Отдавна, много отдавна, преди около 8 години, трима ученици в Първа английска гимназиясе запознават и стават приятели. Обединяват ги сходният им музикален вкус ижеланието да свирят. Първата си уредба купуват на лизинг и я изплащат с пари отзакуски. Почти като по филмите репетират в съвсем истински гараж, пробват различни интрументи исменят барабанисти, докато не попадат на своя човек, който в по-късен етап ще еедна от причините да си стегнат багажа и да заминат за Англия.

Около 8години след това ориентировъчно за изминалото време начало, трите момчета савече четири и името им е Hayes & Y. През това време те са свирили в рокбар в ромската махала в Пловдив, вкомунален дом в Англия, на протеста срещу Пеевски, на Spirit ofBurgas преди Kasabian и на доста други, но по-малкоинтересни места. Имат издадени 2 EP-та и няколко музикални видеоклипове, които си пускаш веднъжи дни по-късно осъзнаваш, че не си спирал.

Радослав Лозански (китара), Ивайло Делев (бас), Благослав Анастасов (вокал и китара) и Георги Деянов (барабани)не се вписват изобщо в представата за образа на типичните рок-звезди, за които сякаше задължително да са ималидългогодишен флирт с алкохол, жени и наркотици, преди да хванат китарите и даизлязат пред публика. Свежи, отпочинали и много sharp, те се появяват за интервюто точно в 9, въпреки че сме дали всичко от себе си да ги поканим впо-човешки час и самите ние сме закъснели.

Фотография: Валентин Даневски / Creative Hall за егоист; облекло – H&M

Преди фотосесиятаси говорим не за зашемятаващо скандални истории от страната на порока, а за книги. Човекът, който пишетекстовете на песните им, е Благослав и съответно (или не е толковапредопределено?) той е този, който чете най-много. Говорим си за противоречиетов прозата и поезията на Буковски “В поезията си е толкова чувствителен, ав прозата си се опитва да се прави на рокзвезда – сякаш там го е срам дапоказва емоциите си” – казва Благослав и искрено ме разсмива, защото и азмисля така. По негова препоръка Радослав чете Фермата на Оруел, Ивайло пък е човек, който обожава планината ивинаги се опитва да намери време да отиде там – тя го презарежда и намества.Георги пък бърза, защото е на работа от 11:00 и не успяваме да си поговорим многос него. И четиримата притежават саркастично чувство за хумор и не сепритесняват да са самоиронични – второто им EP е кръстено на негативен коментар следизпълнението им на Spirit. Какъв е той? The Only Thing Worse Than an OverpricedBottle of Water (англ.ез. – единственото нещо, по-лошо от надценена бутилка вода) и аз вече знам какще се казва материалът за тях:

Ако си представите, че никога не съм вислушала, с коя ваша песен бихте искали да започна – имате ли си такава, коятосмятате, че е подходяща за запознанство с Hayes & Y?

Благослав: Вероятно всеки от групата е наразлично мнение по този въпрос, но за мен най-добрата ни песен до момента е отвторото ни EP, казва се Special. Скоро предстои да запишем и видеотокъм нея.

Ивайло: А и е важно дали говорим за песента,която най-много харесвам аз или за тази, която най-много ще се хареса напубликата.

Аз, например, ви “срещнах” и харесах с Dancefloor…

Благослав: Да, тя е от първия ниалбум и беше нашата надежда за световен хит (смее се). Но ме радва, че хората,които ни харесват, слушат всичките ни парчета. Затова пускаме EP-та, а не само сингли – имаме дакажем повече, отколкото една песен позволява. Когато събереш 4, можеш даизразиш по-голяма част от това, което всъщност си. Препоръката би зависела от вкусана човека – имаме бавни песни, имаме бързи песни, имаме секси песни, не толковасекси… основно секси песни (смее се).

Започвате да добивате все повече популярност – до голяма степен това е свързанос участието ви на Spirit ofBurgas лятото – бяхте лиизненадани, че ви избраха?

Благослав: Знаехме, че има такава вероятност и много се надявахме дастане, но човек никога не може да бъде сигурен. Така че, да, изненадахме се.

Ивайло: Никога не сме си представяли,че ще свирим на една сцена с Kasabian, още повече – че ще ги подгряваме.

Как ви прие публиката – все пак това епървият път, когато сте свирили пред толкова много хора?

Благослав: Много добре, доста позитивно. Винтерес на истината хората се изкефиха и ние слязохме от сцената супер заредени.След това, когато отидох в публиката, за да гледам Kasabian, постоянно ме спираха и ме поздравяваха. Разбрах по-къснообаче, че е имало хора, които през цялото време така и не са разбрали, че смебългарска група. Което е странно, защото аз говорех на български по време наизпълнението ни.

Ивайло: Не са те слушали каквоговориш или пееш… (смее се)

Благослав: Някой даже ми разказа, че чул:”Ей, тия чужденци как хубаво са научили български, за да се подмажат напубликата…” (смеем се). Но в крайна сметка мисля, че хората бяха приятноизненадани от нас.

В този смисъл – не е ли малко опаснода правиш музика, която по никакъв начин не е повлияна от българската реалност?

Ивайло: Може би е малко опасно – възможно еда отблъснеш част от българската публика, която държи на корените си и иска давиди отличителна българска черта в една родна група…

Радослав: Това общо взето означавада пееш на български, което ние умишлено избягваме. Ако го правиш, в 99% отслучаите се целиш в българския пазар, което те ограничава. Да, може да сехаресаш малко повече на хората, защото пееш на техния език, но ако се опитвашда излезеш извън границите на страната, това по-скоро би било пречка.

Вашата цел е да станете световнизвезди?

Благослав: Нашата цел е да станемЕлвис Пресли.

Ивайло: Нашата цел е да получимреализация (или поне възможност за такава) в чужбина. От така наречения ни опиттук сме наясно, че ако останем в България и продължим с нашия стил музика, няма да успеем да изоставим всичкоостанало и да се издържаме само с нея. Може и в чужбина също да не е възможно,но ако не пробваме, няма как да разберем.

За много хора патриотизмът е все ощеактуално усещане – и аз не знам защо при наличието на интернет и…глобализацията, но е факт. Например Слави Трифонов е от хората, които много стабилнои от доста време играят на тази струна и печелят от това. Според вас дали настоящотопоколение – от което и вие сте част, е надмогнало патриотизма и какво изобщомислите за него?

Благослав: При някои от младите преминава, при други се провявадаже по-силно, отколкото при по-старите… Но нашата аудитория не е тази, коятоще ходи на концерта на Слави – вероятно с някои малки изключения, но по-скороне е. Според нас е важно за всеки човек да е по-отворен към света. В крайнасметка ти си се родил някъде, хубаво е да познаваш корените си и да си гиобичаш, но това не трябва да те ограничава да изразяваш себе си по начин, койтоти усещаш за правилен…

Радослав: Вече няма граници – можеш даотидеш навсякъде и да видиш как е по другите страни. Ако се забиеш само на едномясто – това ограничава светогледа ти, а с него и възможностите ти.

Благослав: Ако трябва да съм честен,патриотизмът през 2015 г. според мен е по-скоро признак на тесногръдие.

Ивайло: Чак тесногръдие не е, стигада не се абсолютизира. За мен патриотизмът е по-скоро нещо, което ти помага даси спомняш откъде си тръгнал…

Фотография: Валентин Даневски / Creative Hall за егоист; облекло – H&M

Ако искаш да успееш в чужбина, кое епо-печеливша стратегия – да носиш някаква своя силно изразена идентичност илида се слееш със средата там?

Благослав: Това е много добър въпрос. Има някои примери – изпълнители, които успяватда вплетат своята национална идентичност в модерно и ново звучене и това импомага да станат световни звезди.

Радослав: Но има и много примери с обратнирезултати…

Благослав: Ако говорим за фолклора, никогане сме седнали да си кажем: “Дайте да решим: ще има ли гайди в нашитепесни или няма да има?” Това не е стояло като въпрос. Не слушаметакава музика и не я харесваме. Да, предпочитаме чуждестранни изпълнители, повлияни смеот тях, което е очевидно, но това не пречи да имаме собствена идентичност.Просто не е нужно тя да е националната ни идентичност.

Разкажете ми за вашата мисия Лондон -как решихте да заминете именно там?

Радослав: Винаги смеси говорили, че ако имаме шанс да излезем с музиката си в чужбина, ще гонаправим. Издадохме диск и решихме да направим няколко коцерта извън страната. Отидохмев Англия и по стечение на обстоятелствата, докато бяхме там, барабанистът ни – Жоро, получи предложение за работа. Реши да я приеме.

Благослав: Честно казано, ние триматавинаги сме си мислели за Англия и фактът, че предложението на Жоро дойде именно по време на нашия престой там, беше от онези неща, които аз, макар дане вярвам в подобни прояви на съдбовност, приех за знак.

Вие сте като семейна двойка, самодето сте четирима – единият отива да работи някъде и всички отиват с него?

Ивайло: За да запазим групата, това еначинът – всеки допринася и прави компромиси в името на останалите.

Благослав: Но си права да, групата екато семейство.

Радослав: Имахме големи трудностизаради това, че Жоро живее в чужбина – не свирихме толкова често, колкототрябва, чисто логистично беше трудно да организираме концерти и прочее. В единмомент решихме, че трябва да предприемем тази стъпка. За някои това е голямапромяна, според нас не е – ние ще продължаваме да свирим и тук, приятелите нии семействата ни са тук… Решихме обаче, че ако ще пробваме, сега е моментът.

Ивайло: На тази възраст сме, детоможем да си го позволим.

От два месеца сте там – как виприема тамошната публика?

Благослав: Рано е да се каже – не сме имали койзнае какъв контакт с нея. Надяваме се, че през 2016г. ще съумеем да достигнемдо потенциалната наша аудитория и тогава ще можем да ти отговорим на въпроса. Всеоще опипваме почвата.

Кога бихте се почувствали успешни -ако получите признание от някоя голяма банда, да речем?

Ивайло: Не мисля, че е здравословно да сечувстваш успял в тази сфера – винаги трябва да надграждаш. Ако самият тичувстваш, че си достигнал нивото, до което можеш да стигнеш…

Благослав: Да, бързо някой ще те замести,факт. Но според мен важното признание не е от дадена група, истинското е,когато дойде от хората, които те слушат. Много харесваме и уважавамевсички, но в Лондон (колкото и странно да звучи на този етап) трябва да смеготови бандите, които харесваме, тези гиганти, да са ни конкуренция. Да кажем,че свирим дори в най-малкия клуб, същата вечер може Foalsда са в някоя голяма зала. И както и да звучи – хората щетрябва да избират между двете – Лондон е мегаполис, но е един.

По-рано по време на снимките сиговорихме с теб за известността – ти каза, че да се чувстваш звезда тук, естранно за теб?

Благослав: Да, не го разбирам това,но може да е защото в нашия стил музика няма как да станеш много известен (смеесе). Може би ако бях рапър, щеше да ми е по-ясно. Но България е много малка и е странно, когато някой се възприема като страхотна звезда, докато пее пред 200-300 души на участие. В нашия стил няма “звезди”, известните български музиканти, които познаваме, не се чувстват такива. Дори и да говорим за световната сцена, където е доста различно и да кажем, че има логика да си с такъв статут, концепцията пак ми е малко странна. Ти си звезда? Какво значи това?

Фотография: Валентин Даневски / Creative Hall за егоист; облекло – H&M

Довечера ще свирите в Ялта – какво ще чуят хората на концерта ви?

Благослав: Дватакраткосвитещи албума, които досега сме издали и още няколко авторски песни.Държим винаги да се представяме с изцяло авторски сет, с може би един или дванамека към неща, които харесваме. Те няма да са рок музика в класическиясмисъл, но… няма да издавам повече. С нас ще свирят Jin Monic и Остава. Ние винаги даваме едно- всичко от себе си, а дали е достатъчно – хората да преценят.

Преди да се разделим, си говорим още малко – за Слави Трифонов, за предстоящия концерт на Азис и на Васил Найденов, за Уди Алън и последния му филм, а аз оставам с усещането, че тези момчета са най-странният хибрид между рокзвезди и умни, но добри момчета, които съм срещала. И именно това им е хубавото.

Чуйте ги на 18.12.2015 г. в клуб Ялта или на 25.12.2015 г. в Mixtape 5, началният час и за двете събития е 21:00.