фатално привличане

Вратата зееше разбита и отначало реших, че са крадци. Но когато прочетох кървавотопослание на теракота в кухнята, ми стана ясно, че е Петя.  Тя знаеше, че от две седмици допълнителнатаключалка е прецакана и вратата може да се отвори с поглед. Със свито сърцеочаквах да я намеря на края на кървавата диря, свита на кълбо с прерязани вениили нещо още по-потискащо. Обиколих тичешком стаите, ужасен от мисълта, че някой,с когото съм живял три години и когото съм мислел, че познавам, е способен нанещо подобно.

Бяхме скъсали седмица преди кървавия инцидент. Самата раздяла не беше особено драматична, ноот тогава насам винаги имам едно наум, когато видя жена да приема шамара насъдбата с каменно лице. Опитах се да й го обясня както си е, но усетих, чеприбягвам до всички измислени за подобни случаи клишета. Казах й да не търсивината в себе си, защото за всичко съм виновен аз, че просто още не съм готовза толкова сериозна връзка и като цяло не заслужавам човек като нея. Казах й,че изворът на любовта ми просто е пресъхнал, но не искам тя да страда от това.Петя си седеше и приемаше всичко с хладна сдържаност. Не налетя на бой, неизбухна в сълзи, не хвърли по мен захарницата… Когато приключих с тягостнатаси реч, очите й бяха пълни със сълзи, но единственото, което промълви, беше, чеси тръгва. И наистина си тръгна.

Tревожех се за нея, разбира се, нореших да не й се обаждам, защото “така е по-добре и за двама ни”.Чрез общи познати й върнах всички малки неща, с които за три години бе успялада отрупа апартамента ми, и ги питах как е тя. Добре била, но не искала да мевижда. Четири или пет дни по-късно някой звънна на вратата ми. Заварих на прагаПетя, увита в най-дългото си палто, със странно изражение на лицето. Нямахпредстава какво иска и как трябва да се държа, но преди да измисля какво дакажа, тя с едно движение разтвори палтото си и ми показа какво крие отдолу.Всъщност нищо не се криеше – бе само по сутиен и бикини. Оцъклих се, но вместода затръшна вратата под носа й, първият ми импулс беше да я хвана за лакътя ида я скрия вкъщи, за да не я видят съседите. Попитах я какво си мисли, чеправи, а тя ми отговори с прости думи и доверчив поглед, че знаела колко харесвамтялото й, затова решила да ми даде възможност да я огледам за последно, предида реша със сигурност дали сикам да се лиша от нея завинаги. Помислих, че можеби е пияна. Здравият разум ми подсказваше, че ако скочим сега в леглото, товаще проточи и измъчи нещата, затова реших да я изведа от къщи възможно най-бързои без много шум. Извиках й такси, а докато го чакахме, я увещавах как ще срещненякой сто пъти по-добър от мен и как в момента просто си губи времето сглупости. Тогава играта загрубя. Тя се разплака и понеже това не произведежелания ефект, се зае да ме удря и да повтаря, че съм й “разбилживота”. Когато таксито най-сетне пристигна, направо си беше в нервнакриза.

Не спах много добре тази нощ, но следващите ден-два Петя не показа никакви признаци наинтерес. Прибирайки се от работа на третия ден обаче, се изправих предразбитата врата. Помня, че когато свикнах с мисълта за кръв по пода, ме хванаяд – не можеше ли просто да ми разреже с ножица някой костюм или да ми счупиплочите – такива, по-обикновени неща. После обаче се панирах. Обадих се у тях итя ми вдигна. Държеше се все едно нищо не се е случило – дори когато я попитахоткъде е кръвта. Побеснях и й казах, че като играе тази тъпа игра, допълнителносе самоизмъчва. Тя продължи да твърди, че няма представа за какво говоря.

Тук за първи път я заплаших, че ще се обадя в полицията. Нямах намерение даизпълнявам заканата си, просто смятах, че ако й го кажа, ще се вземе в ръце.Същата вечер тя ми се обади и се развика, че съм бил зле в леглото и че нямамникакъв шанс да си хвана друга като нея. Казах й, че се нуждае от професионалнапомощ – и наистина започнах да го мисля. Когато по-късно същата нощ тя пакзвънна и съобщи, че е платила 3000 долара на наемен убиец да ме очисти,наистина се обадих на ченгетата. Вече не знаех какво мога да очаквам от Петя.Това определено не беше момичето, което познавах. Бях сигурен, че е превъртялаи нямах идея на какво е способна.

От полицията ми казаха, че ще изпратят някого да говори с нея. На другия ден имсе обадих и се поинтересувах как е минало посещението. Отговориха ми, череалната възможност да я арестуват я е стреснала и най-вероятно това е краят натерора. Същата вечер обаче тя се обади и повтори заплахата си. На другия ден миразби прозорците.