Представи си следната картинка. Някъде около Женския пазар, в стара сграда на третия етажима стая с едва забележима червена боя по дръжката. Вратата е леко открехнатазаради счупената брава. От вътре се чуват стонове. Провлачени, екстазни,дълбоки и мокри. Геният, колосът на българската литература Иван Вазов лежи влеглото със смугла проститутка. Капки се стичат по брадичката му, а косата му евлажна. Момичето е младо и видимо не се наслаждава на акта. Изведнъж морави,почти сини петна се появяват по гърдите на писателя, а студена пот руква отчелото му. Той се сгърчва в причудлива, смъртна гримаса и вдишва за последно.Завинаги. Бели букви започват да изтичат на талази от дъха му. Литературата емъртва и гола. До последната буква. Литературата, дори не е успяла да свърши.

Това е една отедва шепнешком изричаните версии за смъртта на великия Вазов. Единственатаистина тук обаче са моравите, почти сини петна, които се появяват по гърдите написателя, защото той наистина издъхва от разрив на сърцето, но в дома си, вчетвъртък на 22 септември 1921 г., поне според документалните записки нанеговата родна сестра Въла Вазова – Фетваджиева. Народният поет си отива предочите на Въла, след солидна глътка коняк и безуспешните опити на д-р Бочаров даго спаси. Като в литературата обаче, версиите са за предпочитане, а горната спроститутката със сигурност е доста по-гола и съблазнителна от една скучна иоблечена истина. Мислим си това докато се въртим в кръговото на ПаметникаЛевски, почти като Бойко Кръстанов в Под прикритие, и се отправяме към вторатаси дестинация от улиците на София Диша – улица Московска (от бул. ВасилЛевски до ул. Г.С.Раковски), улица 11-ти август (от ул. Оборище до ул. Московска) и ул. Дунав (от ул. Оборище до ул. Московска).

Започваме с Московска и мисълта за Вазов и проститутката. По тази улица е обичал да серазхожда писателят, а тя остава и негова последна спирка, защото е погребанпочти на нея – в градинката зад църквата Света София. Камъкът, който оказвавечната му памет е от витошките морени, където Вазов обича да ходи на отдих испециално е обърнат с поглед към любимата планина на поета. Московска пък еобърната на север и честно да си признаем, понеже сме извратени типчета,обичаме да си я представяме като жена, като проститутка. Онази Вазовата, коятоизцежда литературата до последната капка и после я убива. По женски – случайно.Ако тръгнем от бул. Васил Левски по нея в посока ул. Г.С.Раковски ще видим,че по Московска, като при една качествена дама, за която си платил престъпноскъпо – има всичко. И изкуство с намиращия се съвсем близо Квадрат 500 илибившата Държавна печатница, и бъдеще с Факултета по журналистика и масова комуникация,който е от дясно, както и “Фармацията“ (Фармацевтичния факултет на Медицинскияуниверситет), в която учат предимно гърци и турци, защото у нас образованието имизлиза приятно евтино.

По Московска, като при всяка дама има и „ах“ с първиявоенен клуб в София (днес клуб-ресторант Къщата с часовника). Той е строен впървите години след Освобождението за клуб на пребиваващите в града руски офицери.Интересен факт е, че в него се играят някои от първите театрални представленияв София, изнасят се музикални концерти, провеждат се балове. Под полите на Московска има прошка, има и грях в катедрални размери. От ляво в далечината катедралниятхрам Св. Ал. Невски си маха от далеч с внушителната църква Света София —втората най-стара в града. Освен всичко, тази палава дама Московска еприютила в пазвите си и много мъже – братята Георг и Богдан Прошек, построилитук в края на 80-те години една от първите печатници в София, Атанас Буров, кактои политика Димитър Греков, който през 1889 г. е бил премиер на България. Наъгъла на Московска и Париж е домът и на Киро Стефанов, по проект на арх.Никола Лазаров, а на Московска 43 се намира домът на Евстрати и ЕвлогиГешови – наследници на Иван Евстратиев Гешов. На номер 47 пък се енамирала къщата на Никола Мушанов, един от известните проекти на архитектСтанчо Белковски. В кооперацията, която е на ъгъла на Московска и Раковски е живял и големият актьор Константин Кисимов. 

Московска е магнит и за„силните на деня“.

Тази дама не си губи времето – в сградата на Московска 33,където днес се помещава столичното кметство, е проведен Априлският пленум през1956 г. Това събитие утвърждава властта на Тодор Живков, като първи секретар наБКП, но днес нищо не подсказва за грандиозното събитие. „Московска“е тиха, когато минаваме, може би защото е ден и тя почива от нощните сизабавления. Тук са и нарисуваните трафопости по проект на Трансформатори, които продължават да й придават особен чар.

Истината е, чеднешната Московска преди 134 години носи името „Медресе сокаги”, зарадинамиращото се на нея турско богомолско училище. Наричали са я още „Орханийска”,защото нейното продължение водело към днешния Ботевград, известен с турското синаименование Орхание. Именно тук софийски жители посрещат с бурна радост своитеосвободители и от този приятен факт, софиянци спонтанно започват да я наричат „Московска”. И не минава много време до официалното утвърждаване на иметос решение на Общинския съвет през 1883 г. За кратко – от 1890 до 1895 г.,улицата носи името „Регентска” заради намиращото се на нея Първо българскорегентство, управлявало страната от 1886 до 1887 г. Извън статистиката, докатосе разхождаме тук, решаваме да ти споделим и една малка градска тайна, по коятосмело завиваме. Ако вървите от дясната страна на Московска и свиете в еднанейна много малка пряка точно срещу градината на Националната художественагалерия (бившия Царски дворец), непосредствено след едно заведение с божественаградина, ще се озовете на малка площадка с много котки. Това е може бинай-романтичното градско каше, за което се сещаме. Стълбите надолу от неговодят до Института Гьоте България и преди време бяха оцветени, като дъга, а сегаотново са сиви, но пък все така прелестни. За целувки е идеално, освен ако Московска не те накара да й платиш предварително за услугата, както енаправил Вазов – сешсе-нали.

Като видни ипостоянни нейни клиенти обаче, ние се измъкваме от фаталния край и плащането ипродължаваме по 11-ти август и Дунав. Честно казано едва ли иманякой, освен живеещите наоколо, който да знае нещо за тези две места. На теория11-ти август е решаващият ден от боевете на Шипка. На практика обаче, простиращасе между Св. Кирил и Методий и Московска, улицата излиза точно приХрам-паметника Св. Александър Невски, а по нея като под конец са подредени2-3 етажни сгради, събрали история на килограми. Малки вътрешни дворчета,напукани мазилки, плодни дръвчета, стари катинари, ръждясали врати и ключалки,като правени от някой виенски майстор. Точно на ъгъла пък има една стара къща с балконче, заради което Жулиета би напуснала моментално Верона, а Шекспир щеше да се счупва да пише. Улицата е приютила много архитектурнипаметници от местно значение: бившата къща на Ген. Никифоров, бившитесгради на инж. Прахов, приемната на Столична община (бивша къща на Д-р Калинов). Не забравяй да направиш и хипстърска арт снимки с филтри на старите врати сковано желязо, тук е място.

Представи си – Вазове още жив, литературата също. Никой не се снима по стари врати и сгради.Някой ги боядисва, а проститутките черпят с небет шекер Буров или някой Гешев. Със сигурност тази версия е доста по-гола исъблазнителна от една скучна и облечена истина. На места, като тези обаче версии няма. Тук София още диша – оправена и със запетайки. Разходи сенаоколо, току виж усетиш литературата и историята с пъленчлен.

Най-после свършили, както трябва – в оригинал и без покемони.

Фестивалът София Диша се провежда всяка неделя от месец август в град София. Програмата е тук. 
Хора и улици за egoist.bg се осъществява с любезното съдействие на KAI.