Ще има ли безредици, ще бъдат ли оспорени резултатите, ще се наложи ли националната гвардия да излезе на улиците, ще се потвърдят ли предварителните резултати за преднина на Джо Байдън? Ще бъдат ли отново обвинени хората в социологическите агенции?
С повече от 100 милиона американци, гласували предварително, всички очакваха много дълга изборна нощ. Щат след щат започнаха да пристигат предварителни резултати. И, докато определени щати не станаха повод за кой знае каква изненада, защото резултатите бяха очаквани, то други колебаещи се щати предизвикваха вълнения в двата предизборни щаба, във всички в Америка и по света, които наблюдаваха какво се случва.
Има една особеност – в щати като Мичиган и Пенсилвания едва днес бюлетините от предварителния вот минават през скенер и се отчитат, поради което се забавя съобщаването на резултата. Имайте предвид, че милиони доброволци участват в процеса. Някои от тях са обучавани за първи път и работата не е бърза. Има щати като Флорида, където е позволено броенето на гласовете да започва преди изборния ден. С две думи – необходимо е търпение и време, за да се получат адекватни резултати.
#Election2020 latest: The polls suggested Joe Biden would win the White House in a knockout. Instead, he has a dogfight https://t.co/9KfgmeOGSH
— The Economist (@TheEconomist) November 4, 2020
Няколко причини, които обясняват защо все пак Доналд Тръмп продължава да е в играта. Защото само едно следене на проучвания или на бетинг залагания, няма как да обясни това.
На първо място страната не се разпадна, Америка не се срути, предвещаваната трагедия от мандата на Тръмп не се състоя – огромните катастрофи, които предричаха редица анализитори, че задължително ще съпътстват четирите години на Тръмп в Белия дом, все пак не се случиха, така да се каже. Или поне не така силно, както се очакваше. Естествено, проблемите бяха достатъчно на брой, също така някои от тях не биха подминали нито един президент. Важно е обаче, че Тръмп не въвлече страната във война, не беше така жесток към имигрантите, не се сбъднаха и други прогнози.
На второ място, икономиката. Фактите се потвърждават и от разговори с всеки, когото срещам и интервюирам в Щатите – между декември 2009 година и декември 2016 година, безработицата е паднала от 9.9 процента на 4.7 процента. През 2019 година пък безработицата е гарантирала още по-ниски данни – 3,5 процента.
На трето място, медийните проблеми. И не, не става дума за непрестанните глупави скандали, които сам Тръмп си спретва в Twitter, а за медийната цензура, оказана от много либерални медии по отношение на скандалите със сина на Джо Байдън и евентуалната търговия и злоупотреба с влияние. Пълното медийно затъмнение около този скандал изигра своята роля – и в двете посоки.
И не на последно място, ентусиазма от предизборните митинги на Доналд Тръмп. Нещо, което не се среща толкова често в Америка, да не говорим, че в момента страната е разтресена от коронавирус-пандемия. Посещенията на митингите на Тръмп изненадаха дори самия щаб. Имайте предвид, че на тези срещи с избиратели няма група, няма музиканти, няма други развлечения, освен една реч на Тръмп.
Почти през цялата изборна нощ в Америка, ако се придържаме към американските часови зони, и двамата имаха път към заветните 270 електорални гласа. Непрекъснато пристигаха данните от колебаещите се щати, особено от Флорида. При 91 процента отчетени гласове, Тръмп водеше във Флорида с 51 процента. Флорида по същество е три щата – три различни щата, образно казано, които гласуват по различен начин и поради тази причина трябва да пристигнат всички гласове. Флорида е нещо като проекция на Америка, затова е важно да спечелиш Флорида, за да станеш президент. В един момент Флорида беше обявена като трофей за Тръмп.
Подобни неща се случиха и в другите щати. Преди полунощ в Америка останаха няколко важни щата – Пенсилвания, Джорджия, Уисконсин, Минесота, Невада. Без тях няма как Тръмп да спечели. И там, както и на много други места, преброяването отнема време, предварителните данни са умерени.
Първият пробив в изборната нощ дойде с Аризона. 11 електорални гласа, не са много, но това са много важни гласове за Байдън. Първото обръщане на щат в сравнение с резултатите от миналите избори е именно Аризона.
Аризона е големият проблем на Доналд Тръмп. През 2016 година Тръмп спечели с 3 процента, той беше там над 10 пъти. Провеждаше митинги на място, които дадоха своя резултат. Тази година насочи усилията си другаде, вероятно очаквайки, че Аризона е сигурен щат. Коронавирусът играе роля, в Аризона почти половината от гласоподавателите не вярват, че сегашната администрация се справя. Имайте предвид, че Аризона е място, където доста хора над 65 години се заселват. И още куп фактори, които щабът на Тръмп не взе предвид.
Без Минесота, Уисконсин и Пенсилвания ще бъде много трудно за Тръмп да бъде преизбран, макар Флорида и Охайо – двата щата, без които не можеш да станеш президент – да бяха обявени за спечелени от Тръмп. Нито един републиканец в историята не е станал президент без да спечели Охайо.
Trump is projected to win Ohio and its 18 electoral votes, according to Edison Research https://t.co/uIW1K657uD pic.twitter.com/5Ub33Yzn9Z
— The Washington Post (@washingtonpost) November 4, 2020
В същото време е интересно да се наблюдава какво се случва с бетинг компаниите – в началото бяха пестеливи, в един момент около 65 процента от залагащите избраха Тръмп, след това този процент падна до 60.
В изборната нощ съм в Дедууд, Южна Дакота, едно малко градче, което е кръстено от заселниците така, защото са открили много изсъхнали дървета. От 1876 до 1879 са златните години на градчето – златни години, заради златната треска. В един момент градчето има 25 хиляди жители. Днес населението наброява 1270 жители. Дивият Бил е убит тук – лошото момче-шериф, цар на дуелите, измислените поздрави и какво ли още не. На централната улица все още може да изпиете едно уиски в бара, където е застрелян.
В Щатите има между 7000 и 10000 местни електорални комисии, които или са избрани, или са посочени от съответния щат. В тях работят хора от местата, където комисиите са разположени географски. На изборите в САЩ през 2016 година гласуваха почти 137 милиона души. Тази година вотът ще е по-висок.
Първото, което се прави като се получи бюлетина по пощата е да се провери дали въпросният гласоподавател е регистриран. След това – дали не гласува втори път. И още – дали пощенският плик не е компрометиран (разлепен, да има следи, че е подменен или друго). Също така се сравняват подписа на бюлетина с този в базата данни. Всичко това се прави преди да се отвори пликът с бюлетината. Няма как да се каже, докато само гледаш плика, дали гласоподавателят е демократ или републиканец, или независим. Когато се отвори пликът, бюлетината се изважда, но не се отваря. Това става пред други хора от комисията. След това, когато се отвори, се преглежда за петна или повреди, които биха направили невъзможно отчитането в машината.
Машината е скенерът – устройството, което чете бюлетината и отчита избраното от гласоподаветеля и конвертира в такъв формат, който може да бъде прочетен от машина. Бюлетините се поставят в скенера, когато са прочетени. Информацията се съхранява на USB стик, който след това се поставя в сървър, който е в заключена стая, до която имат достъп само определени хора. Не се гледат резултати преди края на изборната нощ. Когато затвори изборният ден, данните от сървъра, образно казано, се “отварят” и стават официални.
След това нов USB стик се занася при директора на избирателната комисия на съответното място, а те го изпращат към щатската комисия. В зависимост от различните правила в различните щати се очаква, че до петък тази седмица около 95 процента от абсолютно всички получени бюлетини ще бъдат преброени.
Днес бях в две избирателни секции – едната е много малка, тя се намира в градчето Манвил в щата Уайоминг. В Манвил живеят 95 души. В местния ресторант, който е на основния път, има и бензиностанция, което донякъде улеснява бизнеса, естествено всички говореха за изборите. В Манвил има пощенска станция, църква и кметство – общо взето е това. Избирателната секция е в кметството. Когато отидох, три симпатични дами бяха там, а един млад господин гласуваше. В това градче пощенската станция работи от 1887 година. Твърде е вероятно всички подадени гласове да са за Тръмп, съдейки по знамената пред къщите.
Posted by Konstantin Vulkov on Tuesday, 3 November 2020
След това отидох в избирателната станция в градчето Лъск, която е разположена точно до родео-стадиона. В градчето има 1567 живеещи, а на мястото за гласуване буквално беше пълно с хора. Те идваха с децата си, с кучетата си, всички натоварени по пикапите, типична американска гледка. До секцията има детска площадка и след гласуването децата събираха листа и играеха, обикновен есенен ден, но с много заряд, дори в малките градчета. Лъск е много интересно градче, тъй като златната треска го е развила много преди години. Днес надеждата му е, че няма да бъдат затворени индустрии.
Още нещо, за да разберете как се случва електоралният процес в изборната нощ – как медиите съобщават резултати. Това е сложен процес, но ни позволява да знаем резултата възможно най-бързо. Естествено, че има и грешки, особено прословутата от 2000 година, когато Ал Гор бе обявен за победител във Флорида.
Four key battleground states — Pennsylvania, Wisconsin, Michigan and Georgia — began Wednesday with tens of thousands of absentee ballots uncounted, leaving the White House race between President Trump and former Vice President Joe Biden up in the air https://t.co/L40clhwQvr
— CNN (@CNN) November 4, 2020
В основните телевизии има т.нар. “decision desks” – екипи от хора, изключителни професионалисти, които непрекъснато получават и анализират информация и преценяват в кой момент точно да обявят един щат за нечие притежание, нечий трофей. Често това са хора с докторски дисертации по политически науки, които наблюдават от години политическия процес в страната. Арнън Мишкин е шеф на подобното бюро във Fox News и е абсолютен професионалист, който не прави никакви компромиси. Тоест няма никакво значение кой водещ или коя телевизия какви пристрастия има, хората във въпросния “decision desk” решават.
По този начин беше обявено, че Доналд Тръмп печели Флорида. По този начин, колкото и да беше спорно, бе съобщено, че Доналд Тръмп губи Аризона.
Битката продължава, все още всичко е “too close to call”. Каквото и да се случи, изборното шоу е онова, което занимава цяла Америка.
Защо социологическите агенции продължават да бъркат?
Да вземем проучванията в един щат. В началото агенциите сочиха преднина за Байдън в Айова – при това категорична – от всички изследвания, с изключение на местния вестник Des Moines, който няколко дни преди изборите публикува изследване, в което става ясно, че Тръмп води. Но как така – всички останали предричат преднина на Байдън, а всъщност не е точно така. В крайна сметка Тръмп спечели с 53.2 срещу 45 процента за Байдън. А такава беше преднината, която даваха на Байдън.
Странна работа, нали?
В един момент от изборната нощ данните от предварителните проучвания на социологическите агенции отново се срутиха. Оказа се, че т.нар. “срамежлив вот” за Тръмп всъщност съществува и изобщо не е малък.
Голяма част от медиите, включитено “Вашингтон Пост” публикува обстойни материали ден преди изборите, че “срамежлив вот” за Тръмп не съществува. Истината е, че с наближаването на изборния ден, преднината на Тръмп се увеличаваше. Джо Байдън уверено водеше в предварителните проучвания.
През 2016 година положението беше същото – социалогическите проучвания предвиждаха победа за Хилъри Клинтън. Шокът от изборната нощ беше повсеместен. Възможно е “срамежливият вот” – хора, които не смеят да си признаят, че са за Тръмп, наистина да съществува.
Има двама души, които предрекоха победата на Тръмп, това са изследователите Ейри Кептийн и Робърт Кахали. Освен да питат за кого ще гласуват, те задават и един допълнителен въпрос – “За кого мислите, че ще гласуват вашите приятели и съседи?” И двамата считат, че по този начин за хората е по-лесно да споделят истинските си намерения и предпочитания. След първия въпрос и те получаваха преднина от 10 процента, както и останалите агенции. Но след задаването на втория въпрос, тя се стопяваше наполовина.
Но това съвсем не значи, че Тръмп ще бъде избран за втори мандат.
С Тръмп се получава нещо подобно на т.нар. Брадли ефект – теорията казва, че някои бели гласоподаватели, които възнамеряват да гласуват за друг бял кандидат, не си признават. Това се случи с Том Брадли, бивш афро-американец, кмет на Лос Анджелис. През 1982 година той загуби изборите за губернатор, въпреки че всички проучвания показваха негова преднина. Отговорът – гласувалите посочили, че ще гласуват за тъмнокожия кандидат, ала всъщност расовите им предразсъдъци били налице и не гласували за него. Нещо подобно се случва и с Тръмп – има доста гласоподаватели, които не си признават, че го подкрепят.