Славата е доста странно понятие. Нещо е славно за едни, а други – не подозират засъществуването му.

Ето, например Панайот Панайотов никога няма да напълни Уембли, където да възпее тамбурата си, да извърви бляскавия пътмежду Айтос и Сливен или да изтъкне шопкинята като господарка на съзнанието вконкуренция с испанка и рускиня. Няма да бъде и удостоен с юнашко пого воперата в Сидни, докато зове да бъде потърсен в Родопите. Това си помислих,когато преди две седмици изригнах на живото му изпълнение на Охридското езеро внедотам пълната механа Българка.

Каква е причинатаПанайот да не е легенда на световната естрада, с мелодията на чийто глас да сеоткърми цяла раса на позитивни хора, знаещи как да обичат?

Защо славата наедни е по-малка от славата на други?

Има ли полза от славата?

Момчето, което говори с морето няма късмет и светът все още не говоримасово български. Следователно няма как да оцени лингвистичната благодат напесните му. А нямаме и шлагери, в които основният вербален мотив е щракане спръсти, които да взривят международното положение.

За жалост славатачесто е локална, а също така е и ограничена във времето. Славата е нещо, коетосе трупа плавно, а се губи сравнително лесно. Тя е нещо фиктивно, защото е вглавите на другите.

Ето, например Жозе Моуриньо скоро ще звънне на свояпръв другар Бруно Рибейро, за да го вземат евентуално за треньор на Лудогорец, след като Специалния наложи най-посредственатаигра на Дайчовото на Стамфорд бридж. Така е, защото един ден си най-добрият впаркирането на автобуси, а на другия ден автобусът ти е спихнал и играе катодетска тротинетка.

За някои славата е по-продължителна. Макар доста хляб да се изяде от онези 81точки и Коби Браянт вече да не е Черната мамба от едно време, дори след края напоследния му сезон, името му ще бъде споменавано наред с много други легенди,чиито имена биват споменавани, защото в общи линии, славата е да те споменават.И ако си Димитър Пенев – да те канят на всяка трапеза в България, за да чуятнякоя величествена история от славните години.

Снимка: Булфото

Ще канят Браянтда коментира All Stars мачове, на кафе при Гала, а защо не и даподава топката на Тошко Стойков в някой възпоменателен мач в арена Правец. Защото легендата на Езерняците еслучил на онази доста по-масова за света и непреходна във времето слава. И каквоот това?

Наследникът наАтлетик-Слава ’23 (припознатот феновете за такъв, въпреки множество сливания и отливания през годините) пъкднес е във В група и този четвъртък му предстои най-важният мач за есеннияполусезон – четвъртфинал за Купата срещуСозопол – отбор от по-горна дивизия. Славата в случая е на stand by и изчаква времената, когато тимът ще севърне в професионалния и международен футбол.

Човечеството еизобретило славата, за да може да изтъква най-талантливите, способни,великолепни и шармантни свои кадри, така че да се разплодят и да посеят чрезДНК-то си светлия път на цивилизацията. А също така и за да продава дискове,дрехи, сувенири, маратонки и билети за зала 1 на НДК. И също така, за да имамеобикновените хора какво и кого да коментираме, да възхваляваме и оплюваме, даочакваме, да подкрепяме, да се разочароваме или да игнорираме.

Ние смеединственият биологичен вид, при който славата съществува. При кондорите нямазаслужил майстор на летежа. Няма легендарен кестен, който да е възпял любовтаси към жълъдка. Няма бръмбар, който да се е отдал на курви и наркотици, следкато е счупил рекорда за пренасяне на най-голямо топче слонско ако. Мравкитенямат зала на славата, нямат кралица, която да обичат повече от настоящата сикралица, нито пък се събират в механа, за да чуят изтощените вопли нанай-песнопойната местна мравка.

Тц! Само ниехората сме си измислили славата и се съобразяваме с нея. И, слава на Бога – тяреално не съществува. Тя е безполезен фарс.

И ето, чрез тозихаотичен обзор на славата от последните дни, ви донесох от достатъчно кладенцивода, за да заключа, че скоро историята ще нареди в секцията с вицове главата,която са я галѝли три папи.