Спираме за обяд в един от клоновете на Farmcity, нещо като ресторант за бързо хранене в Лагос, тъкмо сме се завърнали от посещения в China Town, местната версия на подобните “китайски квартали” по света. Объркани сме, разбира се. Където и да се озовеш, на което и да е място по света, всеки China Town ври и кипи – познато ви е, стълпотворение от продавачи, купувачи, съгледващи, ресторантьори и собственици на магазини, изгладнели туристи и търсачи на по-добра сделка. Ако търсиш врява, глъч и шумотевица, почти е сигурно, че ще я намериш именно в China Town. Не и в Лагос. Което е странно.

Към сервитьорът, който ни обслужва във Farmcity: “Бил ли си в China Town?”. Той: “Да, два-три пъти, много е хубаво. Но всъщност отдавна не ходя там.”

Очевидно мнозина са тези, които “отдавна не ходят”, мястото е като град на призраците. Опасано с висока червена стена, която контрастира на прашасалата и бедна действителност наоколо, видимото китайско присъствие в най-големия нигерийски град е белязано с тишина, празни магазини и липса на каквато и да било търговия, какво остава за оживление.

Когато за първи път откриват China Town в Лагос през 2003, мястото е меле от търговци, магазини, стоки, посетители. В работещите 400 магазина има всичко, както си му е китайския ред – от дрехи до електроника през храна и китайски филми. Към днешна дата има-няма 20-ина магазина, които продават дрехи, пакетирани храни, битова електроника и разни други подобни неща, които очевидно нито намират пазар, нито търговците знаят какво да правят със залежалите количества. Една от причините, казват, е влошеното икономическо състояние в точно тази част на Лагос, където се намира China Town. И вярно, съдейки по случващото се около China Town, не си представям кой точно би влязъл вътре, за да си купи вода или риза. Казват – бизнесът се премести на острова (заради прекрасното си местоположение, Лагос Айлънд е мястото, където са скупчени скъпите къщи, офисите, заведенията) – там са парите, там са магазините. В същото време става ясно, че голяма част от китайските бизнесмени са напуснали Нигерия. В същото време става и ясно, че китайските инвестиции в Африка, в частност и в Нигерия, се увеличават.

По-детайлно проучване на ситуацията около въпросния China Town дава необходими детайли, за да разберем какво точно се случва и в самата Нигерия – най-бързо развиващата се икономика в Африка, която редица наблюдатели оприличават като копие на Китай от преди 30-40 години.

В Лагос съм, най-добре развитата част от Нигерия. За да разберете Лагос, трябва да го обиколите, а това отнема доста време. Трафикът е зловещ, понякога придвижването между няколко преки може да отнеме час. Но си струва. От възскъпия ресторант R.S.V.P. на остров Виктория, до изключително бедните квартали – всяко кътче на града издава какво се случва и какво предстои да се случи в Нигерия. Само след 30 години, през 2050 година, Нигерия ще има население, което е по-голямо от това на Щатите. Нещо повече – след около 50-60 години се очаква Нигерия да бъде третата по население страна в света след Китай и Индия. Давате си сметка, нали? Китай, Индия и Нигерия – трите най-населени страни в света. С преобладаващо младо население, уникално разбирателство между двете основни религии (християни и мюсюлмани) и абсолютен хегемон в Африка, Нигерия някак неусетно ще се превърне, ако е управлявана правилно, в африканска суперсила.

Добавете към това няколко важни и съществено необходими съставки за това – природни ресурси, огромен африкански пазар, добре обучено население и – колкото и да е странно – демокрация. Нигерия винаги е играла изключително активна дипломатическа роля на световната сцена. Не забравяйте и силата на нигерийската “мека сила” – практически там е културното ядро на африканския континент. Там, където се създават най-четените книги, най-гледаните филми, най-слушаната музика.

В същото време, като стана дума за разходката из Лагос, трудно е да повярвате, че точно тази страна – при това Лагос е икономически най-развития град – ще бъде следващата суперсила на континента. Бедността е повсеместна, а малките “островчета” на развитие и спокойствие са толкова малки, че на практика не създават никакво впечатление. Изискват се усилия, за да откриете място, където млади предприемачи развиват стартъп идеите си. Изискват се усилия, за да откриете малка галерия, където местни автори излагат творбите си в цивилизована среда. Изискват се усилия, за да откриете магазин, в който местни дизайнери продават дрехите си. Или пък просто кафе, където да ползвате бърз интернет и изпратите няколко имейла. Дори и такива места наистина да няма, повсеместната бедност е толкова стряскаща, че въобще не бихте и казали, че това е икономическия тигър на Африка. И все пак, това е. Задълбавайки надълбоко, разхождайки се из града, посещавайки магазините, офисите, банките, виждате, че това е така.

Да, Нигерия е демокрация, но и в същото време силно развита клептокрация. Редица държавни решения са били и със сигурност ще продължават да бъдат мотивирани от личната изгода на определен кръг хора. Корупцията е така впита в обществото, показват редица доклади и проучвания, че на практика се е превърнала в стандартна норма на правене на бизнес. Това е и една от причините, вероятно, редица чуждестранни бизнеси да срещат трудности в установяването на работещи механизми в страната. За разлика от Китай, където диктатурата в някакъв смисъл регулира това, тук корупцията е ширеща се и на всички ниви. Да правиш бизнес е трудно. Корупцията не излиза и от ежедневните теми на разговор – каквито и да са усилията на правителството, обществото трудно вярва на всевъзможните мерки, които (твърди се) властимащите опитват да въведат. Това е и ежедневна тема във вестниците, както и ситуацията със сигурността. Продължава да има региони, не само в северните части на страната, но и в големи градове като Лагос и Абуджа, където е препоръчително да се движиш с охрана. Всичко това, умножено по медийната информация по въпроса, внася недоверие в инвеститорите.

Ако направите годишна снимка на случващото се в Нигерия, следите внимателно медийната среда, докладите на наблюдаващите организации или прекарате цяла година в страната, ще кажете, че страната излиза от една криза и влиза в друга, това е непрекъснато състояние. Въпреки всичко, въпреки корупцията, проблемите със сигурността, клептокрацията и кражбите, въпреки това Нигерия се движи напред и това също е видимо. Странно място, сякаш присъстваш на събуждането на един тигър, за когото не вярваш, че е възможно да се изправи и събуди, но въпреки това имаш шестото чувство, че след няколко години точно той ще е най-бързият на континента.

За да задоволи желанието си за прогрес, нуждите на населението, необходимостта от спешни инвестиции в определени сфери, Нигерия е принудена да се предаде на чуждите капитали, в огромната си част единствено китайски. И тук се случва една от големите опасности. Предвид липсата на достатъчно местни капитали, които да бъдат инжектирани в икономиката; капитали, които да създадат подходяща инфраструктура; капитали, които да включат икономиката на по-бърза предавка, Нигерия решително приема финансови помощи, без коректно да изчислява последствията в дългосрочен план. И както и на други места в Африка, тези финансови помощи поставят капани, от които трудно се излиза. Китайски капани.

Китайският капан не е толкова силно изразен във вноса на евтини китайски стоки и убийството на местните производители, макар значението на подобна инвазия да е повсеместно. Защото голяма част от търговията се извършва от нигерийци – те са онези, които учат и работят в Китай, а после използват връзките си, за да заливат страната със стоки. Да, интересно е, че както има китайска общност в Нигерия, така има и нигерийска общност в Китай. И ако това създава предпоставки за търговия (най-вече внос на нискокачествени китайски стоки в Нигерия), то държавната политика е онази, която е твърде вероятно да създаде проблеми на бъдещите управници. През последните години влиянието на Китай над определени страни в Африка се засилва. От една страна, като най-голямата африканска страна, Нигерия се надява да бъде нещо като основен медиатор между Китай и Африка. От друга, положителното е, че и двете страни виждат икономическия си възход като някакъв баланс на хегемонията на западните сили. Във времена, когато демократичните западни страни по една или друга причина затягат режима с Китай или Нигерия, винаги се е наблюдавало сближаване между двете страни (убийствата на демонстранти на площада Тянанмън, тъмните години от царстването на диктатора Сани Абача в Нигерия). Ала всъщност Нигерия, като повечето африкански страни, изпадат постепенно в мъртвата хватка на заемите към Китай.

Разбира се, не забравяме негативните последици от това, за което стана дума – вносът на евтини китайски продукти на практика постави на колене нигерийското производство. Когато се срещам с двама модни дизайнери, които създават дрехи, те споделят, че от десетки години е така – техните дрехи са шити на ръка, няма как да се конкурират с евтината манифактура на китайските контейнери, които заливат континента. Една цяла текстилна индустрия е загинала, заради китайското нашествие. Подобно нещо се случва и на други места в Африка. В същото време, тъй като бедността е повсеместна, китайските стоки са единствените, които нигерийците могат да си позволят. По-добре китайски мобилен телефон, отколкото никакъв, нали така?

Когато през 2005 година китайските компании започват да навлизат по-сериозно в икономиката на страната, анализаторите предупреждават, че това ще има своята цена. Тогава държавните китайски компании започват агресивно да навлизат на нигерийския петролен пазар, купуват дял от нигерийски производители на петрол. Накратко – това е купуване на лицензи за добив на петрол, които се държат от нигерийските производители. След това започна и финансирането на инфраструктурни проекти в Нигерия, от които страната несъмнено се нуждае. Китайците действат бързо – предлагат да построят пътища, железопътни линии и какво ли още не срещу гарантиране на твърда цена за бъдещи петролни доставки (както и на други ресурси). На цена, изгодна за тях.

А пътища и железопътни линии са необходими, безусловно е така – населението на Нигерия расте два пъти по-бързо от средното за света. Семейства с пет, шест или седем деца не са рядко срещани, особено в северните части на страната. Страната изпитва сериозни затруднения не само в инфраструктурното осигуряване на населението, но и в снабдяването с други нормални за 21 век услуги като електричество и вода. В Нигерия разбираш къде живеят представителите на средната класа по наличието на електрогенератори пред блока/къщата. Онези, които могат да си позволят ежедневна употреба на бутилирана вода са направо горен слой на средната класа. Ако приемем, че (в зависимост от цените на световните пазари), в Нигерия се добива суров петрол на стойност 100 милиона долара дневно, това прави по 50 цента на човек на ден. Нигерия, страната с най-голям добив на суров петрол в Африка, не може да осигури достатъчно препитание на населението си, какво остава за електричество, представяте ли си. Нигерия добива суров петрол, но трагичното състояние на рафинериите й не позволява то да се преработва и на практика страната внася гориво. В същото време Нигерия е почти изцяло зависима от добива на петрол – повече от 95 процента от износа е суров петров. Когато цената на световните пазари е висока, това е добре за икономиката, представете си обаче какво се случва, когато това не е така.

В същото време, икономическите показатели на страната показват развитие на база предходни данни, съизмерими с тези в началото на икономическото съживяване на Китай. Ако се върнем половин век назад във времето, сегашният първенец Китай е бил подобен на Нигерия в момента. Тогава брутният вътрешен продукт на човек от населението в Китай е 200 долара, сега е почти 10 хиляди долара. През 1999 година брутният вътрешен продукт на човек от населението в Нигерия е 300 долара, сега е почти 2000 долара. Кой знае – след 20 години навярно ще бъде на нивата на Китай.

Вероятно това, което прави сега Китай в Нигерия, ще прави след години Нигерия спрямо други страни. Още преди инициативата “Един пояс, един път” да бъде обявена официално през 2013 година, Китай инвестираше активно в Африка, в частност и в Нигерия. Когато Китай започваше да строи пътища, болници, железопътни линии, училища, стадиони из Африка, се заговори, че това става срещу задължение на страните да плащат  с природните си богатства на непазарни цени. Днес Китай е най-големия външнотърговски партньор на африканските страни като търговския оборот надвишава 200 милиарда долара. Нещо повече – ако си мислите, че китайските инфраструктурни проекти са най-много в Азия – не, грешите, те са най-много в Африка. Инфраструктурата е онова, от което Африка има най-много необходимост, а точно инфраструктурните проекти са онова, в което китайците са най-добре квалифицирани в момента. Континентално погледнато, страните в Африка се нуждаят от около 150 милиарда долара годишно, за да покрият инфраструктурните си нужди. Около 100 милиарда от тези 150 милиарда долара няма откъде да дойдат и Китай идва на помощ. Едни от големите проекти към момента са железопътна линия в Нигерия за 12 милиарда долара, железопътна линия Адис Абаба – Джибути за 4,5 милиарда долара, мегапристанище в Багамойо за 11 милиарда долара. Очевидно е, че местните строители нямат капацитета да осъществят такива проекти. За да участват европейски или американски компании, е необходимо да им бъде платено по пазарни цени, докато китайците идват, инвестират, а за последващите плащания ще се мисли по-късно. Капанът, в който изпадат доста африкански страни, продавайки природните си богатства, ще щракне по-късно. Засега лидерите на африканските страни са доволни, че жизненоважните инфраструктурни проекти се реализират, надявайки се, че именно те ще допринесат за развитие на икономиката, така както стана преди години в Китай. И ако преди 10 години около 15 процента от външните дългове на африканските страни бяха към Китай, то днес те са в рамките на 2/3. Това е нова форма на колониализъм, предупреждават анализатори. А интересните години тепърва предстоят…