Около 22:20 часа на 29 октомври 2022 г. на тясна улица в сеулския квартал Итеуон сред събралата се тълпа настава суматоха и вследствие на блъсканицата 159 души умират, а още 196 са ранени. По-голямата част от жертвите са южнокорейски младежи, а 27 са чуждестранните граждани, които губят живота си във фаталната вечер.

Разследването по случая приключва с разпространено становище на 13 януари 2023 г., според което инцидентът се е случил поради неспособността на полицията и правителствените власти да се подготвят за регулирането на тълпите по време на празненствата по случай Хелоуин. Трагедията предизвиква големи вълни на недоволство и протести с искането за оставката на президента Юн Сок-йол.

Една година по-късно южнокорейското общество не е забравило трагичния инцидент в навечерието на Хелоуин и макар тук празникът да е особено популярен сред младите хора изглежда сякаш тази година отбелязването му ще протече по по-различен начин спрямо минали години.

Фотография: Ванеса Николова

Лошата слава на Итеуон и отношението на корейците спрямо чужденците

Макар и образът на Южна Корея най-често да се свързва с иновативност, модерност и напредничавост, голяма част от южнокорейското общество, особено по-старото поколение, все още не може да преодолее предразсъдъците си по отношение на всичко “чуждо”. Корейският полуостров е бил обект на завоевателските желания на съседните големи империи векове наред. Натискът от страна на Китай и Япония се засилва особено много в периода 15-17 век и именно тогава корейските владетели решават да се фокусират върху изолирането на страната от всякакво чуждо влияние с цел да запазят идентичността и териториалната си цялост.

И макар днес Южна Корея да е отворена към трендовете на съвременния развит свят и да личи стремежът ѝ да подражава особено на американския начин на живот, то тази нотка на изолираност и ваденето на картата с мотива “всичко чуждо е лошо” все още се среща често. Особено в случаи като трагедията в Итеуон.

В Южна Корея Итеуон е познат като квартала на чужденците. Дълго време местните го асоциират с неща като незаконна проституция, алкохол и други пороци. Този стереотипен образ на Итеуон е представен и в много южнокорейски филмови продукции от 80-те години на миналия век. В същия този период например СПИН все още се счита за болест “разпространявана от чужденци” и когато първите смъртни случаи вследствие на СПИН в Южна Корея стават публично достояние много барове и нощни заведения в Итеуон биват застрашени от затваряне.

Фотография: Ванеса Николова

Три десетилетия по-късно не изглежда нещо да се е променило. През пролетта на 2020 г. в медиите се съобщава за клъстърно разпространение на Ковид-19 в Итеуон. Тези новини предизвикват недоволството на мнозина корейци към всеки, посещавал квартала в този период, и особено към чужденците – дори онези, нямащи нищо общо с Итеуон.

Тук в Южна Корея, за разлика от Западния свят, обществото функционира на принципа на групите, а не на индивидуалността. Ето защо не е изненада, че тук чужденците се възприемат като една голяма хомогенна група. 외국인 (“уегукин”) – това е думата за “чужденец” на корейски, като нерядко можете да я чуете да се използва с негативен нюанс.

Не си мислете обаче, че корейците мразят чужденци. На много места ще откриете местни, които ще се радват да ви посрещнат в дома си, да ви почерпят с вкусна домашно приготвена храна, да си поговорят с вас и да ви накарат да разкажете повече за мястото, от което идвате. Проблемът с отношението на корейците към чужденците като група не е породен от чувство на омраза, а е по-скоро сложна смесица от исторически предпоставки и народопсихология.

Фотография: Ванеса Николова

Политическата обстановка в страна е друг фактор, който не следва да се пренебрегва. Опозиционните партии винаги са се възползвали и ще се възползват от уязвимостта на темата за чужденците и чуждестранното влияние в страната.

След случилото се в Итеуон миналата година в публичното пространство се появяват всевъзможни интерпретации на причините за трагедията, включително от страна на политици и публични фигури. Една от тях – “сатанинските” корени на Хелоуин, не е чужда и за българската действителност. Всяка година и у нас в периода около Хелоуин в социалните мрежи се разгорещява дебатът “за” и “против” отбелязването на празника. “Сатанинската” природа на Хелоуин винаги присъства сред аргументите “против”, макар и никога добре обоснован.

Въпреки хелоуинската трагедия в Итеуон през 2022 г. тази година празникът в Южна Корея няма да бъде подминат. През изминалия уикенд на редица места из Сеул се проведоха първите хелоуински тържества. Разбира се, по-дискретно и тихо с цел да не се привлича вниманието на обществеността. Защото Итеуон може и да е притихнал, но от всеки ъгъл дебне опасността – в чисто човешки облик, готова да се възползва от всяка подхвърлена троха, за да оползотвори политическите си или други стремежи.