Дано си загрял филмово, защото оттук нататък есента ще те спука от кинофестивали. Веднага след CineLibri в играта ударно влиза осмият So Independent a.k.a. Sofia Independent Film Festival и за пръв път ще изправи най-добрите игрални и документални филми в специална конкурсна програма. Фестивалът, който твърди, че е по-независим и по-артистичен от всякога, представя над 90 филма, които са преминали предварителна селекция. И за които малко хора са чували, което може да е и нож с две остриета.

Фестивалът ще се състои между 26 октомври и 5 ноември в София. Разделен е на няколко категории:

·         Игрален конкурс

·         Документален конкурс

·         Късометражен конкурс

·         Българско кино

·         Извънконкурсна програм

·         Нискобюджетно и експериментално кино от цял свят (ебати якото)

·         VR

 

Ето препоръките ни за най-обещаващите заглавия:

 

ЛЪКИ (САЩ, 2017)

Режисьор: Джон Каръл Линч

Важно е да споменем, че в ролите са: Хари Дийн Стантън, Дейвид Линч, Рон Ливингстън, Ед Бегли младши, Том Скерит, Бет Грант.

За този филм ще прочетеш, че трябва да донесе посмъртна номинация за Оскар на недооценения приживе Хари Дийн Стантън, който почина на 15 септември тази година. Лъки е филм, който е на ръба между факта и фикцията, между реалния живот на Стантън и този на персонажа му. Стантън е актьор, който често е твърдял, че не играе и не се преструва. Това само по себе си е достатъчен отговор и достатъчна причина да гледаш филма. 90-годишно кораво атеистично копеле, което винаги е правило нещата по своя начин. Това звучи като смислен живот!

Живял съм повече и пушил повече от всичките си връстници.

Филм за равносметката в края на пътя, бунтарството, атеизма и свободата.

 

САМБА (Доминиканска република, 2017)

Режисьор: Лаура Амелия Гузман, Израел Карденас

Спортна драма за изкуплението. След излежаването на 15-годишната си присъда в щатски затвор, Сиско се завръща в родната си Доминиканска република. Перспективите пред него не са многобройни и той започва да участва в улични боеве, за да не умре от глад. Като бонус към идиличната картинка добавяме майката на Сиско, която е алкохолик и толерира по-малкия му брат, който рязко се е засилил надолу по баира на деградацията и престъпленията. Но един бой, който трябва да донесе просто бързи пари на нашето момче, го среща с италианеца Ничи, което се оказва повратна точка в живота и на двамата.

МЯСТО ИМА ЗА ВСИЧКИ (САЩ, 2017)

Режисьор: Ангъс Маклоклън

Продуцент е Мартин Скорсезе, което ми се струва интересен факт, предвид това, че филмът не е точно онова, което очакваш да видиш, когато чуеш Скорсезе. Ако ти е харесал Манчестър край морето, най-вероятно Място има за всички е за теб. Самата история не е нещо свръхоригинално или впечатляващо, но често именно тези филми се оказват скритите лимонки, които ти пръскат мозъка от кеф в киното. Не съм убедена, че това ще е случаят този път. По-скоро ще видим приятна семейна история, в която някой преоткрива себе си и/или превъзмогва травми, причинени от взаимоотношенията с родителите си.

И ПОСЛЕ СВЕТЛИНА (България/Белгия/Великобритания, 2017)

Режисьор: Константин Божанов

Нещо ново от режисьора на Аве. Павел е 16-годишно странно хлапе, което бяга от къщи, за да открие художник, по когото има прилично развита мания. Момчето е емоционално нестабилно с наистина хаотичен вътрешен свят, който отчаяно се нуждае от подреждане и от сламка, за която да се хване. Филмът изглежда красиво заснет, а една реплика от трейлъра ме убеди напълно, че трябва да го гледам.

Събуждам се всяка сутрин с желанието да изгоря всичко, което някога съм рисувал.

АД НА ЗЕМЯТА: ВЪЗХОДЪТ НА ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА (САЩ, 2017)

Документален филм, който твърди, че предоставя пътешествие до Ада и обратно. Малко над час, посветен на кризата в Сирия и тоталното разрушаване на основни човешки права там. Най-вероятно си резервиран към подобни продукции (американски филм за Сирия?) и никой не те вини. Но нещо подобно само би допълнило и разширило гледната ти точка. Замисли се.

Гледай да не пропуснеш трите части на Българско късометражно кино. Не се разглезвай с мързеливото консумиране на пълнометражни филми. В кратките форми често живеят най-устойчивите идеи, а дори и да не е така, по-лесно ще си простиш загубата на време. Почти сигурна съм, че в този случай няма да си назад, ако отделиш малко време и погледнеш какво се случва в късометражното кино у нас напоследък.

Пълната програма на So Independent може да видиш в сайта на фестивала.