Отвъд река Москва, точно срещу Кремъл, когато първата петилетка (1928 – 1932) строи живота нов, съветското правителство строи и нов живот за себе си – гигантският блок “Дом на набережной”. Жилищната сграда е завършена през 1931 година. В ония години това е най-голямата подобна сграда в Европа – 505 напълно обзаведени апартамента, киносалон, библиотека, тенис корт и стрелбище, какво ли още не.

Повече от 2000 души живеят там, а Юрий Слежкин, който пише книгата на живота си, ако не и една от най-изчерпателните книги за съветския експеримент изобщо, разказва в повече от 1000 страници как Сталин привиква около 800 от живущите, един по един, праща ги в затвора, където повечето намират смъртта си. Живот като на съветска кинолента. Сага като никоя друга.

“Дом на набережной” е блок за отличници. Там живеят само привилегированите – функционерите, на които всичко е разрешено. Позволено им е да унижават, да предават, да раздават правосъдие, да обичат, да мамят, каквото ви хрумне. На други като тях също е позволено всичко – дори да затварят и убиват отличниците, както всъщност се случва. Слежкин успява да сътвори невъзможното. В традициите на класическата руска фамилна сага –  някаква странна амалгама между “Война и мир” на Лев Толстой и “Живот и съдба” на Василий Гросман – да извади на преден план феноменално добре проучен исторически наратив за годините на болшевизъм. Където и да отворите книгата, попадате на земетръсния ефект от първоначалното влюбване в комунизма и последващото разлюбване, тези сто години на съветско-руско падение, величие, пак падение и може би никога повече величие; прибавете съдбите на отделните семейства, скандалите и препирните, любовта и разтухата; трудът на Слежкин е величествен, не само заради огромния обем. Това е история на една утопия, видяна през семейната единица, както биха казали някои.


Да разкажеш историите на толкова семейства, които бленуват за съветско господство, обучават себе си и децата си в някаква имагинерна марксистка утопия, някои проливат кръв за това, а после самите те стават жертва на сталинските мародерства, че и децата им сами осъзнават години по-късно какво точно се е случвало, е задача непосилна. Юрий Слежкин изследва лични дневници, писма, мемоари, прави стотици интервюта, намира стотици фотографии, в същото време успява да комбинира и напасне времево историческите факти, обяснява своите си социални теории, невероятно е.


На моменти книгата изглежда като безкрайна руска новела, толкова е интересен живота на фамилиите в “Дом на набережной.” Слежкин успява да интегрира истинска драма в житейските ситуации, които описва, като същевременно изгражда и незаменим портрет на онези съветски години. Жилищният блок е някакъв микрокосмос, който хем пресъздава случващото по високите комунистически етажи, хем рисува ясна картина за тегобите, неволите и проблемите на т.нар. комунистически елит. Това е монументален труд, който тепърва ще бъде оценяван.


В един момент читателят сякаш се шляе из етажите, за да намери клиника, детска градина, киносалон, фризьорски салон, пощенски клон, зала за билярд, перално помещение, апартамент, после друг, сага след сага. Впрочем, киносалоните са два, – единият за 1300 души, другият за 1500. Апартаментите се разпределят според позицията в комунистическата йерархия. Ако те издигнат, сменяш апартамента. В един момент – през 1935 година – в този блок на блоковете живеят 2655 души. За да ги обслужват и правят живота песен, за тях работят стотици келнери, сервитьори, градинари, водопроводчици, монтьори, търкачи на подове, оператори на перални машини, каквито ви хрумнат други помощници, че и 57 административни лица.

В същият този период около 800 души, живеещи в “Дом на набережной”, са изведени от апартаментите си и обвинени във всевъзможни подмолни действия, които страници няма да ни стигнат да опишем. По някакви си причини, всеки от тях е признат за виновен. Знае се със сигурност, че 344 от живущите са убити чрез разстрел, останалите са осъдени и излежават последните си дни зад решетките. Така за една нощ от привилегирован се превръщаш в смъртен враг. И умираш. Днес “Дом на набережной” си е пак там, с нова боя, със свалена реклама на Mercedes-Benz от покрива, с нови живущи, нови истории, нови фамилни истории, този път руски, не съветски. Сто години от революцията, това е положението.

Книгата “The House of Government: A Saga of the Russian Revolution” на Юрий Слежкин може да поръчате тук.