Администрацията на Доналд Тръмп отдавна си тества късмета с противоречиви назначения, законопроекти и решения от всякакъв сорт, но вчера Федералната комисия по комуникации на САЩ (ФКК или FCC) прие да анулира принципа за мрежова неутралност, приет официално от администрацията на Барак Обама през 2015-а.

Какво the fuck значи това и защо те засяга?

С най-прости думи, мрежовата неутралност представлява свободен достъп до интернет – такъв, какъвто го имаме ние, но не такъв, какъвто го имат в Турция и Китай, да речем, където на национално ниво са блокирани сайтове като Facebook, YouTube и прочие.

Мрежовата неутралност гарантира на потребителите, че доставчиците на интернет услуги няма да фаворизират един вид трафик за сметка на друг (достъпът до едни сайтове да е по-бърз, а до други – по-бавен), както и да блокират и цензурират съдържание по свое усмотрение или да го предлагат като част от различни свои “пакети” със съдържание.

Например: твоят квартален интернет доставчик преценява, че ще блокира достъпа ти до сайтовете на всички конкурентни интернет доставчици, а тези на големите доставчици – да се отварят с ограничена скорост. Ако не си запознат защо става това, може като нищо да си кажеш “Пф, то на тия сайтовете им едва се влачат, кой знае колко им е скапана услугата, ще си остана на сегашния” – и твоят доставчик печели лоялността ти. В по-широк мащаб, да речем, че Microsoft решат да плащат повече на най-големите доставчици в САЩ, за да осигуряват по-бърз достъп до тяхната търсачка bing и да забавят сериозно (не и да блокират) този до Google. Накрая потребителите ще се видят принудени да ползват bing, просто защото резултатите в Google ще излизат в пъти по-бавно.

Друг пример: твоят доставчик ти обещава базисна услуга с интернет, но ако искаш да имаш достъп до YouTube и Facebook на максимална скорост (или пък изобщо) – ще трябва да си платиш за премиум услуга или пакет от услуги, горе-долу както правиш сега с доставчика ти на телевизия. Той знае, че искаш да гледаш само един канал, но за да го гледаш, трябва да си купиш цял пакет с 54 програми, 43 от които са различни видове Ал Джазира, а десет са 24-часови канали с уроци по грузински (ама изцяло на грузински). Португалия дори вече може да ни покаже ужасяващ пример за това:

Освен всичко друго, доставчикът вече ще може да решава какви скорости да имаш не само към определени сайтове, а и в peer-2-peer мрежата (доставчикът ти решава, например, че ще можеш да сваляш торенти само с 1 KB/s, в общи линии отказвайки те от торентите), както и просто по принцип. За да е по-нагледно – представи си магистрала Тракия. Сега караш в която лента ти скимне с максималната позволена скорост. Да, но един ден се взима решение, че във всички ленти може да караш само с 30 км/ч, но ако си платиш мега премиум услуга – ще можеш да ползваш специална лента за хора, заплатили въпросната услуга, където да си караш с доскоро достъпната за всички максимална скорост. В общи линии това ще могат да правят и доставчиците, ако мрежовата неутралност изчезне в твоята държава, както е на път да изчезне в САЩ след вота на ФКК. Републиканското мнозинство спечели гласуването на отмяната на мрежовата неутралност, лобирайки в полза на големи US доставчици като AT&T и Comcast.

И докато мрежовата неутралност отдавна не съществува в някои държави (Китай, Турция, Русия, Украйна, Саудитска Арабия, Иран, Сирия, Пакистан, Судан, Египет, Венецуела, Етиопия, Узбекистан, Казахстан, Мианмар, Тайланд и Виетнам), то изчезването ѝ в САЩ би бил опасен прецедент за съвременната Западна цивилизация и уж развитите демократични ценности в него. Едно такова “повличане на крак” от САЩ би могло да повдигне въпроса и в Европа, където, също като в САЩ, интернет доставчиците могат спокойно да започнат да лобират за отмяна на мрежовата неутралност.

И макар засега да изглежда, че това не се случва на нас директно и проблемът изглежда на местно ниво, то не се знае колко далеч ще стигне, а и интернет не е просто географско понятие. Подобна отмяна може да промени фундаментално начина, по който “консумираме” интернет и ако сега проблемът ви се струва далечен – отворете си някой американски сайт. За колко секунди стана? Е, за горе-долу толкова може да пламне и нашата черга, стига някой в Парламента да го реши.

Добрата новина е, че все още има шанс гласуваната отмяна да бъде върната по съдебен път, особено като се има предвид, че свободният достъп до интернет е от изключително значение за почти всеки цивилизован човек и масовите протести не биха били необичайна гледка, ако решението бъде прието и със закон след вчерашното гласуване. Така накрая е напълно възможно вотът да бъде отхвърлен, всички да заживеят щастливо, а републиканците само да покажат мускули пред демократите в стил “Вижте какво можем да направим ако искаме”.