•
5 декември 2015
Първият българин, който има шанс да получи награда, за която всеки фантаст мечтае. Пътят до там – без обратно
Той е двуметров балкански викинг с коса до кръста и с умни, препълнени от любопитство очи. Хараламби Марков e момчето,което превзема света с писане и предпочита да го прави от собствения си стол удома, въоръжен с чаша капучино. Освен първият българин, който има шанс да бъденоминиран за международната награда за научна фантастика и фентъзи литература Небюла,Хари е тук, за да разкаже как се става професионален писач на величавиприказки, защо предпочита Джейн Остин пред Игра на тронове, защо пише наанглийски и… от какво го е страх.
Как започнаписателската ти кариера?
– Още от 2005 година искам да стана писател, но тъй като искахда изкарвам и пари от това, още тогава реших да пиша на английски и оттогава несъм спрял. Английски език научих с много частни уроци. В началото си направихблог за рецензии на жанрова литература и пишех там. Насочих и усилията си къмтова да се запозная с авторите, които ми бяха интересни и да разбера сам или стяхна помощ какъв е начинът да публикуваш разказ в чужбина.
Това значи ли, че писателите, с които сиимал контакт, са ти помогнали да публикуваш собствените си неща?
– Да, хората, които работим в този жанр имаме много силночувство за общност. В много от писателските блогове има публични разяснения отсамия писател какъв е пътят за младите автори. Освен това, има организации написателите, общности и най-вече така наречените conventions – почти всичките в САЩ – World Con, Dragon Con, World Fantasy Con и др., където интересът към книгите и писанетони събира от цял свят. Там можете дасрещнете всички значими лица от индустрията, провеждат се уъркшопове, панели…
Ти бил ли си натакава “convention”?
– Да. За мен тази годинабеше изключително успешна. Благодарение на World SF Travel Fund – организация на писатели, които всяка година помагат наедин млад писател, който няма нужните средства.
Как ти помогнаха да отидеш там?
– Организираха кикстартер и много хора дариха пари. По същияначин ми помогнаха да отида и на елитния писателски курс Кларион, който се провежда в Сан Диего. Менторите, които работиха снас в продължение на 6 седмици, бяха утвърдени в жанра писатели, които сеопитаха да ни предадат както писателския си опит, така и бизнес разбирането си,защото все пак това е и бизнес. Този курс направи възможно написването наразказа The Language of Knives, който може да бъденоминиран за Небюла.
Разкажи ни за пътя на разказа ти?
– Разказът ми беше публикуван в tor.com, най-елитния сайт за публикациина разкази в жанра научна фантастика и фентъзи. Поради високото си ниво иизключителната посещаемост, сайтът може да си позволи да заплаща на авторите,които публикуват в него, цена на дума близо пет пъти по-висока от сумата,приета за стандартна на други места.
Разкажи ни повече заНебюла?
– Нещо като Оскар или Голдън глоуб, защото гласуват определени хора – активнитечленове на Science FictionWriters of America.
Ти на кой етап си?
– Все още номинациите не са излъчени, но излезе списък с произведения, посочениот членовете, един вид отсята литература, която е препоръчително да се прочетеи от която ще се изберат номинациите. Да влезеш в номинациите за Небюла еизключително постижение, което променя живота на писателя. Но друг българин и до тази фаза нее стигал никога, така че съм много щастлив.
Преди нямах интерес да работя за български проекти. Но с времето реших, че мога да допринеса за развитието на българския пазар и да променим това, което сечете
Как българските читатели да се запознаят с нещата, които досега си написал и публикувал?
– Единият начин е да си купятсборниците, в които са публикувани другите ми разкази. Другият – да посетятсайта ми haralambimarkov.com. Вколаборация съм с хората от Shadowdanceи Сборище на трубадури, които да преведатразказите ми на български, за да се запознае публиката в България с тях.
Това звучи странно. Не можеш ли сам даги преведеш на български?
– О, не. Аз винаги съм писал на английски, разказите ми са писани на чужд език, ниватана употреба на езиците са съвсем различни. За превод се изисква специфична експертиза,която нямам, затова предпочитам да го оставя в ръцете на специалистите.
Влизал ли си изобщо вконтакт с български издателства?
– Преди нямах интерес да работя за български проекти. Но с времето реших, че могада допринеса за развитието на българския пазар и да променим това, което сечете, да поднесем повече информация за новите неща, които се пишат и по тозиначин постепенно да заличим пропастта между това, което се пише тук и това,което се пише в Америка в областта на фантастиката и фентъзито.
Какво ти е мнениетоза Игра на тронове – какво е това, което тази поредица има, а другите нямат?
– Не ми харесва. Започнах да чета книгите, но не намерих нищокато литературни качества или съдържание, което да ме грабне. Следя сериала, ноне е сред нещата, които ми допадат. Предполагам, привлекателното за зрителите етъмната страна на историята, която не можеш да срещнеш в реалния живот -кръвосмешение, лъжи, предателства, жестокост. Епичните битки, кралства, коитовоюват – това е част от жанра, която отдавна не ми е интересна
Да ни споделиш за някои известниписатели или книги, които са ти повлияли или обичаш?
– Честно казано, нямам любими мейнстрийм автори. Харесвам Анджела Слатър – тяпише кратки разкази като прилага деконструкция на тропите, елементите въвфолклора и приказките и ги променя по доста интересен начин. Извън жанроваталитература мога да посоча Джейн Остин, Шарлот Бронте, Джуно Диас, Арундати Ройс Богът на малките неща и Електрическият Микеланджело на Сара Хол…
Как минава денят ти?
– Много фейсбук, много ютюб и недостатъчно работа (смее се)
Имаш ли подкрепата наблизките си?
– Да, стига да мога да се издържам сам с писане, родителите мивинаги са ме подкрепяли. Единственото, на което държаха, бе да завършаобразование, различно от писането. Аз много исках да уча творческо писане, зада стана голям писател (смее се), но те казаха “да, ама не”. Последвахразумният им съвет и завърших Маркетинг.Тинейджърите си мислят, че знаят всичко, но това, разбира се, не е така.
Имаш ли гадже?
– Не, засега нямам никакво време, а и нямам нужда. Графикът мие запълнен и съм щастлив с това, което имам.
Някои любими неща?
– Маниакално гледам сериали – сега съм на вълна геройскисериали – Flash, Super Girl, Jessica Jones, Orphan Black, който не е геройски.Предимно гледам жанрови сериали, но също така и исторически, като Downtown Abbey.
Някогаби ли взел участие в проекта Марс 1,ако ти се отдаде възможност?
Да ида в космоса?! Не, мерси (смее се), не съмавантюристично настроен. Голям домошар съм. Дори, докато бях в Ню Йорк за еднаседмица, по средата на пътуването вече исках да се прибера и да си седна на моястол.
На раздяла си стискаме ръцете и преди да тръгне Хараламби ме моли да не наблягам на факта, чене харесва Игра на тронове – “Страх ме еот феновете на поредицата” ми признава той “ти знаеш ли колко санадъхани!”. Казвам му, че и на мен поредицата не ми харесва никак, та ако гонападнат ордите, ще съм там да ги отблъснем заедно.
Благодаря ти, Хари, беше чудесен разговор :))