Ще отидете ли на ресторант с приятели, носейки всички коледно-новогодишни писма със себе си? Ще поставите ли писмата, колетите, пакетите, чантите – всичко на масата? Ще отворите ли плик след плик пред тях, писмо след писмо, пред вашите приятели – цялата тази колоритна кореспонденция на масата? По-скоро не, нали?

Но когато писмата, колетите, пакетите и чантите пристигат в мобилния ви телефон, няма проблем – отваряте всичко, че и проверявате през две-три минути да не би случайно да е дошъл нов пакет. И телефонът си е на масата. И вие го докосвате през минута-две, да не би да изпуснете нещо важно. И защо да се лишите от удоволствието – нали не поставяте куп писма на масата за хранете, а само един смартфон, какво толкова.

И спасение няма, повярвайте. Единственото е анологово-дигитален мобилен телефон, досущ като този.

Това е любимият ми мобилен телефон, имах първата генерация, сега се появи второ поколение. Punkt MP02. В него има всичко, което е необходимо – възможност да се чуете с близките, да запазите маса в ресторант, да се обадите на приятел, да пуснете sms за зелена зона. Този мобилен телефон на швейцарската компания Punkt не предлага нищо излишно. Няма възможност да видите какво, по дяволите, се случва в Instagram. Няма цветен екран. С този телефон имате време за всичко останало и никакво време за всичко излишно.

И впрочем, спомняте ли си онези времена, далечни навярно, когато имаше телефонен етикет и късното позвъняване, дори от най-добрите приятели, се считаше за ужасно невъзпитано. Че кой ще си позволи да се обади на домашния телефон след 8-9 вечерта, какво остава за след 10? Малцина. Днес, бърза работа, няма никакъв срам.

Онзи ден на ски пистата треньор подметна, че всички бързат. Бързат да се научат. Само преди няколко дни в магазина всички бързаха. Бързаха да си купят ризи, панталони, пуловери, обувки. Бързаха. Голямо бързане. И после да проверят телефоните си пак, че и пак, за всеки случай. С този Punkt няма бързане. С тези филми няма бързане – снимате внимателно, онова, което се обмислили, което ви харесва.

Същите онези бързащи след това разговаряха надълго и нашироко за поредната здравословна инициатива, някакво ново вътрешно право на тайнственост – защото, ами да, толкова е внимателно и здравословно онова новото чудо, че то е направо тайно. Свързано е с приложение на мобилния телефон, с нова техника за медитация, с ново стори в Instagram, с нов чай – чаена церемония дори, с нова хранителна схема, с нова книга за съня, какво ли не още.

Georg Friedrich Kersting, Man Reading at Lamplight, 1814

Въпреки всичко сънят не идва, защото сте капсуловани и затворени, преминали през всички нови техники за медитация и съзерцание, но сега сте в онова място – на възглавницата – което принадлежи единствено на вас, само вие сте там, а сънят не идва. Да не заспите, хм, ще бъде ужасно, нали така? И нито едно приложение, нито броенето до сто, нито онази смахната медитация, нищо не помага. Защото днес бързахте да си купите риза, бързахте да прочетете онези пет статии (едновременно, разбира се, че иначе FOMO-синдромът напада), бързахте да проверявате Instagram десетки пъти (да не би да пропуснете поредното стори, ами да).

А всъщност, както пише Ален де Ботон, “… нашата будност може да се тълкува като изкусно отмъщение от страна на многото дълбоки, велики, значими и богати на информация мисли, за които не сме се грижили правилно през деня. Не може да заспим, защото в съзнанието ни има толкова много несвършени неща.” И да, представете си – колко много са несвършените неща, неотвореният feed в някоя социална мрежа, непрочетените статии, неотворените сайтове, ненаписаните излишни съобщения, некупените промоционални дрехи, неизтощими сме в преброяването на несвършеното и сънят не идва.

Фотография: Мей Юнг

Невъзможността да заспите е невъзможност да откриете свободата, нищо повече. Защото само след няколко часа влизате в поредното “светло” състояние на света, когато трябва да обръщате внимание на всичко около вас, а когато е “тъмно” единствено имате време за всичко във вас. Но инсомнията побеждава, свободата се изплъзва и мислите за всичко нотговорено, некупено, невидяно, тези мисли изплуват.

Дали пък решението не е в забавянето на темпото? Онзи ден, в уютно пространство извън София, попаднах на място, където темпото е забавено. Погледът ми попадаше непрекъснато към аналогови удоволствия – нямаше уебсайт с размери на бели ризи, които вече притежавам с едно кликване на бутона “buy now”. Имате шевни машини, хартиен метър, ножица, креда, безопасни игли, истинска пробна, истинско кафе, истински платове. Стари кадри от филми препускаха през главата ми – елегантни мъже, надвесени над кроячни маси, които изпипват всеки детайл от ръчно ушитите ризи, сака, панталони. После джентълмените ги носят така, както трябва.

Ще кажете – готовите ризи и сака, какво им е? Може и да сте прави. Но няма нищо по-добро от това, както гласи клишето, да се чувстваш добре в собствените си дрехи. Това се случва само, когато те са ушити по мярка.

Преди време си говорих с двама шивачи, Ричард Андерсън и Мариано Рубиначи. Винаги ми е харесвало, че хора като тях успяват по завладяващ начин да съхраняват традицията на ушитите дрехи по мярка, но в същото време да бъдат истински креативни, иновативни. Ричард Андерсън обясни: “Ние правим точно това в компанията. Още преди десетина година се опитвахме да съберем традиционните елементи, които всъщност присъстват в ръчната изработка на мъжки костюми, с по-модерните течения. Под “модерни течения” разбирам работата със съвременни платове, тъкани, материи. Например използваме повече памук, лен, деним. Аз самият искам да бъда иновативен във всичко, което правя, но в същото време се старая да запазя качеството на продукта, на услугите, които предлагаме.”

Нещо подобно видях и в София, да. Място, където обичат традициите, но гледат напред. Нарича се SIRCROW и приятели от проекта на Дарик “40 до 40” ми го препоръчаха. Място, на което ще се връщам пак и пак, поради безброй причини.

Поради други причини имам някакви, макар и минимални познания, за платове, тъкани, машини, но бързо забравям всичко. Когато отида на място, където процесът се случва, любовта пак пламва. Подобно е усещането в SIRCROW – най-интересно е именно използването на нови технологии, пречупени през призмата на традиционното, аналоговото, истинското. Почти не е за вярване, но платовете така са се развили, симбиозата между иновации и наука, използването на постиженията в класическите костюми и традицията на ръчното шиене, донесоха на мъжките ризи и костюми редица нови неща – водонепропускливи платове, технически материи, еди-какво-си, умни решения джобовете да не увисват, иновации в използването точно на лен и памук, нетрадиционни платове…

SIRCROW е българска компания на двама приятели, заети допреди време в строителния бизнес. Това са Влади и Мишо, ще ги представим скоро тук. Мечтата им от известно време е да “строят” ризи – да конструират, да обмислят, да чертаят, да шият, да измислят, да създават. И те са от онези, които дълго са търсили ризи, които да бъдат по мярка, а това “по мярка” значи толкова много – да е удобна; да е от онази материя, която кара да се чувствате добре, какво повече.

Принципно вярвам в максимата “buy it when you see it” и не мога да разбера търсенето на дрехи с часове – ако имате определена концепция в главата си и някакви неща, които ви харесват, то пазаруването се случва бързо. Но търсенето на ризи често е нелек процес. Ситуацията е по-комплицирана, особено за хора, която се чувстват добре в ризи, независимо от сезона. Ако е топло – навивате ръкавите, ако е студено – пуловер над ризата и готово. Тогава имате необходимост от повече ризи, а повечето рядко значи и по-добро качество. Ризата е универсалната дреха, която просто кара да се чувствате добре в кожата си. Когато обаче не сте с навити ръкави и ризата не се вее свободно над късите панталони, ситуацията пак е особена. Тогава няма нищо по-хубаво от ризата по мярка.

Ще кажете – ризите по мярка са скъпи. Не е точно така.

Един от интересните въпроси, с които се сблъскват мъжете е дали да инвестират в риза и костюм, които носят марката на известен дизайнер или да отделят време, за да почакат и да получат риза и костюм, ушити конкретно да тях.

Тук конкретно говорим за ризи. И нещата са различни. Ризата по мярка така добре се усеща, че е по мярка, че на практика е несравнима с която и да е риза, от който и да е дизайнер. Уж нормалният размер в магазина винаги изненадва неприятно с някакъв дефект – къси ръкави; къса риза, която излиза от панталона; прекалено широка яка; какво ли не още, да не навлизаме в подробности сега, в началото на годината, ще имаме време и за това.

Ще кажете и също, че въпреки индивидуалността, хората все пак си приличат, размерите са универсални, създадени са на база голям опит. Докато си говорих с Ричард Андерсън за това, попитах го дали в изкуството на ушитите по мярка мъжки дрехи си позволява да приложи една кройка за близки по структура тела. И ето какво получих като отговор: “Нито веднъж. Всеки мъж има собствена структура и шивачът работи само по нея. Всеки мъж преминава на поне 19-20 измервания на тялото, които са необходими за създаване на дрехите после. Освен това шивачите гледат внимателно всеки мъж, защото има много контури на тялото, които размерите не разкриват. Малки детайли, които са важни при създаването на дрехите. Не мога да кажа “о, този господин има структурата на един господин от миналата седмица, ще му ушия подобен костюм”. Не правя това, иначе навлизам в концепцията “ready-to-wear”, което е далеч от моята работа.”

Така в един момент се случват дрехите с характер. Защото дрехите по мярка, са дрехи с характер.

Дрехите с характер се създават на места, където за всяко сако има по 26 точки, които оформят точния размер по тялото на един джентълмен; за всеки панталон има по 16 места, които правят същото – работят с размера, за да бъде и панталона наистина ушит по мярка. Около 60 часа са необходими, за да се ушие един костюм. А що се касае до ризите, съвсем скоро господата от SIRCROW ще ни разкажат подробно как се случва създаването на една риза по мярка. И, повярвайте, това е едно от най-увлекателните неща, които ще чуете.

Принципно създадените по мярка ризи правят две неща – подчертават хубавите страни на един мъж и се опитват максимално да прикрият лошите. Но това не е нещо, което се учи по схема или учебник. Необходимо е да имаш определен артистичен талант, да усещаш нещата, да ги виждаш, да изпитваш страст към създаването на ризи, да търсиш платове, да експериментираш, да си представяш как би изглеждал всеки, който застане пред теб в ушита от теб риза. Все неща, които виждам в SIRCROW.

И в това е магията на мъжката риза. Идва клиент, мерки, проби, визия, платове, десени, усещане, усет, ризата е готова. Шиенето на риза по поръчка е магия, която усещате едва, когато облечете ушитата специално за вас риза. А тя е специално за вас, защото не прилича на нито една друг риза. Магия, казвам ви.

Мобилният телефон Punkt MP02 е на: www.punkt.ch
Ризите по поръчка на българската компания SIRCROW са на: www.sircrow.com