Ако в четвъртък британците гласуват за излизане от Евросъюза, то ще е заради един пухкав52-годишен саможивец, който не обича да дава интервюта, не участва в кампании ирядко може да бъде забелязан в телевизионните новини… Обикновено кадрите сМайк Ашли са от ложата на НЕГОВИЯ Сейнт Джеймсис Парк, където играеНЕГОВИЯТ Нюкасъл – между другото отборът пак изпадна от Висшаталига.

Този червендалест чичка е изградил империята си Sports Direct върху труда на хиляди източноевропейци, които третира като бройлери в огромните си складови халета. Като това в Шайърбрук, графство Дербишър, което местните наричат просто ГУЛаг.

5:30 сутринта. Още е тъмно като в рог, но пътищата са задръстени. Поток от автомобилитранспортира около 1500 души до масивна сграда, заобиколена от ниви.Целта е претъпкан паркинг с площ 75 000 квадратни метра или около 13 плувни басейна с олимпийски размери,който е ярко осветен на фона на непрогледната тъма. Картинката е като от лошнаучнофантастичен филм…

Хората от тълпитеносят пакетиран обяд в найлонови прозрачни чанти, което позволява наохранителите възможно най-бързо да установят съдържанието им. Влиза се спръстов отпечатък на специален скенер край бариерата, а вътре движението сеследи непрестанно от камери. Ако бъде забелязано неприемливо за фирматаоблекло, въпросният служител се отделя от охраната встрани. Тези процедури засигурност не са предназначени да открият някакви персони, които се опитват даполучат достъп до тайна организация, или пък такива, посещаващи опаснипрестъпници. Това е рутинното всекидневие за нископлатения персонал, който идваза 9-часовата си “дневна смяна” в склада на Sports Direct. Тук сетрудят повече от 5000 души.

Работници наминимална заплата минават инструктаж за това какво се изисква от тях за 6,70паунда на час (многоот тях получават и по-малко). Обяснява им се, че може да се наложи да изминават поповече от 32 километра между рафтовете с продукти. Едно от най-сюрреалистичнитенеща е системата, по която работниците могат да бъдат извиквани по име съссъответните команди – например от високоговорителя се чува: “Моля, ускориизпълнението на задачата, колкото е възможно!”. В същото време се наказватследните “престъпления срещу компанията” – които евфемистично сенаричат “стачки”. В тях се включват “грешки”,”прекомерно дълги тоалетни паузи”, “загуба на време”, “продължителниразговори”, “обличане на маркови дрехи” и “говорене помобилен телефон в склада”. Шест “стачки” за половин година и стеаут!

Има и другиинтересни практики в склада на Sports Direct – като например опашките работници в края на смяната, които чакат да бъдатобискирани, за да не задигнат нещо, като процедурата завършва с обръщане наджобовете. След това персоналът е “помолен” да запретне крачоли, зада бъдат инспектирани чорапите им, както и да покажат марката на бельото си.Някои биват “поканени” да се качат в отделна стаичка за по-детайлнопретърсване… На служителите е раздаден специален списък с 802 марки дрехи,които им е забранено да носят. Той включва брандовете на Sports Direct – DunlopSlazenger, Karrimor, Sondico и Lonsdale, както и световноизвестните Nike, Adidasи Reebok. Въпреки тези ограничения, всекидневните обиски се извършват обстойнои внимателно, като на всеки работник са необходими не по-малко от 15 минутипреди да се добере до изхода на сградата. Това време, разбира се, не влиза взаплатеното по договор.

Малцина на Островаса запознати с “работните практики” в тази изключително успешнаверига от магазини за спортни стоки, тъй като мениджърите на всички нива салоялни към собственика и рядко говорят публично. В същото време огромната частот служителите са твърде уплашени да не загубят работата си, до което може дадоведе всяка недискретност в приказките. През ноември миналата година TheGuardian успя да внедри двама репортери под прикритие в склада Шайърбрук, кактои да разговаря с бивши и настоящи работници на Sports Direct.


Факт е, че за МайкАшли инвестициите в нови технологии не е начинът за увеличаване напроизводителността. Според него технологиите не могат да помогнат, ако не сезнае няколко години предварително каква точно продукция ще се обработва вскладовете. Вместо това милиардерът се е съсредоточил в изграждането на еднадобре смазана машина, в която основната съставна част са хората – обикновено отИзточна Европа, слабо говорещи и разбиращи английски. За да са ефективни,всички табели и надписи в склада са на полски и на английски.

“Това е вуду-търговия“, споделя един отбившите директори в компанията. “Ашли прави пари от финансови машинации. Купуването и производството саорганизирани по най-простичкия начин. Всичко се купува възможно най-евтино. Имаедин склад, който е разположен във възможно най-евтиното място в страната, не енякаква сложна система. Отидете в подобно помещение на Amazon и ще видите, чевсичко е автоматизирано. Същите дейности в Sports Direct се вършат наръка.”

Нещото, коетовпечатлява при влизане в склада, са неговите реални размери. Всъщностсградата е дълга около 640 метра и широка125 метра – стоките вътре са подредени в картонени кутии върху синьо-оранжевиметални стелажи, които се издигат на 15 метра височина.Върху първия етаж има още един. Всъседство се строи склад със същите размери, в който ще властват същите”работни порядки”. Това се случва 24 часа в денонощието 365 дни вгодината… В най-натоварената смяна работят по около 2000 души, облечени внемаркови дрехи, с ботуши и задължително с ярко-забелязващи се якета. Ако сте сбяло яке, значи сте “новобранец”, за който е особено важна на първовреме да не се загубите в огромното помещение. След около седмица получаватежълт нагръдник с ивици, чието послание е, че не сте съвсем начинаещ, и най-важното- шефовете са със сини якета. Затова първата инструкция в първия работен денгласи: “Просто прави това, което синьото яке ти каже!” И изпълнявате,без значение колко трудна или безсмислена е задачата…

Предупреждениетопри наемането на новаците от агенцията The Best Connection е пределно ясно:”Работата ви ще бъде наблюдавана и, ако не отговаря на очакванията на SportsDirect, договорът ви ще бъде прекратен.” Другият посредник за наемане наработа – Transline, е по-ясен и кратък: “Запазваме си правото да прекратимдоговора по всяко време, без причина, известие или отговорност.“

Струва си да серазкаже за човека, който създаде и управлява верига от 660 магазини за спортнистоки в 19 страни по света. В тези големи или по-мънички ГУЛаг-четаработят 27 000 души, които осигуряват на боса си богатство от 2милиарда и 430 милиона паунда.Според последните данни на Sunday Times Майк е загубил малкоповече от милиард само за 2015 и е чак на 45-то място сред най-състоятелнитеподаници на Нейно Величество.За него наскоро новият лидер на лейбъристите Джеръми Корбин отсече: “Ашлище направи така, че чичо Скрудж да изглежда добър работодател!“.Родителите на този self-made бизнесмагнат все още живеят в… скромно бунгало впокрайнините на Бърнъм, където израства бъдещият милиардер. В местната гимназияоще си спомнят добре възпитаното момче, което правело впечатление с ясното сичувство за цел и ранните интереси към бизнеса.

В кокетното селцеТотъридж край Лондон, където живее, Ашли е известен с нещо твърде ексцентрично-  коледната украса на къщата си! Туристи идват специално, за да я видят и снимат – направо звук исветлина… На фона на това прахосничество на електричество, Ашли е монтирал вофисите на Сейнт Джеймсис Парк – “Домът” на Нюкасъл, както и на прилежащото тренировъчно игрище, сензори, коитоавтоматично гасят осветлението, когато няма хора.

Този прероденСкрудж започва трудовия си път като помощник в магазин на дребно към клуба поскуош в Мейдънхед, където редовно играел. Това се случва след като нелепаконтузия слага край на спортната му кариера и на надеждите да си изкарва хлябакато активен спортист. А всички очевидци твърдят, че е бил изключително добъриграч. През 1982 отваря собствен магазин, в който работят приятели и роднини.

Майк Ашлибезмилостно удушава конкуренцията по пътя си с невиждана бруталност илицемерие. Знакова за стила му е една случка от 2000 година, когато е извикан вдома на шефа на вече несъществуващия бранд Allsports Дейвид Хюз в Чешир, за даобсъдят ценообразуването на новата фланелка на Манчестър Юнайтед.Присъства и президентът на Уигън и директор на конкурентната веригаот магазини JJB Дейв Уилън, също бизнесмен от Севера, който, виждайки небрежно облечения Ашли, по нищо неразличаващ се от градинаря, има неблагоразумието да отправи пренебрежителнареплика: “Има един клуб на север, синко, и ти не си част от него“. Следва светкавичен отговор – Майк Ашли изпраща жалба до Службата за лоялнатърговия, двете компании са подложени на детайлни проверки и отнасят солени многомилионниглоби, заради манипулативно определяне на цените на репликите на футболнитефланелки.

Allsportsи JJB умираха агонизирайки предочите на Ашли, който ги убиваше с безмилостни отстъпки в цените и агресивнопридобиване на марки. Той превърна знаковия за всички почитатели на хокея натрева и тениса Lillywhites на Пикадили Съркъс в евтин базар, сложи ръка върхуизвестни брандове като сакралния за тениса и голфа Donnay и боксовия Lonsdale. През 2004 “погълна” DunlopSlazenger и известнитепроизводители на раници и аксесоари за туризъм Karrymor, които бяха популярни с качество, а сега главно иединствено с по-широката си продуктова гама. Печелившата стратегия на Майк Ашлие да предлага стоки от световноизвестни марки като Reebok, Adidas и Nike с големи отстъпки, понякога дори и на загуба. Веднъжвлезли в магазина, купувачите посягат и към продукти с брандовете насобственика, като например розови велурени анцузи за деца Lonsdale. От тези продажби компанията генерира големите сипечалби. Никой никога не е загубил пари, залагайки на безумния апетит набританците да купуват глупости…

Мнозина, работили сАшли, се възхищават от необикновения му инстинкт в бизнеса: акоSports Direct беше болид от Формула1, Майк щеше да бъде механикът, който седи в хангара и постоянно бърника нещо вмотора. Голяма част отбизнес-партньорите му са възхитени от милиардера. Влиятелна личност отлондонското Сити го описва като “любезен и внимателен”: “Когатого срещнах, усетих у него нещо от Сър Филип Грийн (б.а. – влиятелен бизнесмен в търговията на дребно, президент на Arcadia Group,доста по-богат от Ашли). Направи ми впечатление, че когато зададе въпрос иматърпението да изслуша отговора.”

Един отдългогодишните му съперници в бизнеса го описва по крайно нелицеприятен начин:”Стилът му е доста жалък. Обикновено се срещате, винаги на масата имахрана и напитки, той е изключително учтив. Стискате си ръцете и сеспоразумявате за следващите стъпки. И в един момент, на другия ден, чететевъв вестниците някоя гнусна атака от негова страна. Има такива, които просто насъскваткучетата си по теб. А той първоначално е изключително мил, после ставанай-големият гадняр, който сте срещали.”

В четвъртък Майк Ашли и десетки работодатели като него ще катализират протестния вот “Leave”, който ще препълни урните на Острова.

ДжеръмиКорбин, заклет фен на Арсенал, го обяснява така: “Вчера сиговорихме с ветерана-депутат Денис Скинър за Шайърбрук. Дълги години там имашемини, в които източноевропейци работеха рамо до рамо с англичани една и същаработа, за една и съща заплата, членувайки в един синдикат. В наши дни там иманещо, което е собственост на Майк Ашли – с 200 души на пълен работен ден и 3000източноевропейци на така наречените “нулеви договори” (б.а. – това са специфични договори на Острова, според които работодателят не езадължен да осигурява минимален брой работни часове, а работникът пък може дане приема всяка предложена му дейност. В повечето случаи персоналът е наразположение при необходимост. Те са предпочитани от британските бизнесмени,които твърдят, че така се осигурява гъвкавост на трудовия пазар). Това се случва, защото имаправителство, което позволява да се случва.”

God save the Queen – само чудо може да оставиОбединеното кралство в ЕС!