Територията, на която се разполага българското землище от най-стари времена, е била огнище на духовност и знания. Масонството също е с корени от дълбока древност. Оказва се, че и хората по нашите земи също развиват мистични, тайни учения, както и свързаните с тях ритуали и символи, близки по някакъв начин до масонските. Тук е достатъчно да се споменат имената на тракийските прорицатели и магове Орфей, Залмоксис, Музей, нимфата Траке и т.н..

Не случайно тук е построен главният храм на бог Загрей, чието гръцко име е Дионис.

Александър Велики, бащата на Октавиан и други известни личности са идвали в този храм от далеч, за да получат отговори на своите въпроси. В по-късен период християнството се налага като новата духовна доктрина, но на построените върху темелите на тракийските оброчища църкви започват да се появяват старите соларни знаци, свастики и символи, които са идентични с масонските. Не случайно в нашите земи през IX век се създава българската азбука, която успява да разбие триезичната догма и Библията започва да просветлява българите на техния език. Чрез азбуката се дава светлина в тъмнината на материалния свят, което е толкова близо до масонските идеи. Именно тази светлина, която дава писаното слово като носител на всякакви идеи, успява да покаже света в неговата разнообразност. И така българите имат привилегията и възможността да избират пътя към Храма озарени от сиянието на буквите.

Именно различните пътища към Просвещението правят така, че християнството по нашите земи да не е така фанатично, както в Западна Европа. Никак не е случайно, че тук се заражда богомилството, което в по-късен етап разтърсва до основи същата тази Европа. И 160 години преди във Флоренция да се появи Ренесанса, Боянският майстор показва, че първите стъпки на Просвещението в Европа идват от Балканите.

Следва един период на Османско владичество до средата на 18 век, когато започва Българското възраждане. То продължава повече от столетие до Освобождението на България през 1878 година. Това е период на коренни промени във всички сфери на икономическия, политически и културен живот. Дълбоките промени в обществото водят до пробуждане на българите и възстановяване на българската държавност. Всичко това не може да се случи без идеята за свобода, духовна светлина и просвещение. Не може да се случи и без физическите носители на тези идеи. Вече може да се каже, че една не малка част от тях са масони. Български организирани масони…

Разбира се, Възраждането е комплексно духовно движение, но една голям част от първопроходците на Българското Просвещение са именно българските масони и то в далечния 18 век.

Историята започва в Албанските планини в град Москополе.

Днес това място е планинско село с около 700 души население, занимаващо се главно със скотовъдство. Не винаги обаче е било така. През 17 и 18 век Москополе е бил в цветущо състояние с 60 до 80- хилядно население в различните си периоди. 26 големи църкви, печатница (построена през 1720 г.) с гръцки и български букви, чиито издания намират широко разпространение. В града има иконописна школа и училища, където се учат много българчета. През 1744 г. тук се основава “Нова Академия” – единственото висше християнско учебно заведение в Османската империя. В средата на 18 век градът е, може би, най-големият стопански, културно-просветен християнски център на Балканите.

Москополе има стабилни търговски връзки с Рим, Венеция, Дубровник, Лайпциг, Цариград и много др. В града освен армъни, гърци и албанци, има и изключително много българи. Те са дюлгери/строители/ и са от онези удивителни хора, които познават душата на камъка, с може би най-стария занаят на света, а именно занаята на каменоделците. Били са разделени на групи и са едни от най-добрите строители на Балканите. С години са строили сгради в Рим, Венеция, Флоренция, Генуа и др. Няма данни, но именно тогава българите строители/дюлгери/ са се докоснали до италианското масонство. И много от тях са станали такива. Там са почерпили от светлината на свободните зидари.

Всички тези знания, те са пренесли добросъвестно в Москополе и околията, където са живеели техните фамилии. Знаели са по няколко езика, донесли са и книги. Организирали са се като масони в отделни „лонджи” или „ложи”, както е прието да се казва днес. Виждал се обаче краят на добрите дни за християните в този град, когато Али Паша Тепеделенски, разпростирайки властта си над Тесалия, Епир и Албания, разорява Москополе и населението му няколко пъти между 1769 и 1788 година.

280 български фамилии на дюлгери разбират, че е изтекло времето им на това място и потеглят към Стара България.

Пътят е много тежък, хората са почти без покъщнина, но голямото им богатство е в ума и сърцата им. Минават почти през цяла Македония, Неврокоп/град Гоце Делчев/, с. Ковачевица/в което остават няколко фамилии/, с. Елешница/в което остават също няколко семейства/ и после следва Батак. Местните посрещат много добре бежанците и в знак на благодарност за съвсем кратко време те построяват безплатно църква на батачани.

И тук е първият знак!

Специалистите казват, че тази църква в Батак е строена от масони… Това е без никакво съмнение, защото знаците са навсякъде по сградата.

След кратка почивка бежанците потеглят и се заселват окончателно в Брацигово. Преди обаче да започне всичко, построяват чешма в памет на избавлението си, на която слагат две големи звезди на Давид, вградени в абсолютни кръгове…Вече е ясно кои са те. Плочата на тази чешма се пази в местния музей.

Реставрираната чешма на църквата в Батак с оригиналната плоча (горна част). Фотография: Стефка Венчева

През 18 век брациговските майстори строители са достатъчно популярни и търсени от православни, евреи, мюсюлмани и католици, за да строят техните религиозни храмове и обществени сгради. Те правят това навсякъде из българските земи. Църкви, синагоги, джамии, имарети, безистени и т.н. И навсякъде сеят семето на духовната революция, като отварят сърцата на българите за светлината на Европейското Просвещение и промяната. Тази духовна революция след около 80-90 години ще прерасне в истинска и кървава, но ще постигне целта си.

Брациговските майстори строители водят беседи, четат на глас литература от Европа /,знаейки различни езици/ на хората вечерно време, разясняват естеството на нещата. Благодарение на това българите получават усещането за общ национален дух и огромен стремеж към свободата.

Брациговските дюлгери смесват изкуство и революция. Ето това са първите български масони.

И навсякъде по изградените от тях обекти са поставяли масонски символи като Лъчистата делта и Всевиждащото око, слънцето (мъжкото начало), луната (женското начало), ъгълът, шестоъгълната звезда, шахматно подредения под и т.н. Въпреки, че се смята, че в този период по българските земи все още няма масонски ложи, те /брациговските дюлгери/ са имали такива, защото самото им съсловие е така разпределено, както в съвременните такива ложи. Те знаят и говорят на таен език, наречен Мащровски или Мещерски, разбирай „Майсторски”.

И до ден днешен в разложка Елешница се носят легенди за тези фамилии от строители и това, че когато са искали, никой не е могъл да разбере какво си казват на техния таен език. Това вече е затворена общност, в която зидарите са „в своя храм” – останалите хора не са могли да разберат за какво става въпрос.

Именно те брациговските майстори масони засяват полето, в което по-късно се раждат титаните на българската национална революция – Г.С. Раковски, Васил Левски, Петър Берон, Найден Геров, Йоаким Груев, Григор Пърличев, Иван Вазов, Васил Априлов, Захари Стоянов и много други. Едно е сигурно – българското масонство още от самото начало е със силна патриотична закваска и основа в противовес на общоприетите съвременни схващания. И може би тук е мястото да се каже, че Третата българска държава по същество е възстановена от масони. Нещо, забравено отдавна…

Текст: Станимир Радулов

Историк-редактор: д-р Д. Исаев