Тео Янсен е 68 годишен холандец, който срива стените между изкуството и инженерството, за да даде крила на въображението си.Буквално. Неговите скулптори се движат, летят и разсъждават. А самото им определяне като скулптори е почтиобидно, при положение, че произведенията на Янсен са по-интелигентни от повечето живите същества.

Има шанс да си попадал на видео сизобретенията на Янсен. Да си гледал полета на НЛО-то му онлайн. Възможно е просто да си виждал снимки нанякое от създанията му и да си чувал за Strandbeests. Разбира се, съществува и опцията дачуваш това име за пръв път. В която и от двете ситуации да се намираш вмомента, имай предвид, че вече си на среща с един от най-любопитнитесъвременни изобретатели.

Тео Янсен е роден в Делфт, Холандия през 1948година. Учи физика в местния технологичен университет, но така и не гозавършва. Известно време работи е в медицинскалаборатория, а след това започва да рисува пейзажи. През цялото време обачефантазията на Янсен върви няколко крачки пред него, което го кара винаги даопитва да премине границите на възможното и познатото.

Още от малък една от мечтите му е да види НЛО.Тъй като това не се случва, той решава да осъществи този свой детски копнеж,като проектира и пусне в небето над Делфт собствен неидентифициран обект. Обектът е с диаметър от 5 метра, конструиранизцяло от ПВЦ материали и напълнен схелий. А след това пуснат в небето. Излишно е да се споменава последвалия смути любопитство сред гражданите, тъй като изобретението на Янсен не е билоизвестно на почти никого. Това се променя за по-малко от 24 часа. Полицията ена крака в преследване на хипотетичната летяща чиния, децата започват даразказват какви звуци е издавала (въпреки че не е), други очевидци споделят за странните светлини, които е излъчвала (въпреки че не е).

10 години по-късно от изобретяването на първияси неидентифициран обект Тео Янсен вече се занимава със създаването на друг. Тозипът не става дума за закачка с извънземен живот, а за първи крачки всъздаването на механични създания, които притежават изкуствен интелект.Холандецът проектира дълго време нов вид животни – направени основно от пластмасаи задвижвани от вятъра. За техен хабитат избира плажните ивици на Северно море,откъдето по-късно идва и името на създанията. Янсен нарича творенията си Strandbeests и те бързостават популярни именно с това.

Той не гледа на кинетичните си скулптори катона неодушевени същества. Според него те са животински вид, който претърпявасвои еволюционни процеси. И че тези процеси продължават да се случват. През1990 година Тео Янсен пише текст за националния вестник De Volkskrant, в коятоизказва опасенията си от покачващите се нива на морското равнище. Според неготова би довело до изчезване на голяма част от Холандия. Като евентуалноразрешение на проблема той предлага създаването на плажни същества, които да седвижат по пясъка, да го преразпределят и увеличават масата на дюните. Сравнявазадачата и полезността им с тази на бобрите и бентовете, които те строят. Такасе ражда идеята за Плажните зверове, която, разбира се, се променя с годините.

Но духът и въображението на изобретателя непроменят интензитета си.

Плажните зверове не са машини. С тънки и много на брой кухипластмасови крака, те са паяци, раци, слънчеви кораби и вятърни мелници. Телата им са направени отпластмасови тръби с различни по размери и се задвижват основно от вятъра. Новсе по-голяма част от тях започват да разчитат и на инстинкта си, който импомага да реагират при контакт с вода например, като я избягват. А Тео Янсен,този горд баща, наблюдава и насърчава летящите си деца.

Всъщност плажните зверове не могат да летят,но и това е въпрос на време. Магията им е поглъщаща и макар да може да бъдеобяснена с ясни физични формули, това няма значение, докато гледате каксъществата се движат. Вятърните мелници на холандския Дон Кихот са доказателствоза здравата връзка между разум и фантазия, а не за недохраненото им и болнавоотроче.

Днес Тео Янсен живее на хълм в покрайнините наДелфт в място, което преди е било военно летище. Пространството е огромно ипочти необитаемо от други хора. Това позволява на скулптора да работи върхукинетичните си създания и да ги тества. Заради натоварената работа слухът мувече не е така добър.

Янсен не гледа на себе си като на истинскиинженер, който трябва да разреши проблем или да измисли схема. Предполагам товаби било прекалено тъжно решение за човек, който избягва рамките и ги използваединствено, за да постави в тях продукт на бурните пътешествия на въображениетоси. Преди няколко години плажните зверове и Тео Янсен участват в реклама на BMW, която завършва сдумите на Янсен: Преградитемежду изкуството и инженерството съществуват само в умовете ни.