Продукт. В тази наша бавно крачеща европейска икономика на втора скорост, Азис, д-р Енчев и Слави Трифонов създават продукт, който е търсен. Те продават самите себе си като продукт. И печелят. При това self-made. Знам за кого ще възразите, но той нямаше да има достъп до никакви странични ресурси, ако повече от 10 години не беше в ефир всяка работна вечер, всеки ден и не държеше своята аудитория… за топките. Независимо дали сте клиенти на неговия продукт, това е успех и той заслужава уважение като точно такъв – продукт. Неговият последен концерт в арена Армеец Има такъв народ продължи три нощи. Защо? Защото имаше кой да купи билети за него. Нещо, което никой друг не е правил в тази зала, независимо дали българска или световна звезда.

Като човек, който има клиенти и партньори, но не и шефове, и иска да се развива точно по този начин, с голям интерес следя успешните продукти на българския пазар.

Първо ме впечатли подходът на пластичния хирург д-р Енчев. Не, нямам пластични операции за красота, имам три, хирурга в Пирогов ги определи като животоспасяващи. Помните ли едни негови билборди? Те носеха следните послания: Прекалено красива съм, за да работя; Мога да контролирам живота си; Всички се интересуват от мен; Носът ми е прекалено красив, за да мога да виждам по-далече от него и т.н. Нямаше плът на рекламите, няма жени-дини, които ти предлагат да си купиш българска мастика, нямаше надупена девойка под телефона на фирма за климатици, нямаше гола жена седнала върху тоалетна чиния, рекламираща плочки за баня… няма нищо голо. Имаше провокация, на която реагираха всички хора, които няма да отидат при д-р Енчев, за да си сложат цици. Тези билборди бяха за конкретна аудитория. Достигнаха част от нея. Тези, които не бяха неин таргет възроптаха срещу посланията  и размахаха морален пръст. Благодарение на тях тези билборди достигнаха до по-голяма част от хората, за които бяха предназначени – дори, които не ги бяха видели, провериха за какво се пенявят останалите. Резултатът? Отразяване в медиите, което ако беше платено като реклама, щеше да струва пъти повече от въпросните билборди. Пазарният резултат е факт. Благодарение на трезвата маркетингова преценка и провокативния рекламен подход. Гениално решение. Работещ продукт. И  искам да отбележа най-важното – д-р Енчев прави нещо – буквално работи с ръцете си, за да изкарва пари. Няма как да е източил държавна поръчка, например.

Азис също няма как да е източил държавата през обществена поръчка. Той пее, танцува, и на магаре може да се направи, но ще знае точно защо постъпва така. Неговата нова песен „Мотел” стана повод за спор между хора, които дори не слушат стила музика, в която той твори. Едните казаха – о, колко е куул, че изпраща послания до хората, до които ние не стигаме – за човечност,  за толерантност, равноправие между различните. Другите казаха – вие луди ли сте, това е някаква чалга песен, на която се танцува кючек, какви социални послания може да има? А неговите фенове? Знам само, че със сигурност я гледат доста онлайн. Азис е на върха на класациите в своя стил музика. Точно както д-р Енчев беше доста популярен още преди билбордите. Има причина за това. Не е задължително единият да е най-добрият певец, а другият най-добрият хирург за да са най-успешните в своята област, както не е необходимо най-добрият готвач да работи в най-лъскавия ресторант и да получава най-голяма заплата. Нужно е да изградиш всички елементи на своя продукт по адекватен пазарен начин и после да го продадеш. И новата песен на Азис го постига – точно след прайда, без гола плът, без един кючек на клипа, без целувка межди гейове или лесбийки, споменава бурка и показват жена с хиджаб (разликата е, че на първата се виждат само очите, ако въобще се виждат, а на другата е открито цялото лице) – нищо което да раздразни крайните в позициите си хора и от двете страни на която и да е барикада.  Песента си е за неговия таргет, може да мине с каквото и да е друго видео, което не отменя факта, че за 3 дни видеото с песента е гледано 1.5 милиона пъти в YouTube. В дискотеките и в колите ще звучи без видео, а в офисите ще се гледа на без звук от съвсем други хора. Чудесен подход за реклама. Всички говорят за Азис. Очаквам този уикенд да прелива от телевизиите.

Винаги има извод. Ето го моят. Успешни кампании имат тези, които се заиграят с морала, особено ако успят да подразнят „моралистите”. Слагам го в кавички, защото се възприемам като морален човек, но не се припознавам в техните думи. Всъщност не се припознавам от никоя страна на този спор. Не очаквам билборди да възпитават децата ми, а аз и моят съпруг, затова нямам нищо против рекламите на д-р Енчев. Не смятам, че повечето хора, които се прехласват по посланието на Азис са живели поне две години в среда на негови фенове и могат да преценят дали, как и колко тези послания стигат до тях, така че и тук не съм. Не виждам защо трябва периодично да се хвърлят камъни по чалгата също, достатъчно е да слушаш твоята музика, да изпитваш удоволствие от нея и да го демонстрираш чрез стандартни пазарни подходи (както го правят феновете на Азис, например) – да си купиш парчето, да си купиш билет за концерт, да си купиш мърчандайз, да го гледаш по платформите, да го споделяш в социалните мрежи и въобще да се заявиш като фен.

Но най-важното – ако имаш послание, трябва да го споделиш с въображение. Защото иначе е просто показност. Нещо такова каза Джъд Лоу в един епизод на сериала Младия папа. Един друг пазарен продукт. Защото посланията на успешните продукти стигат до тяхната аудитория. Която си плаща за да ги получи. Всичко е пари. И нищо повече, нищо повече…