Константин Вълков: Казвате, че фотографията попада в една от следните две категории – създадена или документирана. Обяснете.

Минг Теен: Ролята на фотографа е да покаже на хората нещо, което те не виждат. Или по някаква причина са подминали. Мисля, че истинският фотограф е човек, който може да вземе сцена, обект, предмет, идея и да го трансформира в нещо визуално, което всеки може да види. Също така фотографът дава възможност да видите нещо без да сте били там. Ако снимате даден пейзаж или необичайна гледка към нещо, не е необходимо публиката да отиде точно там, за да го види. Научен фотограф или примерно микроскопичната фотография – така може да покажете на хората същността на жив организъм. Иначе трябва да намерите съответния вид, да отидете в лабораторията, до погледнете през микроскопа. Що се касае до фотографията на хора, навярно ще имате възможност да покажете част от същността на човека, която публиката не е виждала до този момент. Събитийната фотография пък улавя моменти, които иначе бихме пропуснали, тъй като физически не сме там.

А креативната категория е по-различна. Трябва да знаеш какво искате да кажете. Фотографията е нещо като разговор. Или като реч. Ако възприемем, че е еднопосочна. Трябва да знаеш какво искаш да кажеш. Какъв изказ ще използваш. И след това да направиш така, да се убедиш, че казваш това нещо по достатъчно ясен начин, за да бъдеш разбран от другия. С изключение на това, че вместо да използваме думи, ние използваме визуални идеи. Ако визуалният език не е там, ако работите с неща, които са много специфични от съдържателна гледна точка, или специфични по географски признак, понякога може да се получи изгубване в превода.

КВ: Стандартен въпрос, но все пак – какво е вашето мнение за промените, които настъпват във фотографията, заради широкото навлизане на мобилни телефони с качествени камери.

МТ: Основното влияние, което имат мобилните телефони е в промяната на начина, по който консумираме съдържание. И то не само в начина, по който консумираме, но и в нивото на търсене на съдържание. Имаме хора, които търсят съдържание през Instagram, през Facebook, през Snapchat, а тези платформи позволяват мигновено доставяне на съдържание – на това, което търсят.

Преди трайността, живота на една фотография можеше да бъде от дни до месеци, тъй като я виждаш във вестника, в списание. Сега говорим за часове, за минути. Това роди търсене на много повече фотографии. Търсят се не само повече на брой фотографии, но и различни фотографии. Дали под “повече” разбираме “по-добри”, “естетически по-приятни”, не знам. Това е отворено за дискусия. Освен това бе създаден и механизъм за оценка – отиваш и натискаш бутон харесвам. И това създава психологически ефект, защото искаш да продължиш.

В допълнение на това имаме устройства, които позволяват по лесен начин да направиш снимка. Всъщност, знаете ли, производителите на мобилни телефони са единствените, които сериозно мислят как да улеснят ползвателите. Да пренесат естеството на фотографията в 21 век. Традиционно големите компании, които създават фотоапарати, не бих казал, че работят за интуитивното възприятие на ползвателите. Вземете една професионална камера, вероятно няма да знаете как да я използвате. Става дума за средностатистически човек. А мобилният телефон е толкова лесен, че всеки може да го използва – майка ми, баба ми, те се снимат, разменят си снимки, лесно е. Калкулациите за снимката не се правят от мен, не се изискват познания.

Достъпно и лесно. Това се случи с фотографията и мобилните телефони. Със сигурност резултатите не са винаги добри, защото нито един алгоритъм, използван в молбилните камери, не може да чете вашите мисли за това какво искате да направите. Снимките, които са интересни, те не могат да бъдат вкарани в алгоритъм. Тъй че все още е необходимо да има креативни фотографии, направени от фотограф. Но от хардуерна гледна точка, камерата на новия iPhone навярно е по-добра от камерите, с които снимахме професионално преди десет години.

КВ: Казвате, че производителите на фотокамери не работят в една определена посока – да направят снимането по-лесно. В този смисъл, правят ли възможно само с един фотоапарат да можеш да снимаш в различни ситуации.

МТ: Зависи много от опита ви. Зависи от това какво искате да правите със снимките след това. Дали искате да снимате и видео или само фотографии. Въпросът не е толкова прост всъщност. Навярно и затова няма един доминиращ производител на фотокамери. Има разнообразие от ситуации на ползване на фотокамерите и е много трудно да се каже, че определен модел е най-добър за всякаква ситуация. И дори и да имате много опит, пак се налага да имате няколко камери. Аз имам седем или осем камери все още, с които работя. И те са от различни производители, независимо от факта, че работя за една определена компания. Това е все едно да очакваме един хирург да използва един скалпел за всякакви операции.

КВ: Разкажете за комерсиалните проекти, за които работите. И до каква степен клиентите позволяват да бъдете креативен, когато имате ясно задание.

МТ: Все още работя по комерсиални проекти – да, но зависи от клиента. Научих се да казвам НЕ на задания, които не отговарят на моето и на клиента виждане за креативността. Не гледам на всяко задание като на нещо, което просто трябва да се изпълни. Хубаво е, когато се получи отворено задание, което позволява по-широка дискусия между клиент и фотограф. Клиентът споделя откровено какво послание иска да пресъздаде, как да достигне до крайния клиент, а ние се опитваме да преведем това на визуален език. Има много възможности при комерсиалната фотография да бъдем креативни, особено като убедим клиента. Това често се случва с компании в секторите строителство и тежко машиностроене, с които работя. Те са доста отворени за експерименти, тогава може да направим нещата по нашия си начин.

КВ: Необходимо ли е един фотограф да има нещо като запазена марка – да кажем начин на снимане, определен краен резултат, по който винаги се разпознава, че това е негова фотография? Това помага ли за успеха на един фотограф?

МТ: Зависи от това как определяте успеха. Ако това значи да бъдете познат и да разпознават работите ви веднага – да, навярно е необходимо да имате някаква последователност на работата, на използването на определени техники, стил, перспектива, цветове, всичко. Но това е и капан. Защото това ви поставя в зависимост да правите само едно нещо. И това е лимитиращо от комерсиална гледна точка. В един момент достигате потенциала на възможностите си така и не го надскачате. Тогава какво следва? За да оцелеете в дългосрочен план, трябва да продължавате непрекъснато да предлагате нещо ново. Не говоря за пълна промяна от предишната ви работа, но трябва да има някаква еволюция. Трябва да има някакъв креативен прогрес. Светът се променя. Възможностите за изява се променят. Наличните инструменти за работа се променят. И ако не вземете това предвид, работата ви ще изглежда остаряла.

Що се отнася до моята отличителна черта, мисля, че имам няколко такива, които се появяват в снимките ми, независимо какво и как снимам. Едно от нещата е прецизност на композицията. Не харесвам т.нар. небрежни форми, искам всичко да е там, защото трябва да е там. Не искам случайни неща да са попаднали в снимката. Това се отнася и до светлината, разбира се. Звучи като нещо, което е много силно контролирано, но всъщност е естествено.

КВ: И така един ден дойде поканата да бъдете главен стратег за Hasselblad. Какво всъщност значи това?

МТ: Моята позиция в някакъв смисъл е уникална, не съществува подобна. Трябва да разбираш от две неща – от какво има нужда пазара от професионална гледна точка, но и от както имат нужда потребителите. Този пазар е емоционален донякъде. Хората си купуват фотоапарати и снимат, защото това им доставя някакво удоволствие. Така се случи, че имам достъп до голям брой фотографи, до хора, които се вълнуват и снимат, така че получавам обратна връзка от пазара. В същото време професионалната ми работа позволява и на самия мен да тествам фотоапаратите в различна среда. Преди да стана фотограф имах малко повече от 10 години опит в бизнеса, тъй че тази страна на нещата също е важна за позицията. Получава се един специфичен микс за тази позиция. Информацията, която имам трябва да бъде преведена, образно казано, до съответната маркетингова стратегия, до стратегия за създаване на продукти.

КВ: Разпознавате ли момента, в който натискате копчето и – ETO, сега, фотографията се получи. Или разбирате след това?

МТ: За портрети няма как да кажа, тъй като не съм портретен фотограф. За всичко друго – да, знам.

***

Следващите 25 е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg

25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM, наградена от speedtest на OOKLA. за повече информация посетете www.vivacom.bg