Абе, не е август като август. Друга година се поскарат малко от няколко точки на България, кореспондентите на националнитемедии сглобят един общ материал от три града – от Варна говори Борисов, отВелико Търново актуалният лидер на БСП, а от Шумен – назначеният към дадениямомент председател на ДПС. И след това пак всичко се закротва, до следващатаседмица, когато политическият (така да го кажем) елит реши отново да напомни за себе си. 

Тази година обаче не е август като август. Тоне са заседания, не са срещи и преговори, не са изпити на кандидат-президенти,не се препитвания. Отегчени журналисти висят пред партийните централи иотразяват вече написани и съобщени „новини“ с изтекъл срок на годност.Политически лидери пък се опитват да имитират демократичност и неочакваност насъбитията. Само Меглена Кунева се опитва да разнообрази иначе безобразноскучния политически делник като вече втори път опитва да вземе едни 2 милионалева. Първият път със станалия прословут учителски събор, а сега с общественапоръча за хиляди ключодържатели, антистрес топки, бейзболни шапки, тениски,луксозни тефтери от естествена кожа, луксозни гравирани химикали, брандираниотвертки, клещи и дори стъргалки за лед за автомобили в комплект с метлички запопуляризиране на оперативната програма Наука и образование за интелигентенрастеж.

И слава Богу, че е министърката наобразованието, според която „напред науката е слънце“ с отвертка и почистеностъкло на колата, че иначе новините биха бълвали денонощно wannabeпатриоти, генерали, мъжкари и други едри и косматибългари, които под предлог, че биха вдигали националното ни самочувствие щеучастват за пореден път в подмяната на политическата действителност у нас. 

А за да знаем какво подменят основните играчие редно да го изговорим в прав текст, за да знаем и каква хапка ни предстои дапреглътнем със стиснат нос, защото миризмата отдавна е на развалено. Раз, два, три – трябва да го кажем –президентските избори ще бъдат онази необходима крачка за предстоящитеизвънреден парламентарен вот, която ще сближи ГЕРБ и БСП до толкова, че даизобретят формата на следващото коалиционно управление.

Затова и Борисов всъщност подгря съвсемпиарски още преди месец издигането на бившия главнокомандващ наВоенновъздушните сили – ген. Румен Радев. Затова и беше необходим злеорганизираният цирк на Корнелия Нинова и Първанов, като първата съвсем вживяласе в ролята на Адел се обадила на генерала по телефона и му казала: Hello. It’s me.

По-лошото от кофти изпълнението е самоподценяването на публиката. Която впрочем си е заслужила имиджа, защото енапълно в състояние да повярва, че лидерката на БСП се е обадила на самолетенпилот и му прошепнала в ухото: Добър ден, казвам се Корнелия Нинова, искате лида станете президент?

И ако си мислите, че фалшивото припяване наАдел (с руски акцент) на военен марш има алтернатива в дясно – няма. Там пък сиизбират кандидата измежду шестима (то целия реформаторски блок му останахагоре-долу толкова избиратели) мераклии едва ли не по документи пред комисия –нещо като ТЕЛК за инвалидност. Иосновната им мисъл е как да подкрепят ГЕРБ на балотажа. Защото, видите ли, завоят на Борисов къмРусия всъщност бил трик, за да увлече избиратели, иначе си бил съвсемевроатлантически ориентиран. 

В тоя ред на мисли Борисов дори да обявиноминацията на ГЕРБ след балотажа между безименния партиен кандидат и някойдруг – пак ще спечели изборите. Даже може да съобщи резултатите в процентиотсега, ама не иска…

Всъщност, проблемът изобщо не е в партиите,които се опитват да обясняват отдавнашни договорки с демократична воля вътре втях, или ЗА тях. Пример – че Радев щее кандидат-президент на БСП и АБВ се знаеше още преди той да подаде оставка отВВС. 

Проблемът е във всеядната публика с достазанижен критерий. Публика, пред коятовсяко заклинание има ефект. Публика от фенове без критичност. Фенове на ГЕРБ и БСП, фенове наРеформаторския блок, крепостни фенове наДПС. А феновете са готови да прощават всичко. Вярно, от време на време псуватотбора си, ама пък то това е част от очарованието. 

Фенщината обаче винаги е гарнирана съсскудоумие. А то генерал(но) властва в клетите ни електорални нагласи.