Мария Василева е доктор по изкуствознание. Специализирала е например в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк (1998) и Университета в Рочестър, САЩ.

Един от създателите на Института за съвременно изкуство – София. Между 1999 и 2006 г. е куратор на женската група за действие в областта на изкуството –  8-ми март.

В по-голямата част от ХХI век Мария е главен уредник на Софийската градска художествена галерия. Там инициира основаването на отдел Съвременно изкуство и фотография, на дългосрочния проект за млади художници Място за срещи и на Наградата за съвременно изкуство БАЗА, чрез която вече 10 наградени съвременни, млади български художници са изпратени на 6-месечна творческа резиденция в Ню Йорк. Работи и като главен уредник на Националната галерия.

През 2010 г. основава и управлява Фондация Едмонд Демирджиян, създадена за изучаване и популяризиране творчеството на художника, но и за подпомагане и популяризиране на работата на млади таланти.

Куратор е на мащабни изложби като Изкуство за промяна 1985-2015 или пък Любов – в рамките на проекта Идея за дом на СБХ. Мария е и основният двигател на първата изложба на Кристо и Жан-Клод в България Кристо и Жан-Клод: Графики и обекти 1963-2014.

Накратко – Мария е изключително инициативен човек, с ярка обществена позиция и ключова роля в процеса на развитие на сцената на съвременното изкуство в България.  

Удивителни са усилията и да събира, манажира и подпомага различни жанрове и поколения артисти от художествения живот в България.

Галерия Структура е най-новата галерия в България и вероятно най-голямата частна галерия за съвременно изкуство. Мария е нейна създателка и директорка.

 

Откривате нова галерия в София. Структура. Какви липси ще запълни тя?

Преди всичко липсата по-голямо и представително място за съвременно изкуство, което различни хора да разпознават като свое и да се чувстват в 21-ви век. Уважавам усилията на всички колеги, които през годините с цената на адски лишения и саможертви подкрепят малки пространства с голям принос в генералната промяна на разбирането ни за изкуство. Всички заедно сме заслужили комфортно място, което да направи усилията ни още по-видими.

Първата ви изложба е със заглавие Форми на съвместно съществуване. Кои са проблемите и въпросите, които бихте искали да предложите на обществото за обсъждане с нея?

Заглавието насочва мислите директно към големите конфликти на нашето време, към тероризма и миграцията. Разбира се, това са теми, които не могат да бъдат пропуснати. Искам обаче да разширя спектъра на разсъжденията. Ще можем да съществуваме с Другия, едва когато успеем да съществуваме със себе си. Проблемът започва от личното и частното, от семейството, дома, града и стига до глобалното и общото. Тревожността и агресията, с които днес постоянно живеем, тръгват отнякъде. Да помислим върху това.

Доколко изкуството може да решава тези проблеми?

Ако успее да ни накара да се спрем и да се замислим, половината работа е свършена. Изкуството също ни дава усещане за свобода, а то е нужно, за да ни пречи да преминем през живота си, дремейки.

Как изкуството от първата изложба на галерия Структура ще отговори на напрежението между понятия като “национално” и “глобално”?

Глобалното струи от всеки ъгъл, а приносът на националното е, че говори на същия език без да срича.

Какви работи са показани в изложбата?

Такива, които визуализират темата за общуването и съжителството в широкия спектър от майчинството до самотата, от пистолетчетата-детски играчки до оръжията-убийци, от миграцията до емиграцията, от Русия до Китай, от земята до космоса. Поетични, драматични, реалистични, абстрактни, иносказателни, директни, метафорични, весели, тъжни, цветни, монохромни, изпълнени с молив, бои, фотоапарат, камера, неон и др.

Мария Василева и Рене Беекман

И сега, ако позволите, няколко въпроса от нашия лексикон, насочени към вашата личност. Кои събития отчитате като големи постижения в кариерата ви досега?

Най-голямото постижение е, че удържах 30 години да се занимавам със съвременно изкуство в държава, която би предпочела то въобще да не беше се появявало.

Най-ранният ви спомен?

С баба ми Анастасия на репетиции в Народната опера, където тя беше хористка.

Вашите вдъхновители?

Приятелите ми.

Явор Гърдев и Мария Василева

Бихте ли ни дали една идея за безсмъртие?

 Андрей Даниел да ви нарисува портрет.

Мария Василева и Андрей Даниел

Какво бихте направили, ако станете милионер?

Ще отворя филиали на Структура в Париж, Лондон и Ню Йорк, т.е. ще работя тройно повече.

Книгата, която сте препоръчвали най-много?

В по-ново време може би Възвишение на Милен Русков, малко преди това Естествен роман на Георги Господинов, а доста преди това – Сидхарта на Хермен Хесе.

Кога беше последният път, когато плакахте и защо?

Плача на филми, в реалния живот – все по-трудно. Често е прекалено тежко, за да могат сълзите да помогнат.

Каква е вашата отрова?

 Чувството, че времето изтича много бързо и оттам желанието всичко да се свърши в момента.

Пет думи, с които можете да се опишете?

Инициативна-до-мозъка-на-костите.

Мария Василева и Искра Благоева

Кое осъждате най-много в другите?

Нагаждачеството.

Най-скъпата ви покупка?

Компютър, който купих с парите от продадената къща на баба и дядо на село. Още ме боли.

Кой ще ви изиграе във филма на живота ви?

Мерил Стрийп. По принцип не я харесвам, но може и да се справи.

Какво можете да готвите най-добре?

Омлет.

Най-големият ви страх?

В личен план – за близките ми, в по-общ – връщането на тоталитаризма.

Какъв е смисълът на живота?

Да го изживееш смислено.

Кога бяхте най-близо до смъртта?

Когато почина човекът до мен.

Книгата, която промени живота ви?

Няма такава. Но много харесвах Вълшебната планина на Томас Ман.

С кого бихте излезли на вечеря и защо?

С всеки. Обичам разнообразието, както и вечерите.

От кое ваше удоволствие се срамувате?

От нито едно. Гордея се, че обичам и мога да си доставям удоволствия.

Правдолюб Иванов, Мария Василева, Сашо Стоицов, Георги Донов

Най-великият филм на всички времена?

Сега вече не мога да посоча само един, но преди години за дълго време харесвах Амаркорд на Фелини. Преди няколко години обожавах Ахил и костенурката на Такеши Китано.

Кога за последно бяхте щастлива?

В един кратък миг на концерт на JP3.

 Какво стои на върха на списъка ви с мечти?

Нямам мечти.

Кое е красиво?

Пресен сняг върху дърво.

Кое е грозно?

Кален сняг по софийска улица.

Кои са имената в съвременното изкуство в България и по света, към които имате лични пристрастия и защо?

А, не. Не се хващам на този номер. Много са. Крайни и деликатни едновременно. Талантливи и далеч от конюнктурата.

Песента, която ще звучи на вашето погребение?

“Little Bird” на Ани Ленъкс.

 

Изложбата Форми на съвместно съществуване ще може да се види до 20 януари 2018.

Галерия Структура се намира на ул. Кузман Шапкарев 9 в София, има и фейсбук страница.