Онзи ден към девет вечерта в ресторант Pegasus в центъра на Талин. Сервитьорът носеше риза на ананаси с къс ръкав, никак не приличаше на хавайска или подобна, даже му отиваше. Той беше типичен естонец, висок и светъл, открил ананаса не защото е роден в родината на ананаса, а просто защото така. В едната си ръка държеше хляб (който надлежно представи и горещо препоръча; в последствие се оказа превъзходен хляб, повече от превъзходен всъщност), а в другата ръката – менюто за напитки, тъй като храната беше поръчана предварително от домакините. Избрахме вино. Някои бира. Към края на менюто имаше и Vana Tallinn, 40мл., ром-базиран ликьор, който си поръчах за след десерта, нищо че още бяхме в началото на вечерята. Хареса ми как се казва.

Когато сервитьорът остави менюто и се върна, видях татуировка с ананас на ръката му.

Не знаех точно какво да се пошегувам, хрумна ми, че вероятно има ананас поне в десертите, а той ми довери без да му мигне окото, че “всъщност не харесва ананаси.”

И разговорът потръгна.

Нямаше го онова състояние на status anxiety, което се обяснява различно, но всъщност напоследък е не просто какво другите мислят за теб, а кога ще пуснеш статус, кога ще провериш колко харесвания имаш, кога ще коментираш коментарите, когато ще пуснеш нов статус. Нямаше го онова състояние на “каква е паролата за Wi-Fi”. Разговаряхме.

Имаше го и новия Punkt MP02. Всъщност, ние сме писали преди за MP01 – телефонът, който позволява само да провеждаш разговори, както и да напишеш някой друг sms. Но нищо повече. Няма камера. Няма достъп до Интернет. Нищо.

Новият мобилен апарат Punkt MP02 всъщност не се отличава визуално от предишния, но позволява достъп до Интернет. Позволява ти да влезеш в Интернет, а не Интернет да влезе в теб и да не иска да си тръгне. Punkt MP02 прилича на калкулатор, но не и на мобилен телефон. Новото тук е, че този телефон е с операционна система Android и поддържа Blackberry-защитена обмяна на съобщения. И нещо повече – най-сетне разполага с 4G-свързаност.

Какво обаче значи “достъп до Интернет”. На самият телефон не може да правиш нищо, но с помощта на лаптоп или таблет, може да ползваш Интернет от телефона и да провериш важен имейл, да пратиш съобщение или да видиш кой, за Бога, е коментирал последния статус. Първоначално усещането е ужасно. Когато стане дума за Vana Tallinn веднага ми се иска да проверя какво има в ликьора. Когато нямам смартфон, просто се обръщам към сервитьора с ананасите и разговорът пак потръгва. Или за новия сериал Das Boot: кога точно излезе оригиналната версия на филма, дали да не проверя в IMDB? Няма как. Но мога да попитам представителите на Viasat, седнали до мен. Така вместо да провали вечерята, този мобилен телефон Punkt MP02 направи вечерята. Не е ли хубаво?

А после ни поканиха на прожекция на първите две серии от Das Boot, които гледахме съсредоточено. Не само защото са хубави. А и защото на масата до мен беше Punkt MP02.

А сервитьорът сигурно пак е с някаква риза на ананаси и говори с други хора. Дано те не “говорят” с телефоните си. Той е доста по-интересен персонаж.