INDIO, CA – APRIL 14: Musician Thom Yorke of Radiohead performs on the Coachella Stage during day 1 of the Coachella Valley Music And Arts Festival (Weekend 1) at the Empire Polo Club on April 14, 2017 in Indio, California. (Photo by Kevin Winter/Getty Images for Coachella)

На днешния ден преди 20 години OK Computer оглавява британските чартове. Юбилейният OKNOTOK с неиздавани и ремастерирани парчета излезе в края на миналата седмица, а Том Йорк и компания бяха хедлайнери на Гластънбъри и посветиха двучасовия си сет си на албума, променил живота на едно поколение.

Егоист и приятели го слушаме вече пети ден и преживяваме всичко отново все едно сме тийнейджъри. Помолихме няколко близки на сърцето ни хора, за които знаем, че Radiohead са още по-близки на душата – да кажат защо.

 

 

Свилен Ноев, музикант, Остава

 

Radiohead действа като хипнотизация. Това е, което ги различава от всички. И гениалните песни. Radiohead бяха основната група, която слушахме през моите студентски години. Бяха като въздуха. От групите от 90-е се научих на композиране, на стил в музиката. Влиянието на Radiohead е огромно. Начин на свирене, пеене, композиране, поведение. Гледах Radiohead преди година в Берлин. Беше невероятно преживяване.

Надя Здравкова, журналист

Radiohead са доказателството, че можеш да не остаряваш и никога не е късно да се влюбиш. Любов, която няма да получиш, само ще се мъчиш, ще излъчваш и подаряваш. И ще си ОК. И няма да си ОК.

 

Let Down
Don’t get sentimental, it always ends up drivel
One day, I am gonna grow wings
A chemical reaction
Hysterical and useless

 

Ивайло Василев, музикант, Jin Monic


Radiohead са акорди, които те карат да мислиш, глас, който изненадва следобедното ти кафе и те кара да плачеш. Саундтрак на деня ти, ако си от хората, които чувстват, докато живеят.

 

No Surprises
“A heart that’s full up like a landfill
A job that slowly kills you
Bruises that won’t heal
You look so tired, unhappy
Bring down the government
They don’t, they don’t speak for us
I’ll take a quiet life
A handshake of carbon monoxide
With no alarms and no surprises”

Стефан Иванов, поет

снимка – Яна Лозева

Radiohead са любимата ми съвременна група. Любими са ми, защото чувам хармонията, хаоса, възхищението, демоните, уединението, влюбването и спокойствието, които виреят в мен. Знам ги наизуст. Слушал съм ги на касетки, плочи, дискове и mp3-ки. По плажове, планини, покриви, метро и в леглото. Веднъж и на живо, в Берлин. От турнето им за In Rainbows преди девет години. Купих си и тениска и си я нося и днес. Саундтрак на живота ми са. Надявам се да са  заедно още поне двайсе години.

Веселин Димитров, журналист

Веселин Димитров заснет от Иван Коловос

 

Когато се пренасях от апартамента на родителите ми в Люлин към първата ми квартира “в центъра”, взех три диска – почти все едно отивах на самотен остров и трябваше да си избера трите албума, които да слушам до края на дните си. Един от тях беше OK Computer. Правех го с ясното съзнание, че никога няма да си пусна този диск, вече имаше mp3, но беше важно, че този албум, саундтрак на младостта ми, е някъде наблизо.

Ники Александров, журналист

Radiohead на касетка. През лятото на 1997-а си купих OK Computer на касетка. От магазина на Унисон на Графа. Тогава само ги слушахме яко, превъртахме касетката, припомняхме си и първите два албума. За друго не си и помисляхме. Години по-късно, през лятото на 2008-а, се разминахме за малко във Ванкувър. Те бяха в разгара на турнето си за In Rainbows. 365 дни след това вече ги видях на живо. В Прага, допълнителните легове на тура. Може би най-некомерсиалният период на бандата. Нямаше “Creep”, нямаше “Karma Police”, нямаше го “Just”, чийто клип гледахме и анализирахме – сякаш някакъв пост-Тарковски кратък филм казваше всичко, което ни вълнуваше в няколко минутки. Концертът бе електроника, миксове, експериментални звуци и не дотам добре избрана открита сцена, където акустиката просто липсваше. Но гледах Radiohead, всичко останало нямаше никакво значение.

Онзи ден, в петък, пък си дръпнах OKNOTON в Spotify и слушайки наново първата част, ремастърите на легендарния албум, се замислих, че Radiohead са нещо като индекса Бик Мак. В съвсем друга област, но те са константа, около която музиката и нейните носители еволюират, звукозаписната цивилизация крачи с грамадни стъпки, а Том и момчетата само поставят крайпътните знаци и маркировка. Те определят правилата. Иначе ако можех да си купя 20-годишния юбилеен албум, именно на касетка, бих го направил. Естествено, не бих заложил, че ползваният за трупче на книгите касетофон Sharp ще проработи, тъй като не го е правил от десетилетие поне. Слушаш едната страна, после обръщаш другата, евентуално превърташ малко, за да е отначало. “Мan of War” звучи точно като парчетата от онова време. На светлинни години от гениалността, но върнатият спомен на старото звучене е напълно достатъчен. На онази все още лесно смилаема субстанция от музиката на Radiohead. Когато светът за нас все още бе не тъй шарен. И когато имахме цялото време на света да превъртаме до безкрай една и съща касета.

Ей-така сякаш всичко се превъртя за тези 20 години. С молив, вмъкнат в едната дупка на касетката. Светът се дигитализира, и точно когато очакваш още по-екстремното развитие в тяхната музика, Radiohead ни поднасят хапчето, което ни връща назад. В изходна позиция. Когато техните песни се тананикаха…