Politico Playbook е newsletter феномен. Казват, че тази онлайн рубрика определя деня на онези, които движат важните дела във Вашингтон. Замислена като newsletter, колонката на Майк Алън – създателя й – е интелигентен брифинг за политическия живот в столицата. Бързо се превръща в незаменим наръчник на политици, анализатори, журналисти – онези, които искат да са в час с това, което наистина се случва в американската политика. Майк е ветеран журналист по делата на Белия дом, а ежедневната му рубрика е ултимативен притегателен център за рекламни долари. Няма шега – този newsletter е отговорен за близо 3 милиона долара годишни рекламни приходи. Няма друг случай, в който ежедневна онлайн колонка, списвана от един човек, да прави толкова пари.

Рубриката се появява всеки ден рано сутрин. Както може би се досещате, Майк няма пълноценен сън – става по тъмно, за да поддържа нивото. Сигурно затова не беше изненадата, когато наскоро обяви, че спира с ранобудния ритъм и напуска Politico Playbook след изборите през ноември.

Един от евентуалните заместници е Даниел Липман, който пише и в момента бюлетина заедно с Майк.

Решихме да го потърсим не само, защото работи по Politico Playbook, но и заради интересния начин, по който е нает на работа.

Даниел започва журналистическата си кариера като пише до други журналисти. Пише до Белия дом, пише до пиарите на президента, на сенатори, на кого ли не. Преди време, когато гостува на нюзрума на Асошиейтед Прес и шефа на бюрото във Вашингтон споменава името му, почти всички репортери буквално скачат от местата си и се скупчват около него. Кой е дошъл? Президента? Някой от Mad Men? Не, просто едно момче, което е поправяло статиите на всички присъстващи. Граматически грешки, технически пропуски, объркани имена. Като види грешка, веднага пише имейл до съответния репортер. Много имейли до много репортери. Този жив коректор се превръща в легенда, макар едва на 19 години, защото не прощава на нито едно от големите имена във Вашингтон.

И днес работи до същите тези големи в сайта Politico. Дали получава и той писма от бдителни студенти?

Да видим.

Даниел Липман е първият гост в новия проект на Дарик и egoist.bg “Американският Президент”.

Четох материал в Ню Йорк Таймс за това как американските избори са машина за пари за CNN, а и не само за тази медия. Сякаш изборите са една нескончаема драма. Телевизиите ли ги превърнаха в такова шоу или наистина са много интересни?

–    Мисля, че този път хората се интересуват от изборите и заради участието на Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън – две големи имена. Това привлича много хора да гледат дебатите. Има забавление. За всяка медийна организация, която отразява политика, изборите са като Super Bowl. Освен това изборите са толкова непредсказуеми за американците, че това рефлектира върху рейтинга на телевизиите, върху посещаемостта на сайтовете.


Но всичко продължава толкова дълго, а интересът не спада?

–    Исторически изборният процес в Америка е по-дълъг от обичайните европейски избори например. Ако те продължават около 6 седмици, в Америка е възможно всичко да започне две години преди изборния ден. Има много причини, но една от тях е, че страната е голяма. Кандидатите се опитват да се срещнат с много гласоподаватели, да пътуват из страната, да посетят различните щати. Реалният прайм тайм започва през януари и февруари с първичните избори в Айова и Ню Хемпшир, а това е много месеци преди изборния ден през ноември. Кандидатите трябва да обикалят страната, за да набират средства за кампанията си. Тези избори струват милиарди долари.

Математиката е математика и анализатори пресмятат, че е вероятно Тръмп да събере необхидимия брой делегати скоро, за да бъде номиниран за президент. В същото време продължават многото статии в стил “да спрем Тръмп”, “никога Тръмп” и т.н. Но всъщност републиканската партия не прие ли вече реалността, че именно Доналд Тръмп може да бъде кандидат?

–    Мисля, че висшето ядро на републиканската партия във Вашингтон в продължение на месеци мислеше, че популярността на Тръмп ще спадне и той няма да се справи добре на първичните избори. Но когато започна да печели всички тези първични избори, а и самият факт, че е популярен сред членовете на партията, превръща задачата трудна и за съперниците му Марко Рубио и Тед Круз, които трудно могат да спечелят някой щат. Тръмп изглежда силен в момента и това определено притеснява ръководните кадри в партията.

В рубриката ви Playbook на politico.com се разиграва и трети сценарий, в който нито един от кандидатите не достига необходимия брой делегати, за да бъде посочен за кандидат на републиканците. Какво се случва в такъв случай?

–    Това, което се случва, ако нито един кандидат няма мнозинството от делегатите, е първи рунд гласуване на конференцията на републиканската партия в Кливлънд, Охайо. Ако няма победител в това гласуване, делегатите се разпускат, което значи, че не са задължени да гласуват както досега и след това започва истинска битка за гласовете между различните фракции в партията и делегатите от различните щати. 

Става интересно – представете си, ако някой гласува след това против Тръмп, а е от щат, където Тръмп вече е спечелил първичните избори, там няма да са щастливи, че не е избран посочения от тях кандидат.

В хипотезата Доналд Тръмп срещу Хилари Клинтън, какви са шансовете на Тръмп?

–    Тръмп беше подценяван по време на целия процес. Хората продължават да смятат, че той ще се провали. А в същото време постига високи резултати. Демократите са абсолютно сигурни, че Хилъри ще спечели. Стратегията на лагера на Клинтън е, че ако се стигне до битка с Тръмп, ще стартират силна атака срещу него. Всичко, което е правил през годините, ще бъде извадено срещу него. Предвидени са милиони за реклама срещу Тръмп.


Извън темата за изборите, рубриката Playbook, която правите заедно с Майк Алън е невероятен феномен, който трябва да бъде обяснен на българската публика. Какво точно представлява този newsletter и защо е толкова популярен в Щатите?

–    Този newsletter, който списвам заедно с Майк Алън се нарича Politico Playbook, излиза веднъж дневно около 7 сутринта. Абонатите са около 115 хиляди души, разпраща се по имейл. Голямата част от абонатите са във Вашингтон. Популярен е, защото представяме дайджест на новините, опитваме се да четем всичко. Майк е основен кореспондент в Белия дом. Също така имаме много източници, с които непрекъснато разговаряме. Хората ни изпращат идеи за материали, информации. Комбинираме всичко това в добре оформен имейл, който може да прочетете за 5-10 минути. Опитваме се да бъдем ценен източник на информация за онези, които нямат време да четат всичко. Опитваме се да покажем това, което е важно, както и да кажем какво ще се случи през деня. 

По кое време ставате с Майк, за да пишете?

–   Зависи. Всъщност започваме работа предната вечер. Опитваме се след това да допълним всичко между 5 и 7 сутринта. Но тъй като изключително обичам работата си, нямам проблем с ранното ставане

Да сте получавали имейли от студенти за граматически грешки или неточно изписани имена?

–   (смее се) Да, получавам имейли от различни хора, когато правим грешки. Опитваме се да не правим грешки, но понякога е невъзможно да се мине без технически грешки например. Но всъщност и аз така започнах кариерата си на журналист, когато пишех на различни журналисти за техните грешки в текстовете. Много внимавам да не греша, за да не получавам и аз подобни имейли. 

***

Всичко за американските избори започва по Дарик и egoist.bg. Влиятелни американски журналисти и анализатори повдигат завесата на президентската кампания в Америка. 

Съвместна поредица “Американският Президент” на Дарик радио и egoist.bg