КВ: Мислиш ли, че българи, които създават интересно съдържание, активни са в социалните медии по нетрадиционен начин, могат и да печелят от това. И ако – да, примери?
Мила Михова: Да, мисля. Веднага се сещам за Биляна Славейкова, Козата Ани, момичетата от Майко Мила, Алис Симеонова. Те са от онези, които правят красиви и смислени неща и социалните медии им помагат да го популяризират, както и обратното – много хора намират себе си през социалните медии и започват да развиват някаква нова дейност, за която не са подозирали, че носят като потенциал, преди да заговорят пред аудитория.
КВ: Как ти самата решаваш кой тип съдържание да споделиш в социалните мрежи и кой тип да не споделиш?
Мила Михова: Много е просто. Струва ми се редно зад едно безобидно шерване на всякакви неща пред голяма аудитория винаги да стои някакво послание. Моето послание е, че нищо не трябва да бъде взимано прекалено насериозно, започвайки най-вече от самия себе си. Във времето се оказа, че съм създала впечатлението, че споделям всичко от ежедневието си, но в действителност рядко говоря за работа и абсолютно никога – за личния си живот. Напоследък това се промени, защото от повече от две години цялото ми ежедневие е работа и няма как да не говоря за това, а и приемам за своя мисия да покажа на хората, че оперните певици не са задръстени, старомодни, превзети и скучни, а живеят съвсем нормален и модерен живот. От друга страна през социалните медии говоря за проблемите в операта в България, което правят много малко хора по принцип, още по-малко пък млади артисти.
КВ: Какво печелиш от постването в социалните мрежи – не говоря за финансовото измерение, как оценяваш присъствието си там?
Мила Михова: Не искам да говоря за себе си като за глас на поколението си, или инфлуенсър, защото изобщо не искам да бъда това. Присъствието ми в социалните медии е като на почти всеки един милениъл – вече се е превърнало в рефлекс. Не влагам допълнителен смисъл и не очаквам да печеля кой знае какво от това. Гледам да се забавлявам и да създавам контакти.
КВ: Изкуството ти е конвертируемо навсякъде, не си етнически ограничена, като журналистическата професия например. В този смисъл, споделянето на това, което правиш, отваря ли врати за теб и на други пазари?
Мила Михова: По принцип изкуството ми е по-скоро конвертируемо на другите пазари и като финансова, и като професионална стойност. Най-важните неща в професионален аспект съм направила в чужбина и те ми донасят най-много възвръщаемост като приходи и последвали ангажименти. Това, което правя тук като изкуство не е нито за пари, нито за популярност.
Струва ми се логично, когато толкова малко млади български артисти имат изява и признание извън България, те да продължават да показват работата си и тук, защото новите артисти носят на публиката и новите тенденции в изкуството. Колкото и парадоксално да звучи за едно изкуство като операта, създадено в края на 16 век, и при нас има постоянно менящи се тенденции. В този смисъл и аз, и всички мои колеги от цял свят, сме силно ангажирани със социалните медии, особено в Instagram. Така се запознаваме и с много колеги, които все още не сме срещали по конкурси, прослушвания, в продукции и т.н. Създава се една комуникационна мрежа, която много помага да проучваме пазара и да виждаме къде сме позиционирани ние на него, спрямо останалите.
***
„СИЛATA НА МЛАДИТЕ ХОРА В ЕВРОПА: И ТИ СИ АВТОР! МОЖЕШ ДА СПЕЧЕЛИШ ОТ ТОВА!”
„Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. Информационните дейности и публикациите, свързани с проекта, отразяват становищата на авторите и EUIPO не носи отговорност за съдържанието в тях.”
EYE: European Youth Empowerment – „You are an author too! And You can benefit from it!“
„The project is implemented with the financial support of the European Union Intellectual Property Office. Any communication or publication related to the action reflects only the author’s view and EUIPO is not responsible for any use that may be made of the information contained therein.