Ако сте минавали скоро покрай бившето военно издателство, разположено на ъгъла между улица „6-ти септември“ и „Иван Вазов“, сигурно сте видели там между колонадите флаговете от вериги с висящи гилотини. Това е само част от новата работа на австрийско-българската художничка Ив Тошайн, която за пореден път скандализира обществеността. За художничката ви бяхме разказвали в предна статия – „Провокация в сърцето на Москва. Изкуството – новата власт“, посветена на пърформанса на групата  XXXXism TOSHAIN/ MAKOWSKY/ CEEH, част от която е и Ив, състоял се със скрити послания за мир на червения площад в Москва през 2019 г.

Ив Тошейн пред входа на изложбата си, Фотография: архив Monev Contemporary

Инсталацията в новата й изложба “EREWHELSE” в “Monev Contemporary” от три флага на Ив Тошайн на входа на галерията забива буквално остриета в статуквото. Изкуството е за всеки, то е публично, а посланието – достъпно и извън ограниченията на бялото пространство. Това е свободата, която Covid-19 му дава. Но това е и свободата, която ни отнема. За това загатват гилотините в края на всеки флаг. Държавната машина готова да посече всеки дръзнал да влезе или излезе, всеки дръзнал да наруши поставените условия. Флаговете са изплетени от седем метрови вериги и се веят гордо подобно на Олимпийските игри, но гордо с тях се веят и остриетата. Пространството не е случайно, инсталацията е издигната сред колонада, напомняща повече на институция, вместо галерия. В експоненциална права се повдигат не само броя на заразените, но и се обострят отношенията, политическите и социални нагласи в Европа. Ако Ив се е спряла на личната си история по време на пандемията между Австрия, България и Европейския съюз, то институционалната машина няма конкретен флаг и може да е всяка държава, престъпила демократичните права на човека.

Изложба “EREWHELSE”, Автор: Ив Тошейн, Фотография: архив Monev Contemporary

Флаговете са символични инструменти, отразяващи съществени основи на държавната идеология, приоритетите, концепциите, идеала, ценностните компоненти на политическата система. Това е социалната философия, в която символичният капитал в политиката изпълнява функциите както на хоризонтално легитимиращ субект, така и на вертикално манипулиращ, а по средата е необходимостта от културна политика, фокусирана върху изграждането на равен диалог. Но какво става, когато всичко това се промени в една извънредна ситуация, а диалогът изчезне и имат ли право институциите, този манипулиращ субект, на подобно поведение? Оковани от страх, ние гледаме свободата през процепите на веригата, това е глътката студен въздух, пронизана от металните обкови в инсталацията. От една страна всички сме вплетени и зависим един от друг, но от друга именно социалната съвкупност слага острието накрая. Металът, режещите и бодящи елементи са запазена марка в острия визуален език на Ив Тошайн. Към звездите във веригите на Европейския флаг може да съотнесем работата й в няколко серии „Embroidery” („Бродерия“), в която авторката създава плетеница използвайки звезди-шурикени от неръждаема стомана. Същите звезди прилага в няколко пърформанса, които забива в платната на изобразените слогани или портрети, докато не започне бавно като кръв да се стича боята, създаваща живото произведение пред публиката. В този случай живото произведение са хората, които са поставени пред избора дали да прекрачат под остриетата на институциите или да останат отпред. Режещата инсталация от флагове критикува не само нарушаването на демократичните права, завоалирани зад дебелите завеси на държавния апарат, но отваря и темата за галерийната икономика, където всеки е ограничен спрямо пространството. Свикнали сме да гледаме изложби, разположени в границите на стените, но какво става, когато изкуството излезе от там и започне да говори директно на хората, “EREWHELSE” (анаграма на думата „ELSEWHERE“) – „ДРУГАДЕ“? А може би „ДРУГАДЕ“ е този свят, обковал свободите на индивида зад парада на флага и всъщност всичко е една сатирична утопия, която да оставим в книгите?

Изложба “EREWHELSE”, Автор: Ив Тошейн, Фотография: архив Monev Contemporary

В затъмнената галерия вътре няма звуци, няма служители. Като пътеводни звезди мъждукат несигурно в различен цвят три големи неонови слогана. Обратно на външната инсталация тази несигурност и фина изработка препращат към крехкостта на посланията в тях. Слоганите говорят за любовта, безкомпромисната истина, изкуството, свободата и са поставени в метални рамки, напомнящи решетки и заключени на съхранение. Галерията се превръща в храм, който да опази тези ценности от острите гилотини на институциите. Да останат, да не угаснат. Тук остриетата са в думите: „Истинската любов е безкомпромисна“, написан ръчно с почерка на галериста Валентин Монев, „Давам свобода си на изкуството да я живее като своя“ и накрая завършва с безкомпромисното „Огънят е моята рокля“, което да ни отведе напред в борбата за промяна, без спирка към свободата. Гилотината е вдигната, а остриетата наточени. И ако думите имат силата да режат, то работите на Ив прорязват истината наяве, студена и болезнена като висящите между колоните ножове.

Изложба “EREWHELSE”, Автор: Ив Тошейн, Фотография: архив Monev Contemporary

***

Къде: Monev Contamporary, ул. „Иван Вазов“ 14

Кога: всеки ден до събота между 15-19:00 ч.

Изложба “EREWHELSE”, Автор: Ив Тошейн, Фотография: архив Monev Contemporary