Артистът изкарва живото изкуство на едно друго ниво, там, където зрителят става участник, а участникът зрител. Според него това е бъдещето, а не “комерсиалното, капиталистическото, статичното”. Там, където можеш да се слееш в едно с идеята директно от източника на друго, сетивно ниво.

Християн Бакалов живее дълги години в Париж, където е и френски гражданин. И докато там набира популярност и работи със звезди като Ян Фабр, Жером Бел, Роберт Уилсън и Иво Димчев, у нас той остава неразбран. До днес, когато след 10-годишна пауза се завръща с пълна сила с новата си трилогия “ETERNIA” (“Вечност”), която вече успя да развълнува българската публика. Нейни части бяха наскоро показани в КАНАЛ – център Помпиду, Брюксел. Увлечен във философията на връзката между емоционалното, психическото и физическото, артистът разказва трилогията, пътят си към новото познание, живота и вечността.

Мартина Стефанова: С теб сме си говорили за Спиноза и това как неговата “Етика” е база за много от нещата в живота. Кажи ми, как започна всичко?

Християн Бакалов: Етиката на Спиноза ми е като Библия, човек няма нужда от друго. Може би само от Дельоз (френски философ), който да допълни някои неща. Но трябва да си подготвен.

Започнах напълно вдъхновен. Исках тази моя страст към Спиноза и това, което той е дал на човечеството по някакъв начин да пречупя през себе си и да дам своя принос. Тогава се роди трилогията “ETERNIA”с “BRIGHT”, “PURE” и “ETERNAL”. Тази вечност, която той слага на масата е в абсолютна опозиция на религиозното безсмъртие, което е и преди реинкарнацията и след нея. Там присъства тази невероятна истина, че няма безсмъртие, има вечност, а вечността е животът, който ние живеем всеки момент тук и сега. Този живот ни е даден, за да усетим, че сме част от тази вечност.

И така, Спиноза говори за трите видове познания свързани с трите видове на личността. Първото е това, с което се раждаме, неосъзнатото, което идва с тялото. Това е базата, която всички притежаваме и, което разбира се, функционира на много инстиктивно ниво чрез афектите: “това е добро за мене, аз отивам към него; това не е, аз се отблъсквам”. С тази даденост, фунционират 98% от хората в целия свят, с рикошет към това, което е добро или зло за тях. Второто познание е, когато човек започне малко да се замисля за това как стават връзките в него и отвъд, как те се реализират с другите. Тогава той има малко по-осъзнати и логични идеи, които променят света и него самия, моделирайки едното и другото по някакъв начин. И третият вид познание е знанието на есенцията си. Това е този момент, в който ти ставаш мощност и реално управляваш света, имаш абсолютно знание и визия за това какво е той и вече твоите идеи са идеи, които остават, така, както са останали тези на Спиноза, до края на човечеството ще знаем кой е той и това, какво е направил. Тоест те променят света.

Затова “BRIGHT” беше в тази тъмница, където единственото което оставаше на хората е техният инстинкт, докосването до материята, инсталациите. Исках абсолютно на 100% да накарам публиката да бъде активна. Защото според мен бъдещето на живото изкуство е в тази насока, ние не може да оставяме повече зрителя пасивен. В един момент новите технологии и всичките тези виртуалности ще станат толкова добри и толкова поглъщащи, че живото изкуство ще е това, което ще може все още да дава, така че физически, психически и емоционално ние ще може да бъдем активни. Един вид доближаване до немското “тотално изкуство”, което е да въздействаш на един човек цялостно, не само от една гледна точка. И все пак конвенционалният начин – да отидеш на театър, да седнеш и да гледаш как някакви хора правят нещо е консумиране на изкуството. И аз го правя, но за мен е много свързано с капиталистическата идея на изкуството като продукт, който ние консумираме както всичко останало. Това идва и от историята на танца и театъра, където сядаш и някакви хора те забавляват. Аз не исках да става така, исках зрителят да е в ролята, да е на сцената като всеки участник. Хората след този опит са толкова докоснати, че още ми пишат, звънят, те виждат какво е да си ти там с този адреналин и тази съпричастност, която имат с участниците помежду си. Поставям ги в една много уязвима позиция, но от друга страна им давам другите, които се грижат за тях и им дават сигурността, където могат да се отпуснат.

“BRIGHT”е първото, неосъзнатото. Там пускам зрителите в един огромен тъмен лабиринт, където са абсолютно свободни да правят каквото си искат. Тази свобода обаче е сковаваща. Хората се чувстват абсолютно парализирани. Моята цел е това обръщане: кой е изпълнителят, кой е зрителят; какво можем и какво не можем; до къде ще ни доведе любопитството и до каква степен ще си дадем свобода да отидем някъде или ще се цензурираме сами. Това беше първата част. Всъщност тя беше замислена като детски спектакъл, който ме поканиха да направя в България и, където след време разбрах, че съм се оказал използван в система за източване на пари. Но това ми даде тласък да започна реалната трилогия. Така се научих, че трябва да обръщам негативната енергия в позитивна и градивна.

Втората част “PURE”, в превод “чисто”, е за чистотата на връзката, която имаме с другия. За чистотата на това, което преживяваме, когато някой се грижи за нас и обратната страна на монетата, която пък е губене на тоталната свобода. В “Pure” зрителите стават мои затворници, те нямат избор. Мога да ти кажа, че от две години от както го правим няма нито един човек, който си е казал “аз сега пък няма да отида на там, ще отида натам”, нито един. Те се оставят, но от друга страна аз им давам тази топлота, съпричастност, която е много важна в началото, където те вече знаят, че трябва да се оставят, доверявайки се на някой, който не познаваш и, който никога няма да видиш. Този акт на доверие към непознатото е чист знак на любов, това е неприкосновената любов, изчистена от сексуалността и, която за мен беше важно да поставя на пиедестал. Колко чисти могат да са отношенията между двама индивиди, които дори не се познават и не се виждат? И въпреки това обмяната става.
И, разбира се, последната част, която идва е “ETERNAL” (“Вечен”), която почвам да правя сега и там вече нещата ще трябва да стават много сериозни. Мисля дали “ETERNAL” няма да може да бъде изживяване само ако си минал през другите две. Не знам дали за да може да влезеш във вечността по някакъв начин трябва да си минал през другите два етапа. Ще видим, както Спиноза казва, “вечността е въпрос на количество”. Само от теб зависи как си прекарал твоя живот. Ако си го прекарал в първия етап на познание на инстиктивното и емоцията, чистото чувство без никаква мисъл и осъзнаване, в момента, в който тялото ти умре, горе долу всичко около теб изчезва. Ако си отишъл до втория етап познание, вече си имал някакви идеи за света, създал си нещо, от което пък ще тръгне друго, тогава, когато тялото умре, една част от теб остава. И, разбира се, ако си отишъл в последния трети етап, в есенцията и стопроцентовата ти мощ, когато ти създаваш светове и променяш, тогава когато умреш ти си завианги във вечността. Затова още не знам дали ще може да стигнеш до последното без да си минал през другите.

Какво те отвори към познанието, към това да създадеш тази трилогия? Дали философията или някакъв жизнен опит?

Реално когато започнах “BRIGHT” през 2015 бях взел една голяма пауза от 10 години. Последната ми хореография “Интервю” за Софийската опера, където изкарах всички зрители на сцената и ги потопих в задкулисието, премина доста зле. Някак си беше прескочила времето си. Тогава си казах, че няма смисъл да се занимавам с това, а пък и точно тогава започнах да работя и с Иво Димчев, Ян Фабр, Жером Бел. Работих като изпълнител-пърформър и си казах за какво да се мъча да ме разпъват на кръст всеки път, след като и така си работя с едни невероятни творци, които ми дават много. Интересът тогава на Софийската опера към съвременния танц беше спаднал.

Тогава си казах, че не искам да повтарям някой, вече бях получил много от невероятните творци, с които работих. Казах си, че искам това, което правя да ми е итнересно и на мен.

Нещата с инсталацията почнаха много странно, дойдоха лека по лека. Всичко започна от фосфора. Първото беше “BRIGHT”, светлината и тъмнината. После се появиха и другите.

Интересното е, че за да създаваш иснталалциите си, използваш много предмети от бита. Събираш ги сякаш птица, клечка по клечка за да създаде гнездото. От кое идва началото, от “пръчките” или “гнездото”?

Има случайности, някой път нещата стават по доста метафизичен начин. Аз съм дълбоко вярващ човек и абсолютно антирелигиозен. Дали е съвкупност от някакви малки трошици, които в един момент се събират, както ти казваш, и създават нещото или пък стоят наредени на една линия, не знам. Например музиката към “BRIGHT” съм я правил аз, но как и от къде, не знам. Сега ако ме накараш да я направя, няма да мога. Може би се концентрираш, влизаш в някакво алфа състояние, което изведнъж ти помага.

Наскоро някой ме питаше, добре сега с тея маски и ленти как ти дойде да го направиш? Не знам. За тази маска ако видиш колко варианти съм имал, пробвал съм какви ли не неща, от свързани до нарязани рула от тоалетна хартия и какво ли още не. Има неща, които наистина идват бързо, но има и такива, които изискват много и постоянна работа. Това е някаква смесица от мистичното до човечкото, натрупаното с денонощно бачкане.

Тоест ти конструираш машини и неща, които не може да ги купиш никъде, измисляш си ги от всякакви достъпни материали.

Аз исках да няма никаква технология, тоест тя да е друга. Например, как ще направиш от едно пликче или кори за яйца и три панделки, така, че после човек да напише в някаква книга, че съм му излекувал душата. Да се простиш с цялата технология, която 21 век може да ти даде, но все пак да постигнеш същите резултати. Всички ми казваха, защо да не взема истински 3D очила, а аз им казвам, че то няма да е същото. С моите очила може да видиш нещата по много по-различен начин.
Въображението няма граници, а ако си добър, според Християн средства за да се докажеш не ти трябват, “ако може да направиш нещо без пари добре, то тогава със ще го направиш още по-добре”. Тук и сега имаме това, което ни е необходимо. Какъв ще е нашият живот, решаваме сами, но важното е, че винаги имаме шанса да сме част от вечността.
Втората част от трилогията “PURE” ще бъде показана в ДНК на 5 септември, 2018 г. между 15-21:00 ч.