Сенч-Менг Тан е бивш инженер, който се присъединява към голямото семейство на Google през 2000 г.като служител #107.Въпреки, че има голяма заслугаза създаването на функция при мобилното търсене на Google,наред с други технологични постижения, той е по-известен с класовете по майндфулнес (особен вид осъзнаване, чрез което се прекратявастраданието и същевременно благоприятства щастието и благополучието), коитоводи за служителите, пишеЛила Маклелън от Quartz.

В последната си книга Щастие по поръчка, ветеранът на Google описва пътя си от нещастен човек до напълно доволен мъж. Как е стигнал до там? Някъде в средата на 20-те си години, Тан открива, че успешното преоформяне на начина на мислене има по-малко общо счасовете на терапия, а по-скорос умствените упражнения, включително и онези малки моменти на щастие.Глътката вода, когато гърлото ти е пресъхнало – не е удивителна радост, но паке хубаво, споделя той пред CBC News.

Обикновено тези събития са незабележими: вкусна хапка от любимия плод, топлината в стаята след мразовитаразходка по улиците, да откриеш стар приятел в социалната мрежа. Въпреки, че те продължават по две или три секунди – моментите на щастие, които улавяш, се удължават с изпитването на колкото можеш повече радост, твърди Тан. “Малкитерадости се случват постоянно и навсякъде в живота… и след катозапочнеш да го забелязваш, щеоткриеш, че то винаги е там. Щастиетостава нещо, на което можеш да разчиташ. “Това е, защото си запознал ума си с радостта”, обяснява той.

Танобосновава тази идея на неврологични изследвания за това как ние формираме навиците си. Обичайно поведението е контролирано от базалнитеганглии в областта на мозъка, която играе роля в развитието на спомени и създаването на емоции. Колкото по-добри ставаме внякаква област или дейност, толкова по-лесно тя се повтаря без много влагани усилия.

Упражненията наТан за усещането на радост са насочени към мозъка чрез практикуване наповече формални медитативни практики. “Колкото и да звучи тривиално, медитативна практика е важна сама по себе си”, пише Тан,добавяйки, че “забелязванетое предпоставка за виждането.Това, което ние не забелязваме, не можем и да го видим.”

Други научни доказателства имат отношения към теорията на Тан. Проучване на психолозиот университета в Лойола, публикувано миналия месецв списание Aging, показа,че сред хора над 55-годишнавъзраст, тези, които съобщават за по-голяма наслада отживота е по-вероятно да усещат ипо-висока удовлетвореност от него,независимо от лошото здраве. При останалите, които не са в състояние да се радват на малкитесъбития, лошото здравословно състояние прави всичко в живота им да изглежда мрачно.

Друго проучване от маркетингови професори в колежа Дартмут, публикувано в Journal of Consumer Research, твърди, чевъзрастните хора са по-склонни да се определят кои неща в ежедневието им носят положителни моменти. Младите хора преди трийсете си години, изброяват важни моменти, като например дипломирането или първата кола, катоопределящи тяхното щастие. “Обикновените моменти, които правят ежедневието са склонни дабъдат пренебрегвани, когато бъдещето изглежда безгранично”, пишат авторите.