Преди време в един скеч Христо Гърбов беше в ролята на остарелия малък принц и обясняваше как преди е бил мечтател, а сега – просто боклук. Развитието иметаморфозите, които отрочето на Екзюпери претърпява, днес са още по-интереснис оглед на факта, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на писателя. А това означава, чеправата за издаване на Малкия принц са свободни и лесно можеш да сепревърнеш в горд настойник на вечнакласика.

Какво става, когато правата на една книга„паднат“?

Представи си ситуацията така – книга, накоято правата ѝ не са изтекли, е целомъдрена омъжена дама. Един превод, единиздател, един съпруг. Но след това оковите на брака паднат и съпругът (да речем) умре, следващото нещо,което дамата знае, е как лежи пияна върху маса в бардак, заобиколена отразюздани господа и госпожи, които се възползват всячески от нея.

Какво ти е нужно, за да се включиш в оргията?

Превод. Можеш да си купиш вече готов превод на желаната от книга, катосе свържеш директно с преводача или наследниците му. Или да платиш за нов.

Илюстрации. Тук полето за интерпретации е широко, възможностите за извращения –безкрайни.

Липса напо-интересни занимания.

Колкото до Малкия принц, не е изненада, чефренското книжно хлапе носи пари. Истината е, че почти всички големииздателства имат по свое издание на книгата, която продават основно всобствените си книжарници и това е напълно достатъчно, за да оправдае разходитепо производството ѝ. Само едно от тези издания е с благотворителна цел, аостаналите са в името на оня, който разчита, че има хора, които вместо картичкиси разменят малки принцове.

Вариантите на Малкия принц са над 15 вида –двуезични, сини, бели, за оцветяване, под формата на картички, 3D, говорещи и мъдроцитиращи. А цените им са между 4 и 35 лева, като сред тях има откровени боклуци, издадени с мърляватанадежда, че на човек, който обикновено пет пари не дава за книга, сега (по някакъв повод) му се налага да даде петпари за именно за творбата на Екзюпери.

Малкото русокосо момче бе неприличноупотребено и кротко последва съдбата на неотдавна изнасиления Гетсби, коготоиздателите яхнаха няколко години по-рано и съчетаха брилянтно с излизането налъскавия филм. И двата романа съдържат основни предпоставки за привличането насредностатистическото читателско внимание на човек, който е позарязал четенетов сравнително ранна детска възраст – евтини са, кратки са и всеки е чувал затях.

Великият Гетбси е изнасилен значителнопо-малко пъти от малкия принц. Издаването му с три различни корици (под корица разбирайпостери с Леонардо ди Каприо) от едно и също издателство през 2013-та година озадачи голяма част отчитателите. А когато към това се добавиха още няколко други вида „Гетсби“,нещата съвсем смазаха потребителското доверие. „Каква е разликата?“, „Койпревод е по-добър“, „Ама всички ли са написани от Фицджералд?“, „Тази книгазащо я има в толкова разновидности?“.

Сходен е казусът и с Потретът на ДорианГрей, но романът не е толкова комерсиален, за да бъде издаден в повече от триразновидности.

Редно е да се обърне внимание и на Алиса,която също носи бонус точки заради актуалността си в киносалоните и скромния сиобем. Броят и видовете на нейните издания надминават дори тези на Малкияпринц. Повечето от тях са скучни и грозни, с ниски цени и таргет група основноученици, които трябва да прочетат книгата на Луис Карол през лятната ваканция. Имаобаче и такива, като това с илюстрациите на Ясен Гюзелев, които накарахасериозен брой малки момиченца да се тръшкат разревани в книжарниците, защотомайките им категорично отказват да дадат 40 лева за книга, която може да бъдезакупена и за 6. Било тя и страхотна.

Авторите, които са починали преди повече от 70години, не са никак малко, но въпреки това едва няколко книги изнасят наплещите си тежестта на мощните издателски нагони. Мога само да гадая какъв циркще се разиграе, когато правата върху За мишките и хората са вече свободни. Дане говорим за масовата тъга, която ще налегне онези, които тепърва ще сесблъскат със смъртта на Лени (ако не сте чели книгата – честито, Джордж го убива накрая).

Сигурно всичко опира до принципа „колкотоповече – толкова повече“. (Още 10 години и Мечо Пух също става безпризорен и обществен.) В крайна сметка, каквогрешно има в една огромна армия от малки принцове?