Всичко тече, всичко се променя. Това би трябвало да е мотото на столичния Център за градскамобилност. Първата част е свързана с това как изглежда градския транспорт повреме на дъжд, а втората отразява политиката относно цената на билета. Уви,твърде дълго той остана на стойност 1 лв., което имаше тежки последствия за всички,без да си даваме сметка. Превърнахме се в бедни, озлобени и болнави хора,разединени и угрижени за какви ли не заобикалящи ни заплахи. С един прост жестСтолична община е на път да промени тази пагубна тенденция и ние нямаметърпение поскъпването на хартиеното билетче най-после да стане факт. Ето каквиположителни събития ще последват от него:

1. Пестимпари

Психологическатареакция на всяко повишение е отказ от купуване. Така като гратисчии вие вече щеспестявате не по лев от некупени билети, а значително повече: 6 лв. на всекидесет пропуснати покупки. Ако цял месец не използваме превозното документче,ние добавяме към семейния бюджет между 30 и 50 лв, с които покупателнатаспособност на домакинството ни се увеличава. На година сумата може да достигнепочти една работна заплата. А ако слизаме на всяка спирка, за да вземемследващия рейс, без отново да се самотаксуваме, това ще е най-сериозното перов скромните ви доходи.

2. Инвестирамев здраве

По-скъпият билетестествено ни държи на разумна дистанция от превозните средства и автоматичнони кара да изминаваме пеша разстояния, за които преди разглезено използвахметранспорт. Ако на ден човек спестява средно 3 спирки от средно 400 метра всяка,седмично това са 6 километра преход повече или между 350 и 500 километра нагодина. Движението е жизнено важно за правилното функциониране на нашияорганизъм и ето как освен по-богати, постепенно ставаме и по-здрави.

3. Мислимкреативно

Следващатаположителна характеристика от предвижданото увеличение е насърчаването нанародното въображение. Нищо не го изхабява така, както фиксираните цени наежедневните услуги. В момента, в който имаме мобилност по тази линия,обикновения човекопътник открива нови способи за движение в рамките натранспортната система, увеличава личната си бдителност спрямо контрольорскатазаплаха, което е вид допълнителна мозъчна дейност и в крайна сметка става частот устойчив модел за развитие на предприемаческото мислене. Не смеем дапрогнозираме колко нови стърт-ъпи могат да последват след като промяната станефакт.

4. Обединяваме се

Нищо не сплотяватака, както общото зло. И понеже всяко увеличение (с изключение на редкитеувеличения на заплатата) е схващано като заплаха, ще се наблюдава консолидиранена гражданското общество, без оглед на партийни, съсловни или друг типинтереси. Дори на ниво междуетническа търпимост българи и роми за първи път ще сечувстват напълно равни в нежеланието си да използват по-скъпия билет, макар чепоследните водят няколко дължини в нежеланието да използват какъвто и да ебилет.

5. Разтоварващое

Всяка минута,прекарана в кахъри за цената на билета, ни спестява време, прекарано в кахъриза нещо по-сериозно. Например за икономическите правила на света, съдбата наПутин, ислямската радикализация или ловните навици на Стоичков. Така само нацената на допълнителни 60 стотинки ние се лишаваме от грижи на неопределенастойност, които тровят съня ни и ни превръщат в неприятни индивиди. Малкибилетчета – малки ядове, казва народа или ако не го казва е крайно време дазапочне.

Така че взаключение всички ние трябва да приветстваме увеличението на билетите заградския транспорт, защото дори когато гражданите са късогледи да видятползите, една добродетелна и справедлива държава го прави вместо тях. За коетонай-сърдечно благодарим на когото трябва.