Наближават светли празници. Празници, които предците ни са изживявали и ценели духовно. Празници, които днес консумираме или оставаме да ни изконсумират. Семейни събирания, за които дори вече има множество списванки тип – Как да издържим фамилията на празничната софра? … Тъжно.

Във времената на глобализация, най-модния актив се оказа омразата. И, както казва Зигмунт Бауман:

“вместо да хомогенизира човешката участ, технологичното анулиране на пространствено – времевите разстояния има тенденция да я поляризира”

Освободени от ограничения на територия и време, загубихме възможността да обезпечим идентичността си. Било то и с ценно време при рода. Заменихме емпатията и духовността с подбор на признаци, на разделение, разграничаване. От ближния. Но, какво ще му подарим за Коледа все още има значение. Заради допамина от пазаруването и “пречистване” на съзнанието от онези безбройни забързани моменти през изминалата година когато просто нямахме време за него – обичния, любимия, семейството, обладани от идеята за оцеляване в конкурентната среда.

Така вглъбени в екрани, далеч от свободни, тягостно зависими и унесени в кръговрата намерихме символ на свобода с неограничен достъп до пространството на нашия аватар… и станахме велики. В безвремието. В поляризирането. Раздават се присъди, пише се “искрено”, обижда се безцеремонно. Но, какво става когато дигиталното придобие физическо измерение?

Винаги сме се считали за смели, затова примерът ще е в зоната само за смелите, с гориво в кръвта. Припомням, че Diesel отпразнуваха наскоро 40-годишен юбилей,

който бе почетен с една заигравка, с висшата мода Haute Couture. По-точно истинската висша мода днес – тази на омразата Hate Couture. Осмелиха се да изпишат обидните определения върху свои артикули и облекат с тях звезди, които носеха “имената” си, получени от пространството на социалните мрежи, а именно – “педал”, “парцал”, “кучка’, “лошото момче”, “циник”, “дебелана”…

И настана време за критика… Не. Размирното определение, разбира се станало такова само веднъж пуснато във физическо обръщение, не беше “кучка”, нито “парцал”. Няма момент на добавена модерност. Такъв, с който да се засегне злободневна тема и съответно изпъкне, получи реакция, препостне, шерне, тагне и пр. Думата е “педал”. Хомофобия!!! – позволена да съществува само дигитално, но не и на физически надпис, въпреки че Томи Дорфман си го носи. И така, дори лицемерието придоби собствен аватар…

Затова ти предлагам да се разграничиш от играта на уместно и не, където и когато и да останеш смел. Предизвикай себе си, волята, тялото и духа си тук и сега. Отдели и подари време. Позволи да ти се наслаждават, дори критикуват в очите. Изключи телефона и от безвремието, премини в реалното време.

Избери трудността на социалните отношения, пред лесното приспособяване в която и да е дигитална група. Клик и готово. Имаш си 1200 нови приятели… Дали?

Избери вкуса и болката на солените сълзи, пред сините съвършени капки на жълтия емотикон. Приятелският разговор за проблем, пред хвърлената обидна дума. Усмихни обичан.

View this post on Instagram

I loved this new @diesel video 🤪 #OnlyTheBrave

A post shared by Renzo Rosso (@renzorosso) on

Замисли се. Твоето време е заето с това да си постоянно достъпен – служебно, конкуренцията дебне и чрез социалните канали, актуалността трае секунда до две. Обърни играта в своя полза. Подари този свой най-ценен актив и присъствай, чуй болката, засмей се на шегата, изслушай за пореден път историята на баща си от преди 30 години и реагирай сякаш за пръв път я чуваш. Сети се за друга негова любима случка от миналото, любопитствай и я изживей отново с разказа му. Защото, никога не знаеш колко скоро ще стане твърде късно.

ONLY THE BRAVE, Diesel DZ4495

Надхвърли себе си и помогни на загубения в дебрите на дигиталното общуване, да си спомни качеството от споделеното време.

Изборът да бъдеш е твой, точно както и този да не бъдеш.

***

Be posh и Diesel ви пожелават качествено време с близките и светли празници заедно!