Филмът Вездесъщият на Илиян Джевелеков спечели голямата награда за пълнометражен филм на 35-ия Фестивал на българския игрален филм Златна роза. Филмът получи и наградата на публиката и наградата на кинокритиката. А и наградите за главна женска роля – на Тедора Духовникова и главна мъжка роля – на Велислав Павлов. Филмът тръгва по кината. Достатъчни поводи да се обърнем с няколко ключови въпроса към режисьора.

Режисьорът на Вездесъщият в кадър от работния процес с актрисата Весела Бабинова

Илиян Джевелеков е български режисьор, продуцент и сценарист. Един от основателите на Мирамар филм, заедно с Матей Константинов и Георги Димитров. Илиян е човекът зад филмите Дзифт и Love.net, които европейската публика безрезервно призна и отличи като едни от най-добрите филми, правени у нас. Ние също. Шест години след като Love.net нахлу с един клик в онлайн животите ни и ни доказа, че случайните ни срещи не се дължат само на това, че земята е кръгла, ни връхлита друга сила. Вездесъщият не е просто нов български филм за оплакване на битовизма ни. Вездесъщият е филм въпреки битовизма ни. Въпреки познанието за най-близките ни. Въпреки нас.

Идеята се появи вследствие на прозрението за непосилната лекота, с която всеки от нас вече може тайно да подслушва, проследява и записва на видео живота на другите. Беше преди около 7 години. Минах през различни версии на синопсиса, които не бяха достатъчно задоволителни. Една сутрин просто се събудих със знание за грубия скелет на историята. Описах я на 5-6 страници, кръстих я Шпионин без кауза и я изпратих на Матей Константинов, Жоро Димитров, Александра Фучанска и Мила Войникова. Това бе идейното начало на Вездесъщият, после започнахме същинската работа по сценария.

Доколкото отново изследва влиянието на технологиите върху живота ни. Днес повечето хора живеят с перманентно вторачен в дивайсите си поглед и изпадат в истерия и безпомощност, ако някоя от джаджите им се прецака или останат без интернет. ВLove.net героят на Христо Шопов се влюби безумно в анонимна жена в сайт за запознанства. Тя го очарова с интелекта си и коренно различните от тази на съпругата му духовност и темперамент. Да, но непознатата жена се оказа именно съпругата му, която под прикритието на фалшив профил в сайт за запознанства, в продължение на месеци си чати с него от съседната стая на дома им… Вездесъщият герой на Велислав Павлов пък започна да наблюдава тайно живота на най-близките си хора и разбра, че всъщност не ги познава добре. Без да изпадаме в дидактика, искаме да напомним, че и без новите технологии, можем да бъдем по-бдителни, добри и разбиращи към хората около нас.

Теодора Духовникова и Ирмена Чичикова в кадър от Вездесъщият

Интересът към живота на другите е стар, колкото света. Новото е, че вече не се налага да надничаш през ключалката. Вече просто няма врати. Има едно отворено интернет пространство, което повечето хора днес перманентно и доброволно обитават, за да осветяват публично личния си живот и да надничат в този на другите. Това генерира не просто интерес, а зависимост. Лакоми сме за клюки, за жълти и кафяви новини, а те се предлагат в изобилие и моделират човешко унифициране и профаниране. Не ни достига критичност към самите нас.

Знам, че има хора, които слагат скрити камери в офисите без знанието на колегите си. Знам и за такива, които тайно следят и подслушват най-близките си.

Смисълът на отворения финал не предполага конкретни отговори.

Ако проверите профила на Велислав в IMDB ще видите, че той има десетки второстепенни роли в западни филми, някои от тях – с впечатляващи имена на световното кино. Да, това е първата му главна роля в киното, но представянето му е толкова категорично талантливо, че сигурен съм, ще го нареди сред любимите актьори на българските зрители. Потвърждение на думите ми за силното му представяне е, че на завършилия вчера фестивал за българско кино Златна роза, Велислав Павлов спечели безапелационно наградата за най-добра мъжка роля.

Защо му поверих главната роля? Матей Константинов и кастинг режисьорът Александра Фучанска, независимо един от друг ми говориха за Велислав. А аз ценя много тяхното мнение. Започнах да следя изявите на Слави в театъра, изгледах няколко негови кино и сериални изяви. После се запознахме, опознахме, поработихме над няколко сцени от филма и вече нямах никакво колебание, че това е Вездесъщият.

Зрителският успех на филма ми даде повече увереност, че е смислено да правиш честно и модерно кино, да мислиш за зрителите; да не бъдеш конформист, който сметкаджийски се нагажда към конюнктурните фестивални търсения и високомерно не се интересува от публиката. Точно заради това отличията на публиката, на критиката и на журито на Златна роза, които се разглеждат от познавачите като отделни планети, които рядко влизат в една орбита, много ме зарадва. Май се случва за първи път в историята на фестивала. Много се радвам и на наградите на Велислав Павлов и Теодора Духовникова – за най-добра мъжка и женска роля!

В контекста на въпроса ви, най-ненормалното и брутално явление е това, че повечето медии – телевизии, вестници и онлайн издания активно толерират грубото навлизане в личния периметър на хората  и бидейки най-големите производители и дистрибутори на жълти новини, профанизират аудиториите си. Кръгът се затваря и процесите стават необратими.

Имаме няколко идеи, които обсъждаме. Надявам се и следващият ни проект да остане далеч от стереотипа и баналността, само да сме живи и здрави!

Любопитството уби котката, пич!