Живите мъртви е телевизионната версия на misery порното – жанр, вкойто някакви хора минават през купища гадости, които не свършват и несвършват, но просто не можеш да спреш да гледаш – дали защото те кефи да гледашхора, които имат по-гадни проблеми от твоите, или защото все пак тайно сенадяваш, че след седем сезона все някога ще намерят някакво щастие – нямаособено значение.

Това вече отдавна не е и просто сериал за зомбита – илибродници, както ги наричат там. Мъртъвците отдавна не са страшни – далечпо-страшни са живите. Знаехме си какво ще последва и още при появата на Неган –дори да не си чел комиксите, все отнякъде може да си чул, че Неган енай-болният персонаж и че бухалката му Люсил ще се напои с много кръв поизвънредно брутални начини. Надали обаче някой беше очаквал, че ще видим кактова се случва с толкова много подробности.

Сериалът върви по един малко досаден принцип – вначалото, средата и края на всеки сезон се случва нещо зловещо, шокиращо итъжно, а в епизодите по средата героите предимно говорят бавно, гледат жално,оплакват злата си участ и често дразнят с неадекватните си решения и действия.И така докато накрая не се появи Дарил и не разреши проблема с арбалета си, илипък Рик не пощурее и не изколи де-що лош има.

Само че това, което се случи в първи епизод от новиясезон беше на друго ниво. Ти може още да не си го гледал, защото хакнахазамундата, но към все още травмирания от трите президентски дебата (и цялатапрезидентска кампания) американски зрител не бе показана никаква милост впоредна неделна вечер. И ако това, което се случи в епизода нарочно бешесложено там за shock value – то сисвърши работата перфектно. Няма да се учудя даже ако хората с по-слаби стомасиса повръщали дружно в различните краища на САЩ, докато са гледали епизода наживо по американската телевизия AMC.Люсил се срещна с първите си две жертви, една от които – основен персонаж.

Не успяхме обаче да се разминем само с кадри на замахващчовек и хвърчаща наоколо кръв – видяхме всичко и за въображението не остананищо. Ударите в главите изглеждаха стряскащо реалистично, а звукът от чупене начерепи беше смразяващ. Не вярвахме, че ще видим как правят на пихтия главата наважен персонаж. Не вярвахме и че друг супер основен персонаж ще ни гледа свдлъбнат череп и изскокнало око, опитвайки се да измънка няколко последни думикъм другарите си. Майко мила, тая сцена…

Казах си „Баааси!”, когато в Игра на Тронове Планината бръкна в очите на Оберин и сплеска черепаму; доволно потривах ръце, когато дадоха Рамзи на кучетата му; не вярвах наочите си, гледайки Червената сватба и как Станис изгори малката си щерка наклада. Но тези сцени сега ми се струват като детска анимация предбруталността, която видях в този неделен епизод на Живите мъртви. И като стана дума за анимации – тези сцениизглеждаха по-подходящи за бруталната анимация Happy Tree Friends, отколкото за праймтайма.

Усетих желанието да се правя на корав пред приятелите, скоито обсъждахме епизода. Те също го сториха, пускахме си даже тъпи бъзици, ноняма как да се отрече – тази сцена май дойде в повече и премина всички границина „изобразителното насилие”, дори по критерия на Живите мъртви. 

Решението, пред което бе оставен Рик след товапък изглеждаше като най-тежкото за персонажа от началото на сериала изобщо ислед 7 сезона няма как да не сме изградили някаква привързаност, да не сеопитаме да му влезем в положението и да си зададем въпроса „какво ли щях данаправя аз на негово място?”

Аз се имам за опитен метълист, слушам дори goregrind (брутално тежък жанр вмузиката, непоносим за повечето хора) и покрай тази музика съм виждал обложки,от които някои биха си върнали вечерята – но този епизод и най-вече въпроснатасцена ми дойдоха в повече. Сериалът за мен вече не е същият и то не само защотовече липсват двама от и без това малкото симпатични за мен персонажи. Щедогледам този сезон, макар да знам, че поне половината от него ще мине в плач,хлипане, тъга, нищета и дълго гледане в нищото за драматичен ефект. Но невярвам, че нещо може да надмине тази сцена по бруталност. Не знам какво повечемогат да покажат и докъде се простират границите на приемливия шокиращ ефект.Не ми се мисли и как ще се опитат да се самонадскочат сценаристите за началотона следващия сезон.

Да, знам, че това е сериал, това са актьори, никой не еумрял, всичко е “наужким”. Но е лесно да забравим това за миг, когатогледаме подобни сцени.