най-евтините за най-горните трибуни.

Можеш да си на стадиона с най-добрата си приятелка откакто сте били на осем. Тя е с дъщеря си, която е на… осем. И с баща си, който е почти на 68. Този на сцената е на 74, има правнучка на 3 и половина и син на 9 месеца.

Времето е извън нас и ние сме извън времето.

“Guten abend, Munich…We’ve been here 15 times and the first one was in 1965”.

Рут също е с нас: “Баща ми го е откривал този стадион преди 45 години, днес аз съм тук на велик концерт. Съдба. Живот.”

Следващите 150 минути от същия този живот ще са напълно необясними и не само извън времето, но и извън пространството и това, което съзнанието ни някога ще е способно да осмисли. Не защото това е най-велият концерт на всички времена. Няма най-велик концерт на всички времена. А защото в цялата история на рокендрола това са единствените хора, които заедно продължават да правят едно и също нещо вече 55 години. Други такива никога няма да има. И ти го виждаш това нещо с очите си и пак си мислиш, че е абсолютно невъзможно. Някаква измама има тук. Това са холограми. Пуснали са ни запис. Звукът също е като на запис. Най-добрият звук, ever.

Кийт хвърля недопушени цигари от сцената. Значи все пак са те, истинските. Ръцете ти треперят, не можеш нищо да снимаш.

Но можеш всичко да имаш. Винаги. Да, знаем, че това всичко е просто рокендрол…but we like it, like it, yes we do.

Нашата музикална редакторка Надя Здравкова (не знаем как е изтрезняла), събра и прошнурова парчетата на Стоунс в стройна плейлиста – това е целият лайв.

Още сме там.