Моля, представи се на нашите читатели?

Здравейте. Казвам се Мартин Янков и съм ландшафтен архитект. Преди около година се завърнах в България след 7 години учене и работа в Лондон. През цялото време докато бях в Англия бленувах за завръщането си в България с ясната цел, че когато се прибера ще намеря начин да започна да променям градската среда около себе си.

Кой проект заема най-голяма част от времето ти в момента?

В момента работя главно върху това да развия “Колективът” като структура, която да  се превърне в двигател на промяната на градската среда у нас. Чертая, планирам и визуализирам това вътрешно развитие и търся най-правилните хора, с които да продължа напред.

Основният фокус на “Колективът” от своя страна в момента е връзката на градовете с реките им. “Реките на София” е първата ни инициатива. Успоредно с това работим върху проект за р. Дунав в Русе, който скоро ще обявим на страницата ни в социалните мрежи. Също така развиваме концепция за социализирането на р.Марица в Пловдив. Проектите ни са амбициозни, но разчитат на малки и тактически стъпки, които вярвам, че ако направим заедно с правилните хора, можем да стигнем далеч.

Как се стигна до създаването на Колективът?

Отдавна започнах да прехвърлям идеята за екип от тефтер – в тефтер. Усещам силната енергия и потенциал, който се крие в България. Знам, че когато правилните хора и организации повярват, и се обединят около обща идея, можем лесно да превръщаме мечти в реалност. Искам да построя механизъм за такова обединение, който да фокусира тази разпръсната светлина в лъч. Именно това е идеята, която стои зад “Колективът”. Още с първия ни проект доказахме, че сме на прав път и че този идеализъм не е безпочвен. Само за няколко месеца след създаването на първия ни проект “Фестивал: Реките на София” успяхме да привлечем много поддръжници и над 30 организации и институции, които ни подкрепиха. По време на фестивала във вътрешния кръг на “Колективът” бяхме само трима души, като никой от нас никога не беше организирал събитие в подобен мащаб – на три локации, в речните корита, и всичко това придружено от проливен дъжд и наводнение.  Казвам го, за да подчертая силата на партньорството, която спомогна събитието да се случи по феноменален и запомнящ се начин.

До каква степен залагате в проектите си IoT или свързани посредством интернет технологии, като база за изграждане на едни по-умни градове?

Бъдещото използване на речните корита в София като безопасни публични пространства е тясно свързано с употребата на “smart-city” решения, които да позволяват както прогнозиране, така и следене на метеорологичните особености във водосборните им райони в реално време. В момента, за да провеждаме каквито и да било социални събития в коритата на столичните реки, трябва да поддържаме постоянна връзка по телефона с Националния Институт по Метеорология и Хидрология (НИМХ), за да сме сигурни че няма опасност от силни валежи и повишаване на водното ниво. В бъдеще технологиите, с които разполага НИМХ, би следвало да се обвържат с поставянето на повече сензори за дъжд, влажност на почвата и скорост на теченията на реките. Тази информация, бъдейки свързана и дигитализирана в IoT, би позволила безопасното използване на речните корита като активни публични пространства по цялата им дължина, не само точково. Тя лесно може да се използва за контрол на достъпа (когато такъв бъде изграден) към реките, както и да бъде интегрирана в система за ранно известяване, когато има опасност тяхното ниво да се покачи.

Какво е мнението ти за градовете на бъдещето и технологиите, навлизащи във всяка сфера на инфраструктурата?

Успешният град на бъдещето, независимо от размера и популацията му е този, в който човек се чувства добре. Град, в който темповете на растеж и застрояване са в баланс с качеството на природата, въздухът, водата, както и чувството за общност. В големия и постоянно растящ град е трудно да поддържаш функционалността на всичко това без помощта на технологиите. На този етап те са неизменна част от осигуряването на хармонична градска среда. Един прост пример: представете София в един делничен ден без светофари.

Какво е онова нещо от интелигентните технологии на Умния град, което конкретно ти нямаш търпение да стане част от ежедневието ни и защо?

Освен smart-city решенията, които споменах в частта с реките на София, мисля че всички ще се съгласят, че е нужно да дигитализираме голяма част от работата на институциите в България. Ако успеем в следващите няколко години да дигитализираме по-голямата част от бюрокрацията в страната и свържем електронно институциите помежду им мисля, че всички ще живеем един по-добър живот. Разполагаме с толкова силен ресурс от кадърни IT специалисти, трябва да намерим начин да използваме тази енергия в решението на този казус.

Каква е твоята голяма надежда в началото на 2021-ва година и, надявам се, края на пандемията?

Голямата ми надежда и план в момента е “Колективът” да се превърне в механизъм за промяна на градската среда, която да започва от гражданите-експерти и работейки с институциите, да използваме таланта и ентусиазма на “многото” в облагородяване пространството около нас.
Вярвам, че това е най-добрият начин да подобрим и заздравим както средата, така и обществото, в което живеем.