Kлиматичните промени през последните 650 000 години са свързани с цикличност на Земята и по-конкретно 7 цикъла на заледяване и размразяване в следствие затопляне. Последната ледникова епоха датира от преди 7000 години и краят й бележи началото на настоящата, и съответно човешката цивилизация. Повечето от тези климатични промени се приписват на малки вариации в орбита на планетата ни, които водят до разлика в количеството слънчева енергия, достигаща до повърхността.

Какво обаче отличава настоящата вълна затопляне? От една страна това е вероятността нарастването на температурите да се дължи на човешка дейност. В цифри, според НАСА, тази вероятност е 95%! От друга – безпрецедентната скорост в повишаващите се температури. Промени, отчитани с десетилетия.

През 19-ти век учени разбират, че газовете отделени в атмосферата създават т.нар. “парников ефект”, който е причината за ускореното затопляне на Земята. В началото на същото столетие шведският учен Сванте Аррениус (Нобелов лауреат, Химия, 1903 г.) доказва, че емисиите от индустриални дейности могат един ден да доведат до ускорено глобално затопляне. Негови колеги отхвърлят идеята, заклеймявайки я за грешна. През 1938 г. английският парен инженер и изобретател Гай Стюърд Календър твърди, че нивото на въглероден диоксит се покачва и това ще доведе до рязко повишаване температурите на Земята. Но отново много учени остават скептични. В средата на века, почти случайно, няколко изследователи откриват, че глобално затопляне породено от човешка дейност наистина е възможно. А през ’60-те години на 19-ти век американецът Чарлз Дейвид Кийлинг измерва нивата на въглероден диоксид в атмосферата и установява, че се покачват твърде бързо. Други изследователи проявяват интерес към доказателствата му. В стремежа си да разберат как нивата на С2О са се променяли в миналото, както и влиянието от химични и биологични процеси, те откриват, че газът има ключова роля в резките климатичните промени. Промени, чиито последици биха били ключов фактор за бъдещето ни. Особено днес. Два века по-късно, когато влиянието на въглеродните емисии не подлежи на съмнение според науката, а и това което можем да видим с просто око. В зависимост от личния мироглед, разбира се…

Ледени ядра извлечени от Гренландия, Антарктида и тропически планински глетчери, също доказват, че климата на Земята реагира на промените спрямо нивата отделени парникови газове. Древни доказателства могат да бъдат намерени и в дървесни пръстени, океански утайки, коралови рифове, слоеве от утаени скали и пр. Всичко в доказателство на категоричното – затоплянето днес настъпва приблизително десет пъти по-бързо от средната степен на затопляне при ледников период.

В сърцето на Берлин, един от най-екологично устроените градове в света, намирам българска следа начело на компания, заела се да работи по опазване живота на Земята. План А помага за набирането и организирането на средства към места, които не само не са скептични относно научните данни, но и вече са потърпевши. Представям ти човекът в сърцето на тази компания – Любомила Йорданова с отговори на въпроси, които поне би следвало всеки да си зададе относно бъдещето.

Какво е План А?

План А разработва алгоритъм, който предсказва къде и как климатичните промени ще се случат по света и наред с това развиваме софтуер, който използва наученото от алгоритъма, за да помага за изчисляването, наблюдението и компенсирането на въглеродния отпечатък от страна на различни бизнеси.

Как приоритизирате?

Технологията на План A използва над 360 индекса и данни на теми като гори, дива природа, устойчив живот, устойчива енергия, управление на отпадъците, както и нива на емисии, нива на стрес върху флората и фауната, данни за природни бедствия. С всички тези данни ние сме в състояние да прогнозираме най-високите приоритети за екологични действия на национално и регионално ниво.

От самото начало се стремим да разберем кои са най-големите заплахи за околната среда в световен мащаб и кои действия трябва да бъдат приоритетни. Това е и ролята на нашата технология.

 

Моля, разкажи за островите Тувалу. Защо не се чува повече за тях и като цяло се говори най-малко за най-пострадалите?

Островите Тувалу формират Полинезийска островна страна, разположена в Тихия океан. Климатичните промени са много видими в Тувалу, тъй като средната височина на островите е по-ниска от 2 метра над морското равнище. Счита се, че Тувалу ще бъде една от първите държави, които могат да изчезнат заради повишаване нивата на морското равнище.

Причината да се е чувало за тях е, че Енеле Сопоага, министър-председателят на Тувалу, е виден и много откровен оратор на темата за борба с промените на климата.

Не се е чувалo повече за тях, тъй като държавата е изключително малка и интересът към техните проблеми е извън генералния дневен ред в големите институции, макар и тяхната реалност да е това, което предстои на всички ни.

Повече от 70% от емисиите са от организации, не индивиди. Вашият бизнес модел е именно свързването с подобни структури, които чрез вас подпомагат нуждаещи се. Нещо като Green Робин Худ. Защо това е решение? Не е ли един вид “плащаме си за да съществуваме без промяна и си правим маркетинг”?

“Greenwashing”, а именно как компании дават пари за каузи само за да изглеждат добре пред своите клиенти и служители, е изключително голям проблем и до ден днешен. Все още много организации решават да се асоциира в техните маркетинг кампании с теми, които въобще не са част от ценностната система на тяхната компания. Компании за гориво и газ се представят за “зелени”. Компании, които са един от най-големите замърсители във света дават обещания за след 50 години. Доста е страшно. И единственото решение е потребителите да се научат да четат между редовете – наистина ли тази компания е зелена? Защо се дават обещания за след 20-30-50 години, а не за следващите 2-3?

В План А сме избегнали риска да попаднем на такива клиенти, благодарение на нашия бизнес модел. Всеки бизнес, който иска да работи с нас, трябва да покрие стандарти свързани с това какви ресурси използва и от какво изкарват пари. Също така, трябва да работи с нас минимум 1 година, по време на която ние наблюдаваме промените във въглеродния отпечатък и обучаваме как да бъде намален. Така сме сигурни, че компанията иска да се промени, а не дава обещания, които служат само за маркетинг.

Защо научните изследвания, доказващи екологичната криза, пред която сме изправени, не достигат до мнозина? Посъветвай българските читатели как да намират актуална, легитимна информация за случващото се?

Светът на науката е толкова завладяващ, дълбок и в основата на всички аспекти от нашия живот. Много е тъжно, че не сме силно фокусирани върху новите знания, които те добавят към световната енциклопедия. Причината изследванията да не достигат до много е до голяма степен проблем на темите, които движат света. Онези, за съжаление, често изискващи доза сензация. Това не ни помага да решаваме големите, но и малките проблеми на тази Земя. Трябва да започнем да отдаваме нужното уважение на научната общност.

Ние изградихме Plan A Academy – пространство, където можете да научите за най-новите научни открития и начини да прилагате това знание в ежедневието си, да четете интервюта с най-добрите умове на този свят. Всичко точно с тази цел – свързване на хората с научния свят. Други информационни канали, които препоръчвам са Nature, Covering Climate Now, Carbon Brief, New York Time Climate, Guardian Climate Change.

Много хора намират “паниката” предизвикана от Грета Тунберг и нейните последователи за излишна, изкуствено създадена, лява и пр. Отдават климатичните промени на закономерна природна цикличност. В План А работите с множество проучвания и образовате хората. Образовай ни. Какво е неоспоримо?

Неоспоримото е, че на човечеството предстоят невиждани промени и ние не сме подготвени за тях. Нашата инфраструктура не би могла да отговори на такива нужди, правителствата из света на са подготвени за стотици милиони климатични бежанци, на психическо ниво ние нямаме подготовката да си представим дори какво ни чака.

Но истината е, че все още имаме възможност да отговорим на тези новини, които не са никак нови, с реакция от страна на бизнес, граждани и правителства. Няма да оцелеем, ако продължаваме да купуваме дрехи от fast fashion брандове, да ядем месо всеки ден, да си караме колата дори за кратки разстояния и да не сме наясно какви закони се приемат във връзка с нашата природа. Не е удобен този отговор и знам колко дълго човечеството е градило този “комфорт”, но времето, което имаме не е достатъчно тези мерки да не бъдат взети.

Достатъчно добре ли са образовани българите на тема екологична криза, в момента?

Според мен не и имайки предвид каква невероятна природа имаме е много важно това да стане главна тема на разговор. Трябва да се говори за качеството на въздуха, рециклиране и създаване на по-добра система за събиране на отпадъците от съществуващата из цяла България. Не само в големите градове. Това може да стане с различни инициативи, които на места вече съществуват. Няколко примера са Градски експериментариум, EcoSwitch, MoveBG, Zero Waste Sofia.

4 деца представящи природозащитни организации, измежду които и Грета Тунберг седнаха пред представители на конгреса в САЩ и им бе зададен въпроса (от Mr. Graves, Ranking member): Защо да правим каквото и да било след като най-големият замърсител (Китай) не предприема мерки? Каква е твоята искрена реакция към подобни “разсъждения”?

Такива коментари за мен са безлични и обидни. Генерализирането е едно от двете неща, които мразя на тази Земя. Това е способ, който дава възможност на тези, които нямат доводи да кажат нещо.

Кризата с изменението на климата е резултат от пренебрегване на планетата, неустойчивата употреба на нейните ресурси и растящото неравенство в обществото. Единственият подход, който ще доведе до редуцирането на негативните промени в климата е съвместна работа между бизнеси, индивиди, учени, неправителствени организации и правителства. Ние трябва да разберем това и да спрем да прехвърляме вината и отговорността на “другите, които трябва нещо да направят”. Всички имаме отговорност и трябва да работим заедно. В противен случай ще се провалим.

Твоето образование е свързано изцяло с финанси, предприемачество и бизнес. Властта на хората по-силна ли е от властните хора?

Вярвам в колаборацията, а не в деленето. Всеки един човек има много роли едновременно – гражданин, баща, дъщеря, служител, управител, доброволец, предприемач, кмет. Тези различни роли в съчетание изграждат един човек и неговото съществуване. Една добра управителка мисли и се грижи за служителите си ежедневно. Един добър управник мисли и се грижи за своите граждани ежедневно. Един добър гражданин мисли и се грижи за средата, в която живее, ежедневно. Това е и целта на План А – дa помагаме на хората да навигират различните си ролите едновременно и да го правят успешно в полза на себе си, но и на планетата.

5 съвета как да живеем природо-целесъобразен живот още от днес?

1.     Спрете да ядете месо.

2.     Спрете да купувате продукти, които са пропътували целия свят да достигнат до магазина и често са извън сезон.

3.     Премахнете пластмасата от живота си – купете си бутилка за многократна употреба, tote bag, fruit bags.

4.     Попитайте себе си (, ако сте управителят) или своя управител какво прави вашата компания или институция за борбата с промените в климата. Ако отговорът е нищо, стартирайте Зелена инициатива в офиса.

5.     Пазарувайте отговорно – имате ли нужда от нови дрехи всеки сезон? Дарихте ли това, което не ви трябва? Може ли да си купите една дреха от добра материя, вместо 5 от полиестер от fast fashion brand? Трябва ли да купите нещо въобще?

5 организации, които всеки трябва да следва, ако иска да е информиран за случващото се по света?

International Tree Foundation, Кения

Crowther Lab, Швейцария

Fundación Pachamama, Боливия

Living Gaia, Бразилия

Partners in Community Development Fiji, Фиджи

Ти живееш в Берлин. Моля те, сравни София с Берлин по отношение на мерките и активността в насока екология.

Берлин е един от най-еко градовете, в който съм живяла. Въздухът е чист, градът е обграден от езера и гори. София е прекрасна, но има много какво да се направи, за да стане по-зелена, най-вече във връзка с трафика, образователните програми, начин на рециклиране (често хората не спазват правилата) и сградите из целия град, които имат нужда от боядисване и подобрена изолация (да това също е свързано с темата за екологията).

Запознай ни със статистики свързани с България и екологичните проблеми тук, а може би анти екологичното бездействие?

България все още носи белези от светкавичната си индустриализация и позицията си като една от най-интензивните централи на комунистическия блок. Замърсяването на въздуха е най-високото в ЕС, а индустриалното развитие е довело до проблеми като замърсяване от химикали и тежки метали, обезлесяване и канализация във водните пътища. Ако искаш цял профил на България, ето тук сме го изготвили.

Толкова години сме учени да бъдем консуматори. Сменяме мобилните си телефони поне веднъж годишно, купуваме си евтини парцали за да сме тренди и ако може всичко да е в найлоново пликче, идеално. Измерваме дори съществуването си като успешно или не спрямо боклуците, за които сме платили. Как да спрем зависимостта си към това консуматорство?

Може би като просто спрем да измерваме себе си в материалното? Удовлетворението идва от участието в процеса, не от самата награда (ето какво казва науката), тоест нас не ни интересува дали имаме тази вещ. Аз от три години не ям месо, спрях да купувам дрехи и това подпомогна да стана много креативна в кухнята и гардероба ми. Когато взех това решение движещото беше знанието, което натрупах по темата. Селското стопанство и бързата мода са най-замърсяващите и разрушаващи индустрии след петролната. Ето малко по темата:

What is fast fashion?

How Fast Fashion Is Destroying the Planet

Environmental impact of agriculture

How agriculture and climate change are related: causes and effects

Какво е CSR (Corporate Social Responsibility или Корпоративна Социална Отговорност), има ли почва у нас и какви са наблюденията ти спрямо българския бизнес? Например възможен ли е домино ефект тук, т.е. една компания дала допър пример да бъде последвана от множество други?

Не съм много добре запозната, но от началото на другата година една от държавите, върху които ще се фокусираме е България, така че всички заинтересовани компании да пишат. Искам да направим процесът на това да имаш кауза в компанията лесен за самата структура и полезен за планетата. Win-win-win!

Колко и какви проекти в България сте подкрепили до и в момента?

До момента сме подкрепили един проект, документален филм за парк в Стара Загора. За съжаление не сме получавали молби за финансиране от организации в България. Процесът е много лесен и описан тук. Ще се радвам да получим!

Много хора твърдят, че начина повече хора да са природо-целесъобразно ангажирани е да се превърне темата в the new cool. От кога да бъдеш смислен не е cool, според теб?

Ако е cool да правиш нещо добро за обществото и планетата, аз нямам против то да е наречено така. In any case the planet needs some cooling.