Би ли се представил за нашите читатели?

Здравейте, казвам се Иван Несторов и съм студент по архитектура в Националното училище по архитектура във Версай (Ecole nationale d’architecture de Versailles), Франция. Понастоящем съм последна година магистър, така че може да се каже, съм на финалната права от обучението си. Другата ми голяма страст, освен архитектурата, е фотографията, която практикувам просто като хоби, но със сигурност ми помага и в това, което уча, двете имат много общо и се допълват.

Следваш архитектура в Париж. Защо там и какво оценяваш най-много в образованието, във френската столица?

Завършил съм френската гимназия, така че заминаването ми в тази посока беше логичен избор. Като цяло, никога не ми е било „фикс“ идея да уча в чужбина, но имах известни резерви към следването точно на архитектура у нас (които с времето и комуникацията ми с колеги, които записаха тук по-скоро се опровергаха), но предвид, че имах възможността, реших че си струва да опитам навън и определено не съжалявам. Франция и конкретно Париж ми даде много, това е град с изключително богата култура и невероятно архитектурно наследство, който със сигурност ми е повлиял не само в професионално, но и в лично отношение. Университетът ми се намира във Версай, който е добре известен с кралския дворец и съответно също е място с много история. Може да се каже, че е една от по-класически ориентираните архитектурни школи във Франция, без да отстъпва чисто технологично на останалите специализирани училища. Ако трябва да отлича едно нещо, което съм оценил най-много от следването си, това, може би, би било способността да мислиш аналитично, давайки в същото време свобода на въображението си, която преподавателите развиват у студентите. Качество, което е изключително важно за един добър архитект.

Как е застъпена дигитализацията в учебния ви процес извън условията на пандемия и какво промени вируса?

Университетът разполага с лаборатория, оборудвана с лазерни машини и 3D принтери, които са на разположение на студентите. Истината обаче е, че за момента те са твърде недостатъчни като бройка, за да могат да бъдат от полза на всички желаещи. Тази година бе одобрен проект за разширяването на лабораторията и закупуването на няколко нови 3D принтера, така че се работи в тази посока. В бакалавърската програма са включени различни курсове на обучение за работа с BIM софтуери и програми за 3D визуализации, които са добра основа върху, която да стъпиш, но всеки, използващ подобни програми, знае, че те се усвояват най-вече с практиката. Що се отнася до ефекта от пандемията върху учебния процес, то той не мисля, че беше кой знае колко по-различен от този върху всички други специалности. След затварянето на университетите, преминахме на изцяло онлайн обучение, като програмата се запази същата. Може би единственият елемент, който пострада беше семестриалният ни проект, който по време на магистратурата е обвързан с пътуване до конкретна дестинация, което тази година бе отменено.

Фотография: Иван Несторов

В предварителния ни разговор ти спомена нещо много интересно за развитието на мегаполиса, а именно че в момента претърпява „нещо като нова урбанистична революция“. Моля те, разкажи ни повече за това и стратегиите на кметицата Ан Идалго?

Да, през последните години, градът наистина претърпява нещо като нова урбанистична революция след тази от втората половина на XIX век, когато Осман преобразява Париж, и тази от 60-те години на миналия век, по време на която, както в повечето мегаполиси по света, се работи по посока на приоритизирането на автомобилите в градовете за сметка на пешеходците. Днес, политиката, която води кметицата на Париж, Ан Идалго, е точно обратната – приоритет са пешеходците и велосипедистите. През 2018-та година са изготвени два плана за стратегия за развитието на града. Първият, за краткосрочна такава (в рамките на следващите 10г.), Paris Intelligente et Durable е организиран в три категории :

– Ville Ouverte (отворен град)- тук основна цел е стимулиране на участието на хората в различни градски проекти, обменът на информация чрез сигнали за нередности и т.н., с една дума краудсорсинг.

– Ville Connectée (свързан град) – идеята тук е да се развие и улесни транспортът и да се осигури на хората система, която да направи придвижването им в града, било то пеш, с колело или с градски транспорт, по-бързо и по-удобно.

– Ville Durable (траен град) – третата категория от краткосрочния план е всъщност първата стъпка от дългосрочния, който цели до 2050-та година Париж да е изцяло въглеродно неутрален. Тук приоритети логично са преминаването към възобновяеми източници на енергия и озеленяването на града.

Осъществяването на целите на този план е до голяма степен базирано на IoT – приложения, интерактивни карти из града, умно осветление, сметосъбиране и управление на транспорта и т.н.

Фотография: Иван Несторов

Като споменаваш IoT би ли могъл да откроиш някои градски мобилни приложения, които в момента се използват и вече показват добри резултати?

Едно от най-полезните приложения безспорно е Dans ma Rue. Ролята на хората и отговорността им към градската среда е от изключителна важност за развитието на един съвременен град. Тук искам да отворя една скоба и с риск да прозвуча като кисел пенсионер ще кажа уважавайте градската среда, каквато ще да е тя. Но да се върнем на приложението Dans ma Rue. На практика, то е система, която ни позволява в реално време да изпращаме сигнали, чрез снимки и видео, за различни нередности и повреди на обществени места, които срещаме из града. Тази обратна връзка е наистина полезна и при една адекватна работа на съответните отговорни институции спомага много за поддържането на града чист и приветлив. У нас подобно приложение беше Civi, което за съжаление не просъществува дълго.

Други добри примери са Balades Paris Durable (Eco Walk в App store), интерактивна карта на Париж, която предоставя огромна база от пешеходни маршрути из града подредени в различни категории, както и Vélib‘, приложението, което обслужва системата от градски велосипеди под наем, която се разраства всяка година и вече разполага с 1400 станции в целия град.

Как реагират парижани на видеонаблюдението, защита на лични  данни и като цяло навлизането на интернет свързаните технологии в градска среда?

Париж е модерен град, с хора с отворено към иновациите мислене. Реакцията им към навлизането на интернет свързаните технологии в градската среда е по-скоро положителна и те откликват на призивите за по-голяма тяхна активност, защото виждат резултатите. Правителството се опитва да поддържа гражданите добре информирани за всяка една технологична новост, която ги засяга в града, което е ключово в случая, защото по този начин се изгражда доверие. Парижани претърпяха много покрай терористичните актове от 2015-та и 2016-та година и сигурността им определено се превърна в приоритет. След тези събития на много места в града беше инсталирано видеонаблюдение, така че мисля че малко или много хората свикнаха с това и започнаха да разбират, че това е новата реалност.

Фотография: Иван Несторов  

Интересна е темата със сметосъбирането – работеща ли е системата в Париж и как?

Разделното събиране е застъпено отдавна в града, като за целта има различни контейнери за смет както във всяка една жилищна и обществена сграда, така и на улицата. Отново чрез приложение можем да открием и къде най-близо до нас има контейнер за изхвърляне на текстилни отпадъци, които както всички останали после биват рециклирани. Нещо, което ми направи много добро впечатление е системата им за изхвърляне на бяла и черна техника, както и мебели. У нас ако искаш да си изхвърлиш старата пералня например, най-вероятно просто ще я оставиш до кофата пред блока, където тя ще стои с дни, докато няколко мургави младежи с каруца не минат да си я вземат. Там просто подаваш заявление на сайта на общината, което отнема буквално минута и чакаш общинското камионче да дойде и да я откара на предвидено за изхвърляне на подобни отпадъци място.

Какво от тази технологична революция ти лично нямаш търпение да видиш в употреба и защо?

Много неща, в България имаме доста да наваксваме в това отношение. Всички тези приложения на IoT, които споменахме по-горе вече дават видими резултати в много градове и София има огромна нужда от тях. Тази, да я наречем, мнителност на българина към новите технологии не ни помага особено. Истината обаче е, че проблемът не е толкова в хората, колкото в това как им се поднася информацията за тази технологична революция (или как не им се поднася изобщо) и начинът, по който това, което тя ни предлага като възможности се прилага от съответните институции.  У нас има и много будни млади хора, които разбират позитивите от  тази технологична революция и са готови да работят за извличането и реализирането им, само че този процес е двустранен.

Фотография: Иван Несторов

Как ти лично би имплементирал технологиите в собствени архитектурни/ урбанистични проекти?

Не мисля, че мога да отговоря еднозначно на този въпрос, но безспорно архитектурата и новите технологии вървят ръка за ръка. Голяма част от практиките базирани на IoT, които виждаме да се прилагат в така наречените умни градове, намират своето приложение и в по-малък мащаб – този на умните домове. Интелигентното осветление и отопление са вече част от всеки модерен проект, а възможностите които новите технологии и IoT ни предоставят стават все повече с всеки изминал ден. Една от основните мисии на архитектите днес е да открият тяхното най-добро приложение, така че те да подобрят качеството ни на живот без това да е с цената на нарушаване на личното ни пространство.

А къде би осъществявал проектите си като дипломиран архитект и защо?

Амбицията ми е да се върна в България и да се развивам тук. Може би ще прозвучи романтично, но вярвам, че моето поколение има силата да промени много неща у нас към добро. Казвам го, защото познавам достатъчно кадърни млади хора, които независимо къде са учили, това с което се занимават, имат знанията, мотивацията и ясната представа как да се реализират тук и работят за това, въпреки всичко. Архитектурата е пословично бавна във всяко едно отношение, а в България има много работа по нея и то предимно върху архитектурното ни наследство, така че не си правя илюзии, че промяната ще стане за ден, но съм сигурен, че при добро желание и много усилия (не само от страна на архитекти, урбанисти, инженери и други специалисти, а от цялото общество), тя е възможна и то в не толкова далечното бъдеще.

Фотограф и модел: Иван Несторов