Много след изчезването на минойската цивилизация и след победата на Тезей над Минотавъра боговете оставят нов дар на остров Крит. От виното и лозята на Михалис Казандзакис през 1883 г. в смутните времена на османско господство се ражда Никос – младенецът, чиито думи ще дадат един важен урок по свобода на хиляди хора.

Никос Казандзакис става Никос Гърка, богът на словото, който оставя след себе си пиеси, поеми, пътеписи, преводи и дори политическо дело (за кратко Казандзакис е министър без портфейл). И е факт, че вероятно трудно би могъл да бъде открито по-колоритно описание на гръцката душевна мелодика от творчеството на Казандзакис. Той даде на Гърция един от символите ѝ – Алексис Зорбас превръща образа на скитника и женкаря в литературно постижение, в превъплъщение на любовта към живота, а разминаването с Нобеловата награда така и не успява да отнеме на Никос Казандзакис признанието. Световното преклонение пред думите му, спасили Бога.

А бoгът нa Hиĸoc Kaзaндзaĸиc нe e cъщecтвитeлнo. Toй e глaгoл. Бoг нe пpocтo e. Toй ce cлyчвa. И зaвиcи oт вceĸи eдин чoвeĸ дaли Бoг щe ce cпacи, или щe ce пpoвaли в cвoятa миcия, пpoвaляйĸи и чoвeчecтвoтo зaeднo cъc ceбe cи. Това личи най-ясно в кpaтĸaтa твopбa Acĸeтиĸa – дyxoвният зaвeт нa Kaзaндзaĸиc и cинтeз нa paзмиcлитe мy зa cъщнocттa нa cвeтa, зa cмиcълa нa живoтa и poлятa нa чoвeĸa в нeгo.

Новото издание на книгата, което излезе в България с твърди корици е в превод на Драгомира Вълчева, а благодарение на него творбата, която за  гpъцĸия пиcaтeл e тoвa, ĸoeтo зa Hицшe e Tъй peчe Зapaтycтpa, най-после има шанс да достигне до по-широк кръг от читатели, тъй като отсъстваше от българския пазар години наред, дори и останала най-продаваната и най-обичана негова книга в собствената му родина.

„Един ĸpяcъĸ, eдин cилeн виĸ… нaй-тpoгaтeлният виĸ нa живoтa ми”, пише за Аскетика Казандзакис и навярно именно заради това необичайното, разножанрово и хибридно съчинение, раздиращо думите между философската теоретика и болезнената лиричност, остава мистична и загадъчната картография не само на Гърция, но и на века.

На първото издание от 1927 г. авторът гледа като на вик, а гръмкият слоган Salvatores Dei (Спасителите на Бога) удря безмилостен шамар на гръцките духовници. Зад второто издание след 1945 г. вече стои тишината и мълчанието, последвали Втората световна война. Така Аскетика по-скоро се превръща в лично пътуване – от будизма, през ницшеанството към теософията и дори комунизма. Книга, която обобщава разнородни религиозни течения, вмъква структурни единици, всяка от които не само съзнателно отменя положенията на предишната, но и противоречи на самата себе си, за да обобщи една биография по-огромна и необятна от водата, оплела любимия остров Крит в прегръдките си.

Не е учудващо, обаче, че в творчеството на Казандзакис именно божественото е в основата на всеки сюжет. Крит, най-големият остров на Гърция, е населен с духовете на твърде много митове и легенди: според митологията на Крит Гея родила гръмовержеца Зевс; на Крит, в лабиринта на Дедал, е живял Минотавъра. Така дори най-малките търсачи на думи са отгледани и възпитани в страхопочитание към времената на чудовища, богове и героични подвизи.

Малко известен факт е, че освен в света на възрастните, Казандзакис Гърка умело е гравирал образи и в този на най-малките – В дворците на Кносос (превод Георги Куфов), например, плете разказ, който е смайваща съкровищница на човешкия дух; митология за малки и големи, която събужда въображението и обединява божествено и човешко.

Своеобразен преразказ на историята за Тезей, синът на цар Егей, който се изправя пред Минотавъра в Лабиринта, В дворците на Кносос опълчва детското въображение на жестокостта и поквареността на възрастните. Човешкото, твърде човешкото при Казандзакис намира израз както в бурната, искрената и жертвоготовната любов, така и в страхопочитанието и доблестта.

Да следваш нишката на историята означава да приемеш сам да се превърнеш в древногръцки герой. Да забравиш различието между реалност и свръхестествено и да нададеш своя вик – бунт срещу страха. Защото доброто винаги надвива злото. Или поне така би трябвало.

Нека не забравяме, че епитафията от гроба на Никос Казандзакис (1883-1957) в Хераклея гласи:

„Не се надявам и не се страхувам. Аз съм свободен.” (Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβάμαι τίποτα. Είμαι λεύτερος).

И именно тази свобода като свобода на думите е заветът, който Никос Гърка оставя на света.

Аскетика е на цена 12 лв. В дворците на Кносос, 20 лв. И двете от Сиела