Катрин Зууст

От малка много се стрясках от различни шумове. Усещах прекалено силно емоциите на хората около мен. Интуитивно си давах сметка как се чувстват родителите ми във всеки момент. По-късно като тийнейджър съучениците ми излизаха на бар, а аз се чувствах крайно некомфортно там. Разплаквах се лесно, когато нещо  ме развълнуваше. По-късно научих, че високата чувствителност е черта от характера, но не я използвах в своя полза по позитивен начин. Стигнах до момент в живота когато реших че искам да постигна нещо повече, без тази чувствителност да ми бъде пречка. Търсех начини за положителна промяна. Доста време ми отне да разбера как да го постигна.  Докато през 2008 г. видях една книга по темата в книжарницата и направо я изгълтах. Бях удивена, че някой може така точно да опише случващото се с мен. Изобщо когато един високо чувствителен човек започне да чете по темата, веднага се разпознава. Това се оказа и повратна точка в много интензивен и важен етап от живота ми. Запознах се със съпруга си, родих двете си дъщери. Заех се със самостоятелен бизнес. Задълбах повече в темата за високата чувствителност, четях все повече, започнах и сама да пиша по темата.

 Започнах да забелязвам положителни промени в себе си дори и със самото четене по темата. В мен още имаше много съпротивление вследствие на спомените като малка, но постепенно се промени изцяло перспективата ми. Започнах да откривам силните страни на високата чувствителност. Вече не ми се налага да се боря срещу нещо, срещу което изобщо няма смисъл да се бориш. Човек не може да премахне високата си чувствителност. Повиши се самочувствието ми, подобри се и физическото ми състояние. Вече ми е далеч по-лесно да общувам с хората. Когато днес ме поканят на купон или събиране с много хора, първоначалната ми реакция най-често е, че предпочитам да си стоя у дома, както и преди. Но сега вече осъзнавам, че понякога за мен е по-добре да отида, а след това да си почина. Преди си мислех, че имам някакъв сериозен проблем с хората. Вече не търся проблема в мен, а просто се грижа за себе си. Сега контролирам ситуацията много по-лесно. Престанах да бъда жестока със себе си. Знам, че разполагам с различни възможности и подходи за действие.

Колкото по-добре се опознаеш, толкова по-добре можеш да се „управляваш“. Друго е да знаеш, че нервната ти система функционира по различен начин, че възприемаш шумове, миризми и картини по-интензивно отколкото останалите хора. Много важно е отношението. Една от възможностите е да изпаднеш в мисли от сорта на: аз съм толкова чувствителен човек, светът е така жесток, не мога да си намеря място в него. Или си казваш: добре, с малки стъпки мога да постигна значително подобрение. Това включва някои доста елементарни неща като по-чести почивки, разходки в природата, слушане на любима музика. Включително и свободният избор дали да отидеш или не на купон. Преди си налагах да отида, сега съм много по-спокойна. Вече аз съм тази, която съзнателно контролира вътрешното си съпротивление. Ако примерно не познавам мястото на което ме канят, сигурна съм че ще има много хора и музиката ще е висока, нямам проблем да откажа. При това с пълното съзнание, че правя услуга не само на себе си, но и на хората там. Ако отида и се чувствам видимо неудобно, никой няма да спечели от моята компания.

Един от основните недостатъци е свръхстимулирането. Ако се озовеш в много шумна и стресираща среда и особено ако трябва да вършиш много неща едновременно, блокираш. Затова е много важно човек да се научи да фокусира и да си почива. Друг недостатък е, че много високо чувствителни хора смятат, че проблемът е в тях. Често те чуват фрази от сорта на „Прекалено си чувствителен“, които само още повече влошават нещата. Най-важното е да осъзнаеш собствената си стойност. Някои от недостатъците почти автоматично могат да се превърнат в предимство. Ако отидеш на концерт, представление, в музея или сред природата, възприятията и съответно изживяванията са много по-силно въздействащи. В работата високо чувствителните хора сме добри „строители на социални мостове“, защото изпитваме голяма емпатия. Интуитивно влизаме в положението на другите и ни е лесно да уловим нуждите им.

В първата част събрах и синтезирах най-важните научни изследвания и открития за високата чувствителност. Във втората описвам истински истории на хора с висока чувствителност.

Високата чувствителност не е болест, нито разстройство, а черта от характера, настроение. Научните изследвания са много нови, започват едва през 90-те години на ХХ век. Много лекари не са запознати с темата. Хората имат нужда от по-прецизна диагностика, а не просто да им кажат че са стресирани. Възможно е например едно дете да бъде диагностицирано с дефицит на вниманието, а всъщност да става въпрос за точно обратното, прекалено голямо внимание. Не искам да се боря с психолозите, просто смятам, че е добре по-детайлно да се занимават с такива случаи. На много високочувствителни хора се поставя етикет „болен“ което допълнително им въздейства негативно. Дори аз като по-млада на няколко пъти мислех да отида на терапия. Но тогава си задавах въпроса: „Чувствам ли се болна?“. И отговорът винаги беше не. Но истината е, че в известен смисъл сама интуитивно правех това което много хора правят когато отидат на терапия: позволявах си да плача, говорех със себе си, идентифицирах и анализирах чувствата си. Ходех понякога и на коучинг, особено когато някой конкретен проблем се появяваше отново и отново.

Тя може да отприщи или ускори някой друг психологически проблем, но сама по себе си не е болестно състояние. Ако примерно работите в голям шумен офис, не е трудно да „изгърмите“ от стрес. В такива случаи най-вероятно ще ви дадат болнични и ще ви кажат да си починете. Ако обаче се върнете в същата среда, ситуацията скоро ще се повтори. Затова личната ми мотивация е да се знае повече за високата чувствителност.

Предава се генетично. В моето семейство високо чувствителни са също родителите ми, съпругът ми и дъщерите ми. Всеки високо чувствителен човек обикновено открива поне един близък около него със същата черта. Но много зависи от личното отношение на всеки. Влияе се много от изживяванията, опита, отношенията, травмите, предизвикателствата в живота. Високата чувствителност е в постоянно общуване и с останалите черти от характера. Хората сме многопластови, високата чувствителност е само един от тези пластове. В същото време можеш да си например общителен или затворен. А и да не забравяме, че в днешните все по-бързи и наситени откъм стимули времена е все по-често срещано излагането в определени моменти на превъзбуждане на възприятията и емоциите.

Една от историите в книгата е на младо момиче, страдащо от сериозно психологично разстройство и проблеми с наркотици. Действително човек в подобна ситуация не се чувства добре да му се прибави още един термин. Затова държа много високата чувствителност да се представя не като пречка, а като предимство.

Ако не познаваш тази черта от характера си и съответно не знаеш как да боравиш с нея, е много по-лесно свръхстимулирането да доведе до постоянно състояние на стрес.

Разпознавам ги най-лесно по начина им на говорене. Необходими са им много повече време и думи, за да обяснят нещо. Наскоро във влака до мен седеше един мъж, който говореше по телефона невероятно много. Бях сигурна, че е високо чувствителен. После му дадох визитката си, много добре го прие. За мъжете понякога дори е по-трудно да приемат подобна диагностика за себе си.

Да прочетат нещо по темата. Но вероятно най-важното е доколкото им е възможно да се отпуснат, да не се притесняват допълнително. Да потърсят трикове които им помагат да се справят по-лесно в живота. И в крайна сметка да превърнат своята висока чувствителност в предимство.

Най-вълнуващото бе да открия високо чувствителни хора, които живеят живота си все едно, че не са. Имам предвид, че изобщо не го смятат дори за  предизвикателство, да не говорим за проблем. Просто изразяват истински и естествено себе си. Например едно младо момиче, което ми споделяше как вместо да отиде на кино, където е шумно и пълно с хора, предпочита да си остане у дома на дивана с чаша вино и да гледа телевизия, без да дава обяснения и да се извинява. Отстрани звучи като нещо съвсем нормално, но мога да ви уверя, че много хора имат нужда от години преди да стигнат до момент, в който си дават тази свобода. Затова разделям високо чувствителните хора на три категории: тези които просто страдат от това, тези които търсят начини да подобрят ситуацията си и „играчите“ (от англ. „performers”) хора, които се справят чудесно и са открили често по съвсем интуитивен начин как високата чувствителност да работи в тяхна полза.