•
14 декември 2015
Британският дипломат Сър Стивън Уол пред egoist.bg за особеностите на занаята “дипломат”
Спомням си, че преди месец “избягах отчас”, ако могатака да се изразя, за дапрочета разказа пак. Името му е Застрелване на слон,годината на написване – 1936, авторът- Джордж Оруел. Хубаво е да “влизаш в час” стекст на Оруел.
Случайнооткрих разказa, преиздаден в книга наЕлизабет Самет; нарочно обаче намерихедно кафене и се зачетох.
Започватака: “В Мулмайн, Южна Бирма, бях мразен от много хора —единствения път в живота ми,когато съм бил достатъчно важен,за да ми се случи това.Бях поддивизионен полицейски офицер на града, а антиевропейските настроениябяха много ожесточени по някакъв безцелен,дребнав начин.Никой нямаше смелост да се разбунтува, но ако европейка минеше през пазара сама, някой вероятно би изхрачилбетел върхудрехата й.”
Краят гласи: “По-възрастните казваха, че съм прав; по-младите казваха, че е осъдително безобразие дасе застреля слон… Често сечудех дали някой проумя,че съм го направил единствено, за да не изглеждам глупак.”
Следразказ като този, няма сила,която да развали доброто ми настроение.Оруел се ражда в Индия,където баща му работи като британски държавен служител. Дават му името Ерик Блеър. След като изучава, каквото може катоученик във Великобритания,се връща в Азия,този път в Бирма,където от 1922 до 1927 година работи в полицията.
Винагисъм харесвал истории за британци,особено дипломати,отнесени по различни краища на света,наблюдаващи последиците от колониализма.Едно е да те пратят в Азия, съвсемдруго – в Белгия.Спомних си за един дипломат,който на ул. Оборище в София ми разказваше,че не е никак хубаво да те пратят посланик в Брюксел – твърде много работа, твърде малко интрига.
Вечене си спомням дали в проекта Иноваторите бях търсил типичен европейскидипломат, затовасега реших да намеря един. Британец, който е работил в Брюксел. Не в далечни и колоритнистрани, а всърцето на скуката. Дали и тойе станал досаден?
Итъй като случайността е способна на всичко,същата събота в любимата ми рубрика Lunch with the FT на вестник Файненшъл Таймс, се появиразказ за обяд със Сър Стивън Уол,британски дипломат,работил в Брюксел.Писах му каква е идеята,той ми отговори, че му харесва и само час по-късно вече беше на телефона.
Каксе става дипломат?Със сигурност не се раждаш такъв,но какво е най-важното- семейството, средата, училището, да четеш правилните книги?
– Мисля, че в доста страни, не само във Великобритания,има академии,които на практика обучават хората да стават дипломати. Има определени умения, които трябва да се овладеят. Част от работата на дипломатае да отиде в друга страна и да упражнява влияние там, но също така,а и може би доста по-важно, да интерпретира случващото сев страната, в която се намира за хората в собствената си държава.Както казахте,уменията, необходими за това, не се случват от само себе си. Тънкостите на занаята са важни. Но също и упражняването натази професия, времето – всичко има значение.
Втози смисъл аз самият имах късмет,защото когато се присъединих към Foreign Office, само след две седмици бяхизпратен в Ню Йорк, за даработя в мисията ни към Обединените нации.По-опитнитехора там ми помогнаха.Мисля, че е важно човек да има ментори.В края на деня обаче,както и при други професии,са важни здравият разум,старанието и правилната преценка.Нещата, които най-добре владея, усвоих благодарение на това, че наблюдавах как по-опитните вършат работата си.
Като изключим настоящия ви престой в Щатите, кариерата ви основно преминава в Европа. Нека си го кажем – не ми се струва толкова вълнуващо да си европейскидипломат, особено, когато четем старите книги наСъмърсет Моъм,в които британски дипломати вършат доста по-интересни неща в отдалечениместа по света.
– Вижте, доста далеч сме от това (смее се). Правите обаче доста интересна референция. Има някакъв парадокс тук. Особено, ако става дума за посланик вопределена страна. Например, имам колега, който беше изключителноуспешен дипломат в Саудитска Арабия и в Италия.Когато беше дипломат в Италия,спомням си, той миказваше, че вИталия няма кой знае каква работа за вършене,тъй като голяма част от нещата между Лондон и Рим се случват поофициалните канали. Докато един дипломат вСаудитска Арабия има голямо влияние.И това е точно така,ако сте британски представител в Танзания или Нигерия, навярно ще имате доста по-сериозно влияние, по-голяма роля,особено контактите ви с правителството.
Щосе касае до работата ми с европейските колеги,това което ми харесва е,че сме в непрестанни преговори за нещо.
Акоговорим за емоции, в мемоарите си за вас Тони Блеър пише, че сте емоционална личност, която отстоява мнението си. Любопитен съм до каква степен сте приятели с хората,с които непрекъснато водите преговори?
– Различное. Например аз и Тони Блеър сме в много добри отношения.Но това беше изцяло професионална връзка.Преди това работих с Джон Мейджър,когато беше премиер,и мога да кажа,че бяхме приятели.Все още се виждаме.Правя разграничение като държавен служител и това да харесваш някогои да изразяваш своята лоялност към него.
Повреме на преговорите в Брюксел станах приятел с останалите мои колеги, които представляват другитестрани-членки. Работих в Брюксел пет години. Макар всеки да се бори заинтересите на страните си,все пак ние станахме приятели.Когато сядаме веднъж седмично на среща на постоянните представители, всички знаем, че имаме много сложниинструкции от столиците.Тъй че си симпатизираме един на друг и се опитваме да си помагаме.
Например аз и Тони Блеър сме в много добри отношения. Но това беше изцяло професионална връзка.Преди това работих с Джон Мейджър,когато беше премиер,и мога да кажа,че бяхме приятели.
Как измервате успеха?
– Трудное да се каже. Имаиндивидуални преговори,в които си мислиш,че си успял. Ако сипосланик в дадена страна, е възможно да си успял в търговските отношения, в менажирането като цяло наотношенията между двете страни.Трябва да си даваш сметка,че си само част от доста по-големиотношения между двете страни.Една от сериозните промени напоследък е връщането на така нареченатапублична дипломация на британските посланици,имам предвид говоренето по радио,телевизия.
Конкретенмомент, в който сечувствахте най-доволенот развитието на вашата кариера?
– Честотова са сравнително малки неща.Спомням си, когато бяхв Брюксел и Великобритания и председателстваше Европейския съюз през 1998, имахме много сериознипреговори със Съединените щати.Веднъж председателствах среща на постоянните представители, която продължи след полунощ, беше неделя вечер, а на следващата сутрин, понеделник, президентът Клинтън трябвашеда пристигне в Лондон. Ние обаче нямахме постигнато споразумение.Тогава реших да обобщя срещата и казах,че ще съобщя,че споразумение е постигнато.И ако някой не е съгласен,ще трябва да помоли своя премиер да се обади на Тони Блеър до осемсутринта, предисрещата с Клинтън.
Прекарахбезсънна нощ. Никой несе обади, но ето – спомням си – и това е прекрасен пример занещата, за коитоси говорихме, заприятелството, моятфренски колега каза:“Виж, моетоправителство все още не е подписало сделката.”Тогава имаше среща на европейските финансови министри. Доминик Строс-Канбеше финансов министър.Моят колега от Франция продължи:“Ако можеш да уредиш кореспондента на Файненшъл Таймс да попита Строс-Кан дали Париж се е съгласилсъс сделката, аз щеуредя Строс-Кан дапотвърди това.” Разбирасе, аз помолих Файненшъл Таймс дазададат въпроса, а Строс-Кан даде съответния отговор. Това са малки неща, но носят определена наслада.
Срещатана Горбачов и Рейгън през 1986година в Рейкявик е описана в страхотна книга. За коя актуална среща междудвама политици бихте искали да прочетете?
– Интересенвъпрос. Всъзнанието ми първо изникват срещите между Мандела и де Клерк. Знаете ли, понякога смятаме, че има известна дозанеизбежност за определени събития.Но всъщност личностите имат значение.Де Клерк стига до извода,че нещо трябва да се смени,радикално да се смени.А пък Мандела е човек,ако го сравним с Мугабе в Зимбабве например,който не е там,за да отмъщава,а да търси решения.Припомняте Горбачов.Онзи ден гледах едни документи от 80-тегодини, специални и британски,които показват,че тогава в Централна и Източна Европа има наченки на революции. Това са страни, които са загубили цялопоколение, бидейкипод покровителството на СССР,особено в икономически смисъл,в сравнение с останалата част на Европа.Всички видяхме как имаше и революции,как бяха потушени брутално от руснаците в Унгария през 1956 и в Чехословакия през 1968. И мисля, че Горбачов и Шевернадзе сапричината това да не се случи след това,с другите революции.
Виесте на 68 години, нали?
– Да.
Каквомислите за остаряването?
– Остаряванетосе случва. Тази седмица моят зетпочина на 81години. Бях вболницата, видях годен преди да си отиде.Човек мисли повече за тези неща.Но когато човек се озове в онази част от живота си, когато вижда цикъла напоколенията, в някакъвсмисъл го приема. Аз гоприемам.
Идватпразници. Най-добрият подарък, който сте получавали?
– Най-добрите подаръци са любовта насемейството и приятелите ти.Има една история с британски дипломат от 50-тегодини на миналия век.Американски вестник пита във Вашингтон британски, руски и френски дипломат какво искат за новатагодина. Руснакът ифранцузинът казват, че биха сипожелали мир по света.А британският посланик,с присъщата си краткосрочна практичност,отговаря, че иска хубавакутия шоколадови бонбони.
* Проект Иноваторите на Дарик радио и Константин Вълков представя хора с различнипрофесии, коитовдъхновяват. Стартира вначалото на 2011година с интервюта с Ричард Куест (водещв CNN),Йорген Виг Кнудсторп (шефна Lego),Хидетоши Наката (футболисти предприемач),Енрике Пенялоса (кметна Богота), ЕлифШафак и Исабел Алиенде (писателки), Магнус Карлсен (световен шампион по шах) и много други.
Интервюномер 58 в проектИноваторите: сър Стивън Уол, дипломат.
[fbcomments url="" width="100%" count="off" num="3" countmsg="Коментара" title="коментари"]