Днес е.

Днес е денят, в който новата монета официално влиза в обращение. Станах предида са отворили всички банки и изтеглих всичките си спестявания от банкомата сискрената цел да ги обърна в новото злато. Антиклимактично обаче, в повечетобанки левчета нямаше. Даже в една от тях ме питаха за какво са ми и ме върнахас обвинение, че съм смятал да ги продавам. Те не разбираха моята по-висша роляв този проект. Накрая – на цената на адски мъки, една банка склони и ми обмени150 железни двулевки. Нови, та дрънкат.

Първото нещо,което побързах да направя е да отида в кафенето срещу блока, където да заредя сдоза кофеин за деня. Продавачката бе изненадана от вълшебното търкалце, коетосложих в монетника. Толкова се сащиса, че извади пръчка изпод тезгяха и започнада ръчка монетата като някое животинче, споминало се на чергата пред магазина.След кратки обяснения получих първото си ресто от 2 лева.

Чувството бенесравнимо.

Докато ходех по улицата имах нещо, което никой друг нямаше. Всеки бързаше дахване транспорт, за да стигне до работа, да отиде на среща, да свърши задачитеси за деня… Присмивах им се на смешните житейски борби. Защото аз имамсилата. Силата на двата лева. В Аладин,само за да им платя с двулевка, към фалафела добавиха и една Кока-кола подарък.Вече бях напред. Нищо не можеше да ме спре.

В супера зад блока събрах целия колектив на магазина, състоящ се ексклузивно отжени, които искаха да се отъркат в мен…  Знаех, че го правеят заради двата лева, ноестрогенът си е естроген. Като бонус към това, че си платих за сока от два левас монета, палавата касиерка написа телефонния си номер на гърба на касоватабележка. Да сме приспаднали ДДС-то после, по нейни думи. На върха на света!

Естествено, всички машини започнаха дасе бунтуват. Нито един автомат за кафе, сокове, райграс и билети за метрото неприе монетата.

Въодушевен, че имам 100% възвръщаемост на всяка транзакция с двулевка с автомат,реших да тествам и онези стари терминали с интернет достъп в метрото, детоотдавна нито имат интернет, нито достъп. Обаче някой хитър шушляк от мениджмънтана тези устройства изцяло беше махнал механизма за монети и апаратът ми глътна двулевката.Написах на гърба на билета „да ми ядеш кура” и така преглътнах загубата. Сповече апарати не си играх.

Забавно е да се возиш в метрото с новите двулевки. Няма нужда да си вадиштузарския смартфон и да играеш на апликация, за да привлечеш хорските погледи.Вадиш шепа стотинки, разтръскваш ги и всички ахват. След което ги прибираш, ‘щотси над тия работи и трябва да накараш публиката да си поиска биса, защото акодадеш всичко на един път, бързо ще се превърнеш в отживелица. Дланта ми бешегледана от целия вагон и даже хората в разминаващите се с нашата мотриси, същосе скупчваха да погледнат шоуто. И така си отседях до последната спирка наДжеймс Баучър, където влакът отива в нещо като гараж и излиза друг. Машинистътрутинно слезе, за да провери дали не са останали хора във влака и когато мевидя, ме помоли да сляза. Но когато забеляза двулевките, всичко се промени,дори ме покани в кабинката да паркирам метрото в гаража. Срещу два лева,разбира се.

Питах произволнихора по улицата „Какво би направил за два лева?”. Десет от десет минувачипросто махнаха с ръка и дори не ме възнаградиха с отговор. Тогава променихвъпроса „Какво би направил за желязна двулевка?”, като предоставях и визуалнамостра и резултатите бяха потресаващи. Двама от десет директно извадиха два хартиени лева с молба за смяна,четирима обявиха вечна вярност, една дама каза „ДА!”, други двама ме питаха„Какво да те черпя?” и един ме дръпна настрана на една маса в едно кафене, зада проведем мащабни преговори за евентуалното усвояване на тези два лева. Разменихмевизитки с човека и си казахме чао, че бързал. Ще поддържаме връзка, било муважно да ги има тия два лева. Надписах ги пред него, за да знае, че ще получисъщата монета.

Опитах си късмета и в заложните къщи. В първите две не ми обърнаха многовнимание, но в третата успях да заложа двулевката за три и педесе с обещание,че ще ги върна до следобед. Рекох си, че човекът зад щанда просто се епошегувал и се е зарадвал да има нова двулевка, но два дена след като непотуших дълга си към тях, видях двулевката за продан за 4.50лв. на щанда между SAMSUNG6S и IPhone 5S.

Но в края на деня, изморен от тозипроточил се паричен обмен, се отбих в МакДоналдсс идеята да се натъпча с нещо калорично и вредно. Сега, като човек, който хичне се интересува от техните яденета, знаех, че предлагат промоционално меню за7.50 лв., което се състои от двоен чийзбургер, Биг Мак, кола и картофи. Но, зада се възползваш, се нуждаеш от някакво си картонче, което ти дава правото даси купиш промо пакета. Помолих касиерката няколко пъти, да си затвори очите ида си представи, че съм й дал талонче, но отказа. Бях на ръба да си тръгна, нореших да използвам последния си коз – двата лева. Контра на собствените миочаквания, не само си получих менюто, а и колата ми беше БЕЗ лед, напълненадокъдето е отбелязано на чашата (а не касиерките да си подбират кой им есимпатичен и да ги лишават от кола), картофките бяха пресни и добре посолени, абургерите почти приличаха на тия от рекламата. Бях в екстаз. Двата лева санай-хубавото нещо, което се е случило в живота ми.

Нощните клубове не ми искаха лична карта. С два лева става всичко. Всякозаведение с двуцифрена сума за вход бе туширано от силата на двата лева.Прегазих конкуренцията. Дори в казината за 2 нови лева ми пускаха 5 вротативките им… Бях на седмото небе! Тези двулевки правят всичко!

Докато не осъмнах на другата сутрин с останали 10 двулевки и предстоящ коледеншопинг …

Вижте как започна всичко – Агент 002