Поп, учител и кмет. Някога са били тримата големи, един вид Началниците – пълен респект. Днес – пълен ступор. Кметът “сме ние” или държавният Франкенщайн, който се стоварва върху теб, ако много ти знае устата или малко ти знае кесията. Даскалът мълчи, докато го бият, или той бие, а отсреща му мълчат. Или също го бият или… Стигаме до попа. Ще кажете, че богохулствам.Ще сте прави. Не само богохулствам, ами твърдя, че днес, сега, даже в този момент, българската, нашата църква, не просто еизлишна, непросто е непотребна, тя е вредна, проядена, прогнилаи съсипана от седемте смъртни гряха. Ето тия, от които май вече дори не се опитва да учи да севъздържаме. Тя, Църквата, ги е превърнала в живот, и то какъв живот… 

Скъперничество – любим грях. То не бяха ролекси, то не бяха частни охрани и линкълни. „Това, чадо мое, не е лукс…“ Ми не е. То си е човещинка.

Между другото Църквата еединствената институция, освободена от данъци. Сега се сещам, че наскорооткриха напълно обновения за стотици хиляди левове Гигински манастир. На входасвещичката струва само и единствено 1 лев. Без ценови варианти. Който разбира, тук се спира. А в самата църква препоръчителната цена насвещичката е 2 лева. Твой избор, никой не те принуждава. Важното е, че всички сме християни. Някой и друг лев закръщене, сватбаили погребение (ама не някой, а бая), е срам и резил да се прави на въпрос… Сега сечудя защо Йоан Кръстител ги е кръщавал в река Йордан безплатно? Но да не издребняваме, по – важното е да сме живи издрави. След малко ще отскоча доЦърквата за една молитва за здраве. 5 лева, к`во му плащаш?  

Чревоугодие – или лакомия. В последнитегодини Църквата даде всичко от себе си, за да бъде в помощ на хората. Затова не спря да си искаимот след имот – да даваподслон на унижените и оскърбените. Хотелски комплекс, кръчма или бирариядо към някой и друг манастир – това е издребняване. Баш в помощ нахората на игумена на Бачковския манастир му се налага да ползва цели четиримерцедеса. И правилно – то по тия пътища у нас можеш ли се чувстваш сигурен?

Похот – не слагам червена точка, ама да се знае, че историите заоргии и секс скандали не изненадват никого вече. Баба Гуси и Палома не са героини от филм за възрастни. Или са. Въпрос на гледна точка.

Гняв – българската Църква се грижи за бедните ибеззащитните у нас, това е ясно, но ето че й остана време да скочи и срещу бежанците. Да ни защити от пришълците, от иноверците. Ударѝ по масата, да се чуе, самолеко да не строшим ролекса. Винаги съм била респектирана от Църковния гняв. Иот амвона на катедралния храм „Света Богородица“, когато пловдивскиятмитрополит Николай каза, че трагедията в Охридското езеро, при която се удавиха15 българи, е божие наказание, веднага муповярвах. 

Леност – всъщност прост мързел. Да сте чули напоследъкЦърквата да събира дрехи за бедните или пък да раздава храна? Няма и да чуете. Да направи нещо покрай наводненията вМизия, Аспарухово, Долни Лом? Такива идеи не сав църковния дневен ред. За толкова години от важни църковни дела, катонапример кой да стане български патриарх, а стана „Не-о-фит!“, неѝ остана време да си направи едно сиропиталище, една кухня за бедни. Ама как да ти остане време затакива дребнотемия? Особено когато има да се освещават магистрали, отсечки, улички, запълненидупки, наместена плочка…

Завист – Митрополит Кирил беше намерен удавен в морето. Да не изпадаме в подробности.

И все пак в непрогледнататъмнина на Църквата има един светъл лъч – дядо Добри. Истински Божи човек,„един само буден сред толкова спящи“… И когато свещичката на живота му догории угасне, за църквата ще е твърде късно да прогледне. И пътят къмЧистилището надали ще види…

А иначе блажени са спящите итяхно е Царството небесно… Амин!