Вече e традиция годината да започва с голяма изложба в две части Арт старт, в която трите кураторки Весела Ножарова, Даниела Радева и Стефка Цанева избират най-интересните млади български съвременни автори, които да следим (а защо не и да колекционираме?) през 2018. Този път в изложбата влизат 12 български художници под 35 години, живеещи в България, Германия и Белгия.

Обърнахме се към младежите в Арт старт с въпрос за бъдещето – но не това на държавата или планетата, а в частност на изкуството. Оказа се, че всъщност младите съвременни автори са хора със сериозни философски възгледи за изкуството. А повече за и от тях ще намерите в самата изложба Арт старт: Млади художници, които да следим през 2018 в Гьоте-институт и галерия Кредо Бонум от 13 януари до 9 февруари.

 

Бъдещето на изкуството и ролята на художника в бъдещето е съвкупност от много елементи. До момента художникът се е превъплътявал в различни роли в епохите.XXI век, обаче е много динамичен и интригуващ с навлизането на новите технологии около нас и темповете на развитие, на който сме свидетели.

Изкуството и твореца в бъдещето ще имат различни функции и роли, няма да можем да ги сведем до един общ знаменател или глобално направление

 

 

 

 

 

 

Изкуството се развива заедно с времето, което ние създаваме.

 

 

 

 

 

Бъдещето на изкуството е в неочакваните комбинации, в общите усилия, в заедността, в симбиозите. То се крие в преподреждането и рециклирането на вече съществуващи обекти, начини на мислене, модели на поведение. То е за тези, които не се оплакват, а се забавляват. Бъдещето на изкуството е завинаги оптимистично.

 

Невъзможно е да се отговори на този въпрос, ако отчетем, колко бързо настоящето се променя в момента. Преди да се усетим, технологията прави невъзможно за нас да изпаднем в затишие в един момент, защото в същата тази секунда следващият вече идва.

Невъзможно е да се запази място в настоящето. Традиционните понятия за авторство и културно наследство се променят. Изкуството има бъдеще, което ще продължи да се развива в нови форми, включително и да интегрира нови технологии.

От друга страна, достатъчно трудно е да се определи какво е изкуството днес, а още повече да се спекулира, какво ще бъде то в бъдеще. Преди известно време намерих една великолепна колекция от цитати на съвременни артисти и художници, представени в сборника на Ханс Улрих Обрист. Ето няколко от тях, които  останаха в съзнанието ми: „Бъдещето ще бъде повторено.” (Марлен Дюма); „Бъдещето ще е отживяло.” (Тасита Дин); „Бъдещето е сезон.” (Пиер Юиг); „Бъдещето е тук и сега.” (Йона Фридман).

 

Бих добавила: Бъдещето е действително сега, но и сега също е бъдещето. Единственият начин да се говори за бъдещето на изкуството е предизвикателството да не го свързваме постоянно с технологията. Изкуството е свобода и това е, което обичам в него!

 

От самото си начало изкуството е чудесен обединител на хората. То е начинът, по който хората са се изразявали, общували и споделяли опит във всяко общество и култура през вековете. Тези присъщи на изкуството характеристики – творчеството, връзката и общуването, които се осъществяват чрез изкуството, никога няма да се променят. Но това, което се променя и ще продължи да се променя, е начинът, по който откриваме, свързваме, купуваме и възприемаме изкуството. Любителите на изкуството искат все повече и повече да участват в процесите зад завесата. Разбира се, възможно е да се наблюдава и обратната връзка, като се вземат предвид многото процесно ориентирани артистични практики.

 

Публиката все повече ще търси възможности да научи за историята, процеса и вдъхновението зад произведенията на изкуството. И докато социалните мрежи увеличават откриваемостта на изкуството, аз вярвам, че колкото повече сме социални онлайн, толкова повече ще пожелаем офлайн да съпреживяваме човешкото взаимодействие и разказване на историята, което изкуството постига.

И в крайна сметка нека не забравяме романтичната идея, че нашето индивидуално бъдеще зависи от нас!

 

 

 

Винаги ми е било трудно да прогнозирам в бъдеще, а когато става въпрос за изкуство говорим за изключително много течения, практики и реалности, в които то се развива паралелно. По-комфортно се чувствам в настоящето, в което има достатъчно невероятни, но все пак реални посоки на развитие, като научно-фантастични истории на това, което се случва в момента. Наскоро с познати измисляхме сценарии за това как изкуството би се развило в бъдеще. Неизменно неговото развитите е взаимосвързано с развитието на човечеството, в което ние спекулирахме, че при наличие на регулирано възпроизвеждане и увеличаване на личното свободно време, всички в даден момент ще се превърнат в артисти. Вероятно точно тогава изкуството не би се наричало изкуство, а ще се разпръсне в множество наименования в зависимост от природата, дейността и/или функцията, която изпълнява.

Ако трябва да отговоря на въпроса какво е бъдещето на изкуството, мисля че трябва да започна с това коя негова отличителна черта  е най-съществена за мен.  А именно, че изкуството извира  от въображението. Смятам, че ще остане забулено в мистерия и рационалното никога няма да го измести. Що се отнася до това дали ще се  появят нови форми в изкуството, мисля че да, но вярвам че старите форми, като картината, ще останат завинаги.

Мисля че изкуството на утрешния ден ще бъде изкуство на идеите. Идеите които задоволяват нарасналите интелектуални потребности. И подплатено с онази чувствителност, която го прави уникално, живо и неподлежащо на обяснение.

 

Бъдещето на изкуството зависи от това какво ние ще създадем днес, не само като произведения, но и като мисли, разговори, реакции. Бъдещето на изкуството зависи от обществото, което ще оформим, а може би обществото ни зависи от това какво изкуство ще му предложим.

Бих се радвала ако в бъдеще в живота си намираме повече място, време и мисъл за изкуство!

 

Поначало въпросите за бъдещето на света, хората, любовта винаги са задавани малко плахо, тъй като бъдещето, което създаваме всъщност ни заплашва доста… но колкото повече се отдалечаваме от природата ни и природата като цяло, толкова по-категорично у нас се оформя една липса на нещата, които са ни присъщи по природата, като любов например. Тази липса става все по осезаема и мисълта, че може би не вървим в правилна посока въобще, занимава вече почти всички в уязвимите им моменти.

А както се казва „nature has its ways“ и изхождайки от безусловността на еволюцията смятам, че винаги ще намира начин да пробие било то буквално природата, било то чистите човешки черти, чувства и забележителности. Затова гледам да съм малко по-позитивно настроена за бъдещето на изкуството, защото то предполага точно там да се случва такъв пробив.

 

“КАКВО?” – е бъдещето на изкуството.

 

 

 

 

 

 

 

На този въпрос ще отговоря с една мисъл на писателя Оскар Уайлд:

Изкуството ще продължи да се ражда, докато съществува онази материя, в която се ражда идеята. Защото „някой може да съществува без изкуство, но никой не може да е жив без него”(Оскар Уайлд).

Докато съществува понятието „човек” ще живее и идеята, мисълта, а те ще раждат онова, което наричаме в най-общ смисъл изкуство.

Прагматизмът е станал неделима част от ежедневието ни. Изкуството, както преди, така и сега, го изтласква някъде далече. Такава ще е ролята му и в бъдеще. Да буди ентусиазъм, размисъл, вглъбеност в „истините” за света и времето, във взаимодействията на всички пластове на времето.

 

Ако не се грижим добре за природната среда, няма да има бъдеще за което и да е изкуство.

Бъдещето на изкуството е в грижата – грижата за земята, за другите, за ценностите. Така си го представям – не като бунт, нито като сложно интелектуално упражнение, а като възстановяване на връзката с простото, обикновено живеене в хармония. Искам да изразявам очевидното.

Изкуството е „перма” култура с артистичен заряд. Самият живот е с артистичен заряд. Свързвайки се помежду си посредством креативни импулси, пазим артистичния път към артистичното бъдеще.

 

Арт старт: Млади художници, които да следим през 2018 може да се види в Гьоте-институт и галерия Кредо Бонум до 9 февруари 2018.