Търпяхме, затваряхме си очите и ушите, но повече не можем. Край. Стига толкова!

Отлагаме този текст отдавна. Даже малко съжаляваме, че го пускаме с такова закъснение като част от общия шум по темата. Причината – все се надявахме, че няма да се налага да го пишем. Че те ще отговорят на очакванията, които имаме към тях. Че има какво да кажат и знаят как да го кажат, така както го правеха едно време. Но както се казва, вече не ги правят като едно време.

Годината е 2005. Имаше и джиесеми, и интернет, ама от старите. Колите бяха с мексикански климатици и на задръстването преди Сливен от всеки отворен прозорец се чуваше едно и също. Както и от всяко барче, от всяко морско капанче и от радиото в денонощния. Всички, навсякъде слушахме Quattro. До откат.

Царят беше премиер, магистралата до морето беше мираж. Толкова голям мираж, че в интервютата около премиерата на Quattro, много добре си спомням обещанието на Хазарта, че следващ албум на Ъпсурт ще има едва тогава, когато е готова магистрала Тракия.

Годината е 2017. Има и магистрала до морето, и до Капитан Андреево даже. Нов албум на Ъпсурт няма. Би ми било обидно Бойко Борисов да е свършил повече работа от мен за 12 години, но за Буч, бат Венци и Ицо Хазарта явно не е. През 2005 Quattro беше най-хубавото нещо, което се случваше в държавата ни, докато от ръцете на царя преминаваше в ръцете на Станишев. В този абсолютен от-трън-та-на-глог, най-добрият поет на новото време (извинете за клишето) в 38 минути събираше целия ни смях през сълзи, гняв, отчаяние и надежда…Оставам, ама ми се заминава.

Quattro е най-слушаният български албум на всички времена. Категорично. Ъпсурт е най-добрата българска хип-хоп група на всички времена. До 2005. За съжаление. Но 12 години живеят на тези стари лаври и ние 12 години толерираме това, с което се опитват да ни забавляват от Quattro насам. Безкритично и снизходително го приемаме. Защото нали са Ъпсурт. Нали само тях имаме. Нали сме ги слушали нон-стоп от “Нон-стоп” насам. А и кои сме ние, че да им държим сметка, че за 12 години са издали шест парчета. (Рекламата на Еврофутбол не я броим за парче, нали?).

И тъй като Ицо Хазарта е най-личният народен поет подходящо е цитираме тук и анонимния народен поет – не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава. Свалянето на личните ни критерии към Ъпсурт, само защото са Ъпсурт, не работи в наша полза като публика, която 12 години се надява на новото Quattro. Хазарта пише по едно парче на две години, но през цялото време не е слизал от кориците на списанията и не е излизал от телевизионните студиа. Защото журналистите се държат с него като с институция (каквато някога беше). Не е слизал и от сцената, защото ние продължаваме да си купуваме билети за концерти и да пълним залите, за да чуем за триста и осемнайсти път на живо “Бай хуй”. Ами нямаме елементарно възпитание и сме си за бой. Вместо да ги нахраним едно хубаво още през 2007 след “Звездата” и да попитаме “Копеле, кво станааа?”, ние им трупаме три милиона и половина гледания в YouTube. И така 10 години.

Като доказателство, че движението рязко надолу не е от онзи ден, а е от преди бойковите магистрали – бърз тест: Колко реплики знаете от “Бела жига”, “Мрън, мрън” или “Ослушай се” и колко от “Колега”.

“Колега” я знаете цялата, нали? Естествено… Господин депутата гледа девствено.

И така в шеги и закачки оставихме точно тези, които викаха “не ме занимавай с глупости, бе”, да ни занимават с глупости. Някои от тях бяха горе-долу забавни и поради липса на конкуренция вдигахме рамене и се съгласявахме, че хип-хопът им е много по-добър от хип-хопа на всички останали.

Но колкото и ниско да сме смъкнали летвата, онова от онзи ден просто няма как да мине.

20 (словом: двадесет) пъти дупе(то) за 30 секунди е лош вкус по всички стандарти. Гъзи бузи, боцуни, боцуни, гъзи бузи е… моля вие довършете изречението, аз не мога. Защото не е изречение. Нищо не е. Или е – най-голямото разочарование и доказателство, че второ Quattro Ъпсурт никога няма да направят. А не е като да няма мат’рял. Мат’рял колкото искаш. Ония партийни куфари се оказаха бездънни. В Парламента да лапаш пишки все още е бизнес. Ама няма кой да го изпее. Защото затънали във вечна всенародна любов и безграничен медиен интерес, Ъпсурт са си изградили крепост от комфорт и нямат причина да се пънат. Освен ако може би любезно не ги помолим да спрат да ни занимават с глупости и вместо да ни показват тресящи се негърски дупета, да си седнат на техните собствени и да видят стават ли още за тая работа или не. Ако стават, ще сме най-щастливите на света. Ако не – просто ще спрем да им обръщаме внимание и ще вдигаме палци за някой друг. Не е като да има кой знае колко, които да го заслужават, но не е и като да няма.

Или това:

И нещо малко по-старо: