В живота ни драми и казуси колкото искаш, ето защо и най-коравото копеле може в един момент да скъса лентата и да се гмурне в морето на депресията. В Щатите, например, са си решили този проблем, като на глава от населението са начислени по средно двама психолози. Те се посещават редовно и на никого не му хрумва да скрие това от приятелите си. При нас, обаче, това съвсем не е така. Ако по някакъв начин все пак се престрашиш да се консултираш с психолог, това ще бъде дълбоко пазена тайна, чието разпространение би ти донесло единствено коментари от рода на „Бате, да не си луд“, „Как ще разчиташ на непознат да ти реши проблемите“, „Я, да не си даваш парите, ами да си поговорим на по една сливова“ и „Защо не споделиш с мен, аз съм ти жена!“.

Колкото и да не ти се вярва, коренът на психологията идва от старогръцкото психе, демек душа. Тоест, науката не се свързва с лекуването на Ханибал Лектър, спокойно. Или казано съвсем кратко и ясно – лудите са за психиатър, сравнително нормалните – за психолог. При първия обикновено те водят насила и му ставаш пациент, при втория отиваш сам като клиент. Първият може да изписва весели хапчета, с втория говориш ли, говориш, без накрая да получиш зелена рецепта. Ако това е крайната цел – въобще не се занимавай.

Защо хората така упорито отбягват срещата с психолог? Освен основно битуващия предразсъдък, че щом си говориш с терапевт, значи нещо си мръднал, има още няколко. Един от тях е свързан с непоклатимата ни гордост, според която човек трябва да е силен и сам да се бори с тегобите на живота, без лигавщини. Така че, ако ще ми ходиш на психолог, ок, щом си такова слабо и безволево мекотело. А пък силните духом няма да дават пари на вятъра и ще трупат всичко в себе си, докато един ден не влязат в някое училище с пушка.

Освен с гордост, по тези ширини сме пропити и с безкрайно самочувствие, така че да смятаме, че нямаме необходимост да ходим при някого, който няма как да е по-умен от нас самите и да ни даде решение на проблем, за което ние, видиш ли, не сме се сетили. Абсурд! Разбираме от всичко, от себе си най-много, а и категорично и отривисто можем да отричаме нещата, от които грам не разбираме.

Друг мит, отричащ терапевтите, пък гласи, че трябва да се обръщаш към приятелите си, когато възникне проблем, защото те най-добре те познават. Нищо, че никой от тях няма подходящото образование или пък има представа какво да те посъветва. Да не говорим колко ли мъже ще седнат да споделят интимности с други мъже. После, върви доказвай, че нямаш сестра. При дамите пък винаги стои рискът от неустойчивото женско приятелство, което бързо може да направи личния ти живот обществено достояние.

Да обърнем внимание и на осмелилите се да разчупят стереотипа клиенти на психолозите.

Пред желаещите да посещават терапевт стоят две основни затруднения. Първото е свързано с финансовия аспект на нещата. Естествено, сеансът е платена услуга и в зависимост дали се спреш на световно неизвестно име или на мега ВИП светило, той може да варира от 30 до около 200 лв. Ако си мислиш, че проблемът ти е сериозен и за теб ще се погрижи здравната каса, в дълбока заблуда си. НЗОК не се занимава с твоя стрес и лични драми, сори. Така че, всеки потърсил помощта на специалист, трябва да си плаща сам за сесиите, които, за да имат резултат, трябва да са поне веднъж седмично. Важно е да знаеш, че едно посещение при терапевт няма магически да ти оправи бакиите и да излезеш от кабинета със списък от решения за проблемите си. Както за да заличиш кофти татуировка с котва са нужни около 10 процедури с лазер, така и при сесиите с психолог е нужно натрупване. С две думи, терапията е разход, безплатен обяд няма.

Ако все пак желанието да получиш помощ от специалист надделява над абсурдно ниската ти заплата, спасение дебне отнякъде.

Това са груповите занимания и семинари. Чрез тях ще имаш шанса да се докоснеш до терапевтите на „звездите“, за чиито индивидуални услуги иначе ще трябва да теглиш кредит. Друг е въпросът доколко от тези прехвалени терапевти има полза. Тъй като в България няма закон, който да регулира дейността на психолозите, всеки, намерил в себе си дарбата да разбира човешката психика, може да си отвори кабинет. След няколко принтирани сертификата от курсове като Основи на психоанализата или как да бъдем вечно щастливи, вече си в бизнеса. Пускаш няколко платени фейсбук поста и будалите започват да идват. Истината всъщност е далеч от тези индивиди и трябва да я търсиш в хора, учили по около 8 години – 4 години за бакалавър по психология и последващо допълнително обучение за психотерапевт.

Именно шарлатанството е второто основно затруднение, което стои пред търсещите терапевтични услуги. Пред тях има море от възможности, но изборът всъщност е доста труден, тъй като все пак сме в България. Най-добрата опция е да разбереш за своя бъдещ психолог от приятел или роднина. Лошото е, че хората си мълчат за тези неща, така че не разчитай много на ефекта от-уста-на-уста. Самите специалисти съветват да селектираш психолога си и чрез изявите му в онлайн пространството – чети статии, гледай негови участия в предавания. Ако нещо в терапевта те дразни и думата „чакра“ съмнително доминира в изказванията му, по-добре си спести разкарването до кабинета.

Добрата новина по темата е, че не е невъзможно да попаднеш на професионалист.

Добри и кадърни терапевти у нас все пак се намират. Нерядко дори българи в САЩ и Великобритания търсят услугите им чрез скайп сесии. Все пак цената за сесия с реномиран психолог в Щатите е около 200 долара, докато за UK сумата е още по-страшна – 200-250 паунда.

Кои са най-често споделяните проблеми? Според самите терапевти, това са отношенията между половете. В това число разбирайте изневери, раздели, разводи. Ако за някои хора затворената от гаджето врата е отворен за нова мацка прозорец, то други преживяват загубата на любим човек тежко и често се стига до депресия и тормоз със SMS-и посред нощ. Именно за да не се излагат с пиянски излияния, голяма част от хората се срещат с психолог, за да излеят гнева си срещу бившата половинка. След тях се нарежда родителската група, която се притеснява за децата си тийнейджъри. Ясно е, че в тази възраст пуберите са напълно неконтактни, мразят всичко и често посягат към всевъзможни забранени субстанции, за да забравят този тотален ад, в който живеят. За съжаление, родителите на проблемни деца се опитват насила да ги заведат при терапевта, което дори да сработи, не води до никакви резултати. Да не говорим за татковците, които не могат да приемат, че синът им може да е гей едва на 17 и търсят подкрепата на психолога, за да му избие тези греховни мисли от главата.

След разделите и тийн драмите, най-често се наблюдава тежката артилерия – зависимостите.

Дали алкохол, наркотици, хазарт или анорексия, всеки сам избира своята отрова. За разлика от приключилата след скандал връзка, обаче, любовта към чашката и хероина не се забравя така лесно. В България практикуват няколко асоциации, които се занимават именно с лечението на такива случаи – хора с желание да не бъдат вече пропаднали, но без средства за индивидуални консултации. Въпросните асоциации организират групови терапии всеки ден от понеделник до петък, от 9 до 17 ч. През това време за участниците има пълна програма от занимания, така че да нямат много време да мислят какво да пият довечера, а по-скоро да осмислят себе си.

Правило номер едно, което специалистите определят, е да посещавате психолог единствено по свое желание. Експериментите от рода на Майка ми ме накара, защото съм много нервна определено не дават резултат и потърпевшите го потвърждават. Работещата схема, освен от желание, се допълва от финансови средства и добре подбран терапевт. Този микс би трябвало да те накара да се почувстваш по-добре, стига да ходиш редовно, да не те е срам от този факт и да не спестяваш от малките си мръсни тайни. Ако пък по този начин не усетиш и грам прилив на щастие, винаги може да разкажеш на бармана за проблемите си. Той е длъжен да те изслуша.