Луи Си Кей тихомълком, без никой да чуе или разбере, е заснел на 35мм лента черно-бял филм в Ню Йорк, наречен I love you, Daddy. Премиерата му ще бъде на филмовия фестивал в Торонто. Това е първият пълнометражен филм на комедианта от 16 години насам, когато се появи Pootie Tang. Колкото и тайни да са нещата около новия проект, за него вече се знаят няколко факта. Основното е, че историята се завърта около телевизионен продуцент и сценарист (изигран от Луи Си Кей) и дъщеря му (Клои Морец). Другото е, че във филма участват и Джон Малкович, Еди Фалко и Чарли Дей. Екранното ти време с тях ще е два часа. Толкова засега.

Това не е първият път, в който Си Кей действа тихомълком. Така се получи и миналата година със сериала му Horace and Pete. Когато Луи Си Кей решава, че ще снима нов сериал, се свързва с продуценти, които обаче желаят да имат повече контрол върху сценария, отколкото на комика му се иска. Това го подтиква да вземе доброто решение да не се занимава с външни хора и да си направи всичко сам. Защо му е да робува на телевизионни канали и платформи, като си има собствен сайт с хиляди абонати? Така Horace and Pete заживява онлайн живота си в платформата на Си Кей, където всеки може да го гледа срещу много символична такса.

Автономността е адски важна за него, а и как да не е?

Той разполага с всички инструменти да може да си позволи да прави каквото иска и както иска. Неговите филми, неговите идеи, неговите правила. Нормално е да разбираме едва сега за I love you, Daddy. И сме напълно окей с това.

Междувременно един от другите проекти на Луи Си Кей – сериалът Louie – изглежда, че вече не представлява интерес за баща си. Успехът му се дължеше на почти 100-процентовото съответствие между Си Кей и персонажа му – разведен плешив мъж на средна възраст с две деца, сравнително нулева сексуална харизма и високи нива на самоирония. Нов сезон на сериала не е имало от 2 години и по думи на актьора, на този етап продължение няма да има, защото самият той вече не е този човек. Почивай в мир, черна изтъркана тениско. Почивайте в мир, евтини дънки. Кралят все още е крал, но е облечен с нови дрехи. И първата им спирка е Торонто.

Приятно ми е, Луи

Приемам, че има шанс досега да си чел текст за човек, за когото чуваш за първи път. Ако е така, ти дължим известна яснота по въпроса, не мислиш ли?

Луи Си Кей е един от най-популярните и добри стендъп комици в цял свят, който освен това е и сценарист, режисьор и актьор. Роден е в Мексико, където прекарва първите 7 години от живота си. Кариерата му започва като сценарист на вечерни предавания като това на Дейвид Летърман, Конан О’Брайън и Крис Рок. Паралелно с това се превръща и в първия комик, участвал със свои монолози в предаването на Конан О’Брайън. И до днес той е чест негов гост и историите им за първите години от историята на предаването са чисто злато.

Ранната работата на Луи Си Кей му носи доста номинации и една награда Еми. Няколко години по-късно това ще е само една от многото му награди. Кариерата му на стендъп комик започва в Бостънски клуб. Луи Си Кей често се шегува, че е бил комик цял живот, но едва последните години е започнал да печели от това. И може би именно това го прави толкова любим на сума ти народ – лесно е да се олицетвориш с човек на средна възраст, който си задава същите въпроси като теб. Въпроси, които едновременно звучат абсурдно и философски, отговорите на които звучат едновременно тъпо и гениално. Лесно е да се усмихнеш на честен човек, който честно ти заявява, че желае да убие децата си и че човечеството си е ебало майката отдавна.

Разбира се, редно е да видите сами за какво става дума.

Гениалността на Луи Си Кей има много измерения. Любимото ми обаче е, че докато обижда човечеството (в това число и себе си), го прави така, че едновременно да се поосъзнаеш (дори за малко), но и да не си кажеш аз съм тотален боклук. Имаме много познати, които го намират за прекалено груб, черноглед и некоректен. Дали заради леките елементи на расизъм, шеги за сексуално насилие и грубичко отношение към дразнещи деца. Дали заради смелостта му да говори за свръхконсуматорското и извратено общество свободно и без задръжки. Дали заради нещо друго, но монолозите му в Saturday Night Live винаги будят възмутени клатения на глави у много хора, които би трябвало да си извадят главите от задниците и да спрат да се възприемат толкова насериозно. В сърцевината на комедията стои точно това – да се вгледаш в собствените си мръсотии, да им се надсмееш и евентуално да се поотърсиш малко от тях.

Луи Си Кей е циничен простак, който може да те накара да се усмихнеш само с един жест. Повдигането на рамене в стил братле, така е, знаеш, че е гадно, но е вярно едновременно те кара да се чувстваш в кюпа заедно с него. Брутално е как анекдотите му могат да те карат да се смееш, като би трябвало да те карат да искаш да си пръснеш мозъка. Всичко от храна, секс, връзки, бог, расизъм до невъзможността на човек да запази достойнството си присъства в монолозите му по забележителен начин, който има много по-дълбоки цели от това да те накара да се смееш. Честно казано, трудно мога да се сетя за по-адекватен социален критик от него. Поне не и такъв, за чиято гледна точка да ми е пукало достатъчно много, за да я следя години наред.

За Луи Си Кей няма теми табу. Естествено, не е единственият и не е като да е открил топлата вода на комедията като говори за аборт, секс и религия. Рики Джарвейс също го прави и то по свой гениален начин. Работата е там, че на Луи Си Кей няма как да не му повярваш, защото наистина го приемаш като някой от твоите хора. Като такъв, с когото ако седнеш да си говориш, ще станете зверски близки зверски бързо. Ще можеш да му кажеш най-големите цигании, които си правил напоследък, и той ще разбере и ще се посмеете заедно, защото какво ни остава?

Остават ни смехът и въжето, а изборът си е изцяло наш.