“I’m so fuckin’ sick and tired of the Photoshop
…
Show me somethin’ natural like ass with some stretchmarks”

Здравейте, средношколци! Сряда е като разрязана на две перфектни половини ябълка. Жълто-зелена и сладко-кисела есен в устата. Отхапваш и устната ти кухина се изпълва със слюнка, като скъсан бенд на язовир. Едвам преглъщаш сока от сочния плод. Следва нетърпеливо очакване за новата приливна вълна, когато осъзнаваш, че на твоята ябълка се наслаждава още някой. Изглежда си притеснил малкия бял приятел, който тихо припълзява до дупчицата, която чак сега забелязваш.

Пп: Когато сезонът не е за Смокиня, яж смокини.

Сутринта винаги ти е давала предимството да започнеш на чисто, въпросът е дали предпочиташ да ти говорят мръсно.

Студеният душ за отскок потушава страстите и прояснява мислите. Вземете го преди първото кафе.

Е, понякога нищо не помага и положението със съня е I can’t help it. Тогава обаче е ред на следобедната дрямка… От личен опит знаем, че няма по-сладък унес.

Бях в малка селска къща. В нея нямаше нищо друго освен маса, стар телевизор, вътрешна антена, стара снимка и една малка икона. Замислих се за този прост и спокоен живот. Много различен от моя. За какво ли мечтаят обитателите на тази къща, какви ли са им проблемите? Дадох си сметка колко много напряга големият град, в каква въртележка сме влезли, какво ни коства стремежът към реализация. Не знам дали мога да живея толкова просто, може би съм вече деформиран и връщане назад няма. А дали, ако живеех в тази къща, по този семпъл начин животът ми нямаше да е по-добър. Кой знае? Толкова беше чисто и спокойно, че се одрямах моментално.

A post shared by Vladimir Karamazov (@v.karamazov) on

Докато разтъркаш очи и то денят минал, злободневните теми са още на дневен ред и нищо не си изпуснал. По-скоро другите са изпуснали страаааашния сън, който си имал със знойната София Вергара.

Всеки втори тук се оплаква от някакъв си Биг Брадър. А аз дори не знам какво е това, но това е един от малкото случаи, в…

Публикувахте от Tatiana Christy в 12 септември 2017 г.

Към момента единственото реалити, в което бих участвал, е реклама на Метро. Представете си:Самуил Петканов, производит…

Публикувахте от Samuil Petkanov в 11 септември 2017 г.

Възможно е папата никога да не те е галúл по главата или на сутрешна меса във Ватикана да си го видял като малка точица. Но винаги е хубаво когато Хорхе Марио Берголио туитне за общото благо.

В писмо #4:20 ще споменем Мариите, ако подсъзнателно ви се прииска нещо, вината не е наша.

“Заобиколеният от Марии, обикновено го разпъват, но пък какво сладко разпятие е това! Само една Мария може да те превърне в легенда.”
– Любен Дилов-син

А когато красивите жени са сложни?

Кари Брадшоу разбира от линейни неравенства и не се страхува да пита

Публикувахте от Yordan Shopov в 12 септември 2017 г.

Като казахме “красиви жени”, се сетихме за прогнозата за времето. Летящите пликове навън са показателни за посоката на вятъра, за да не слушаш какво ти говори Никол, а просто да я гледаш.

On the other hand, вятърът прави прекрасни неща с небето.

#clouds #sunrise #timelapse

A post shared by Orlin Pavlov (@orlinpavlov) on

Етюд-и-те на София

Публикувахте от Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia в 12 септември 2017 г.

Срядата е онова чувство на облекчение, което изпитваш, когато най накрая ти се отдаде възможност да покажеш среден пръст. Пожелаваме ви толкова свободна и неприлична да бъде и вашата!