Тенденцията да забравяме поуките и обещанията към самите себе си в ситуации различни от обичайните е част от живота на повечето хора. Извънредното положение следствие пандемията обаче ни представи нови измерения на това словосъчетание, използвано до тогава предимно за описание на нетипични моменти в темпоритъма на ежедневието ни, свързани с личен или служебен живот за кратък период от време. Това нетипично глобално събитие помогна ли ни да помним по-дълго изводите, които си направихме и обещанията, които си дадохме? Обяснихме ли си механизма на действие на собствената си психика, сексуалност и взаимоотношения? Tinder или Grinder имат да наваксват днес, когато вече се движим свободно?

За отговор на всички тези въпроси и още потърсихме съвета на професионалист, който не спря да работи нито за ден и по време на извънредното положение. Д-р Олеся Ямполска е психотерапевт, психиатър, невропатолог, майка, съпруга, дъщеря, приятелка и прекрасна жена. В комуникация сме от началото на извънредното положение и обсъждаме наблюденията й по време и след изолацията редовно. Тя ми сподели, че работата й се е увеличила пропорционално на тревожните тенденции, които наблюдава. Но има и оптимизъм. Ето защо:

Какво се случва с психичното ни здраве в последните няколко толкова нетипични месеца? Наблюдаваш ли някакви конкретни тенденции?

Последните месеци наистина са нетипични. Никога преди това хората не са изживявали нещо подобно. Всички сме изправени пред несигурност и никой не знае какво ни чака и за колко дълъг период от време. От друга страна и вайръл паника – социални мрежи и медии ни атакуваха, а тъй като „врагът” е много малък, невидим с просто око, се наложи да правим избор на кой да вярваме. Като следствие се засилиха и вътрешните конфликти, както и тези с околните, заели различна позиция. Хората, стриктно спазващите мерките започнаха да намразват тези, които не правят същото. Това доведе до ескалация на агресията, която и без това покрай социалната депривация и насилствена близост вече беше на доста високо ниво. Какво забелязах в моята практика: засилване на депресиите, случаите на паник атаки, страхови неврози, хипохондрии и домашно насилие. Доста хора взеха решение да се разделят с половинките си в този труден за всички  момент.

Моля те, сподели ни наблюденията си относно наболялата тема по време на извънредното положение свързана с домашния тормоз и насилие?

Дори в много интелигентни семейства, когато един от партньорите загуби своята работа, съответно и доходи, проявите на агресия не закъсняват. Този, който запази финансовата си стабилност става по-доминантен, по-агресивен, по-заяждащ се, усещайки своята власт и правейки отношенията все по-неравностойни, като посочва мястото и статута на другия, станалия зависим. В семействата с по-ниско интелектуално ниво и в тези, където отношенията не са били равностойни и преди карантината, ситуацията се влоши още повече. Там масово вече е имало психически и физически тормоз, а демонстрацията на сила спрямо по-слаб партньор се увеличава като време и честота.

Photo by Yuris Alhumaydy on Unsplash

Има ли грешка, която жените масово допускат и какво би ги посъветвала?

Може би, че жените изначално търсят зависими връзки. Такива, в които те са зависими финансово, нямат свое собствено жилище, не работят, нямат спестявания. Няма нищо лошо в това като цяло, понеже жените раждат, много често пренебрегват кариерното си развитие заради децата и семейство, но това създава предпоставки за патологични отношения. Такива, от които няма изход.

Как са децата?

Децата също страдат, напрежението в семейството, ескалацията на конфликтите и отдалечаването на родителите един от друг не помагат на децата да израснат психично здрави. Много често именно те отнасят голяма част от натрупаната в семейството агресия. А и в такива ситуации те нямат към кой да се обърнат, нямат подкрепа и психологична помощ, затова още повече се изолират и бягат във виртуален свят, където са силни, свободни и могат да изразяват агресията си.

Photo by Kat J on Unsplash

Как така “докато смъртта ни раздели” се превърна в “докато останем насаме в къщи за повече от седмица”?

Причината е в насилствения характер на близостта. Ние сме социални животинки. Имаме нужда да се виждаме с хора, да комуникираме с тях, да се усмихваме или да флиртуваме… Всичко това подпомага за нашата полова идентичност и самочувствие. Когато сме затворени, дори и с най-любимия човек, ние нямаме възможност да задоволим всички своите потребности само с него. Именно тази незадоволеност ражда агресия и в случая нямахме как, с какво или на кого друг да си я изкараме, освен партньора ни. Натоварването става прекалено голямо. Моите клиенти споделят, че се дразнят от най-малките неща: как диша, как дъвче, как ходи, как пие нещо, дори как мига. За да се развива добре една връзка в нея би било добре да има въздух и свобода за всеки един участник, тогава търпим развитие отделно и заедно.

А, как са хората с влошено психично здраве и моля, разкажи ни повече за връзката на хормона кортизол с изолацията?

Кортизолът е стресовия хормон. Неговата роля е да ни осигури краткосрочен план за оцеляване. Точно затова в началото на карантината всички правихме грандиозни планове: ще отслабна с 20 кг, ще се стегна, ще науча 3 езика, ще отворя онлайн бизнес и т.н. И първите една – две седмици го правихме с голямо желание, но то се изчерпа много бързо. В нормален режим нивата на кортизол са високи сутринта и ниски към края на дена. По време на карантина нивата бяха високи през цялото денонощие. Когато усещаме тревога, притеснение или стрес неговото ниво е винаги високо. Това нарушава съня през нощи, а през деня ни кара да бъдем уморени и разфокусирани. Ученето и работата, които изискват концентрация стават много изморителни. Като следствие се влошава работата на имунната система и много бързо се качват килограми, например.
Функцията на кортизола може да се определи като “бори се или бягай”. По време на карантината ние нямахме възможност да се борим с причината и нямахме възможност да бягаме. Затова сега, когато мерките са разхлабени има толкова много болни хора в болниците. Този хормон много ни помага в нормалното ежедневие, но ни навреди по време на карантината. Спомогна за влошаване на менталното ни и физическо здраве.

Как се развиха сексуалните отношения хронологично в последните месеци?

В началото на карантината имаше засилване на либидото при повечето хора, особено силно изразено при самотните. След това сексуалната активност започна да намалява, бивайки заместена от агресия или любов, в зависимост от качеството на връзката при различните двойки.

Photo by Jonathan Borba on Unsplash

Как ни повлия загубата на права поради извънредните мерки? Нали спасявахме света всички заедно от дивана с чипс и дистанционно в ръка…

Хората много лесно се сбогуваха със своите права, по-точно те ги предадоха доброволно и за сметка на това получиха илюзията, че са спасени и няма да се разболеят, а освен това и митично усещане че спасяват света, вършат нещо много важно, стават сякаш супергерои със задължителните за целта маски. Вместо да помагат на възрастните хора от рисковата група, те се затвориха от целия свят, дори прекъснаха контакта с близките си. А за възрастните хора социалния елемент беше още по-важен и необходим, отколкото за младите. Това е причината доста от тях още по време на карантината да излизат и да сядат по пейки, само за да не усещат твърде болезнената самота.

Какви бяха тенденциите в Tinder & Grinder ?

В Tinder наблюдавах намаляване на конвертираните запознанства в реални, живи срещи. Сякаш хората искат да общуват, да бъдат забелязани, харесани и до там. Например, от 100 жени, които отговарят, само 2-4 продължават онлайн контакт, но не стигат да реални срещи. Мъжете, като преобладаващи в приложението, както винаги са по- склонни да рискуват, затова Grinder стана още по-актуален. Неговите ползватели не спряха да се виждат с нови хора, да излизат с тях и да се опитват да намерят своя човек.

Трябва да има и положителни тенденции, моля те, зарадвай ни?

От положителните тенденции забелязах следните:

Нивото на финансовата грамотност се повиши, особено при жените, което като следствие води до по-равностойни отношения във връзка. Разпаднаха се взаимоотношенията, съществували само заради съжаление, които и без това нямаха бъдеще. Хората започнаха да оценят малките, но много важни за тях неща, като например свободата да пътуваш, да се видиш близките си хора и пр.

Доста от нас се научиха да готвят вкъщи. Онлайн сферата също започна да се развива. България е доста изостанала в онлайн частта, а сега има тенденции за развитие.

По време на карантината доста от клиентите ми си намериха партньори и се влюбиха. Все повече хора започват да търсят смислени за тях неща, да си правят равносметка и променят ценностната си система. В крайна сметка всичко, което не ни убива ни прави по-силни.

д-р Олеся Ямполска, лечен архив

Photo by Dan Meyers on Unsplash