„Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят!“

Една от любимите ми фрази на големия Рей Бредбъри, който през 2017-та щеше да навърши 97 години. Писателският му гений продължава да впечатлява дори и по-претенциозните читатели, за които хорърът и романите – мистерии далеч не са настолни четива. Безспорно Бредбъри е изключителен – не само в начина, по който описва героите и сюжетите си, но и с брилянтния си ум, чиито недостижими висини на въображение и писателски талант му отреждат напълно заслужено място сред най-големите имена в световната литература.

Трябва да спечелим живота си, щом веднъж са ни удостоили с него.*

(Photo by Vince Bucci/Getty Images)

Роден на 22 август 1920 г. в Уокиган, щата Илинойс, САЩ, в семейството на емигриралата от Швеция Естер и британеца Ленард Бредбъри, Рей така и не завършва висше образование. Години по-късно признава, че образованието за него не е от първостепенно значение, защото човек не може да усвои писателския занаят в университета. Това, твърди Бредбъри, се случва в библиотеката. Именно там той прекарва голяма част от младежките си години още преди да се премести със семейството си в Лос Анджелис през 1934 г. – самообразовайки се в библиотека Карнеги в родния Уокиган, където чете автори като Хърбърт Уелс, Жул Верн, Артър Кларк, Едгар Алън По.

За да не ви унищожи реалността, е наложително да сте в постоянно опиянение от писането.

Рей Бредбъри започва да пише още на 11 години (през 1931 г.), като редовно използва бакалска хартия за своите записки – в годините на Голямата депресия това е единствената хартия, с която разполага. Повлиян силно от друг емблематичен писател – Едгар Бъроуз, и неговата поредица The Warlord of Mars, още на 12 Бредбъри пише свой вариант за продължението й. В тийнейджърките си години създава редица хорър разкази, в които сам казва, че имитира не друг, а Едгар Алън По.
Първите пари от писане авторът на 451 градуса по Фаренхайт изкарва едва на 14-годишна възраст – от комедийното Burns and Allen show на известния американски комедиант и певец Джордж Бърнс и съпругата му Грейс Алън. Именно Бърнс предлага на Бредбъри да пише за предаването.
Междувременно, слушайки всяко издание на популярната в САЩ през 30-те години на XX век радио драма Chandu the Magician, Бредбъри записва по спомен целия сценарий на всяко предаване след неговия край.

Всеки ден трябва да грабваме оръжието и да се бием и макар вероятно да знаем, че битката няма как да бъде спечелена напълно, все пак продължаваме, било то и по-умерено.

Първият публикуван текст на Рей Бредбъри (Hollerbochen’s Dilemma) излиза през 1938 г. – в януарския брой на фензина Imagination! на Форест Акерман. Именно Акерман праща 19-годишния по това време Бредбъри на Първата световна конвенция за научна фантастика (Worldcon), която се състои през юли 1939 г. в Ню Йорк. Акерман е и човекът, който финансира фензина на Бредбъри Futuria Fantasia.

Заради проблеми със зрението Рей Бредбъри не взима участие във Втората световна война, което му позволява да се отдаде изцяло на писането. През 1939 г. започва да пише редовно пиеси, а първата (Pendulum, 1941), за чието публикуване в Super Science Stories получава хонорар от 15 долара, е в съавторство с Хенри Хас.

На 24-годишна възраст Рей Бредбъри вече официално е писател на пълен работен ден. С редица публикувани, както и много отхвърлени текстове зад гърба си, бъдещият автор на Зелени сенки, бял кит се радва на одобрението на други знаменити, но все още неизвестни по това време писатели, като Труман Капоти, който забелязва един от текстовете на Бредбъри (Homecoming) и съдейства за публикуването му в модното списание Mademoiselle.

Историята на всеки разказ би трябвало да изглежда почти като прогнозата за времето – днес ще е топло,  утре ще захладнее.

2008, Los Angeles Times Festival of Books at UCLA (Photo by David Livingston/Getty Images)

Срещу сумата от 9,80 долара наем на пишеща машина в една от библиотеките на Калифорнийския университет Бредбъри написва текста на The Fireman, който по-късно е разширен и публикуван под добре известното ни днес заглавие 451 градуса по Фаренхайт. Случайна среща с интелектуалеца Кристофър Ишъруд пък дава възможност на Бредбъри да предложи своите Марсиански хроники на изтъкнат критик. Положителните отзиви на Ишъруд не закъсняват.

Трупаме особените напрежения на любовта, смесваща толкова много други напрежения, които биват модифицирани и усъвършенствани, а после цялата тази благодатна смес поема към ума на публиката.

(Photo by Vince Bucci/Getty Images)

Две са големите любови в живота  на Рей Бредбъри – магията и писането. Самият той споделя, че ако не се е бил отдал на писането, е щял да стане магьосник.  А Бредбъри умее да пише добре. Да пише увлекателно, да пише  магически и да накара четящия да го последва с лекота, където авторът си пожелае да го заведе. От Грийн таун, из който скита 12-годишният Дъглас Споулдинг с новите си гуменки във Вино от глухарчета, през специалната ирландска кръчма При Хийбър Фин в Зелени сенки, бял кит, до дъждовните нощи из каналите на Венеция, щата Калифорния в Хайде всички да убием Констанс. Да, същата Констанс Ратиган, която ту пробягва, ту се къпе гола в морето и из страниците на друга емблематична творба на автора от 1985 г. – Смъртта е занимание самотно.

Не бива да отричаме ужасите. Кой от нас не е губил приятел, победен в битката с рака? Има ли семейство, пощадено от войната на пътя?

Може би любовта към писането при Бредбъри се дължи на факта, че за него то е лекарство. „А на какво, питате, ни учи писането? Първо и най-важно, то ни напомня, че сме живи и че това е дар и привилегия, а не право. Трябва да спечелим живота си, щом веднъж са ни удостоили с него. Животът си иска отплатата, тъй като ни е благословил с въодушевление. Колкото и да ни се иска, нашето изкуство не може да ни спаси от войни, лишения, завист, алчност, старост и смърт. Но може да ни върне към живота сред всичко това“, ще напише той в едно от есетата си в сборника Дзен в изкуството да пишеш.

Всичко това, и далеч повече, е Рей Дъглас Бредбъри – писателят, който умее да забърква едни от най-добрите (научно) фантастични и хорър истории в световната литература. Писателят с главно П, чието творчество ще продължи да буди силен интерес и замечтани усмивки за не чак толкова далечния ни вече Марс, на който може пък да ни очаква живот… Знае ли човек?

Всяка сутрин скачам от леглото и стъпвам върху мина. Тази мина съм аз. След взрива посвещавам остатъка от деня на сглобяването на парчетата. А сега е ваш ред. Скачайте!

*всички графично откроени цитати са от сборника с есета Дзен в изкуството да пишеш на Рей Бредбъри.