През 1994 година обществото е тотално ненаясно със значението на ДНК. Толкова ненаясно, че съдебните заседатели по делото Народът срещу О Джей Сипмсън решават, чефактът, че по чорапите, леглото и колата на обвиняемия е намерена кръв отсъпругата му и 25-годишния сервитьор Рон Голдман, е маловажен. За тях кръвта ечервена плазма, която притежава всеки и която е еднаква при всички. Каквоозначава 1 на 9,7 милиарда? Със сигурност не означава доживотна присъда, не и втози случай. Не и по това време.

Разбира се, има шанс част от заседателите даса били наясно, че това е доказателство с огромна тежест. Възможно е да са билиповлияни от факта, че въпросните доказателства са събрани и предадени вполицията от ченге, което е расист до мозъка на костите си и което смята засвой дълг да натапя „чернилки“ за престъпления, които не са извършили. Възможное то да е натопило националния супергерой и любимец на всички цветнокожи в САЩ.

Разбира се, възможно е съдебните заседатели да са били прави и О ДжейСимпсън действително да е невинен. Възможно, но малко вероятно.

Случаят с легендарната ръгби звезда, която всвободното си време се изявява и като актьор (може би ще си го спомниш като Нордбърт от Голо оръжие), еедно от най-популярните съдебни дела в историята на САЩ. То се превръща вмедийна сензация, отчасти защото Симпсън е един от американските любимци,станал идол на мъжете и в мечта на жените, но и защото процесът се предава наживо по телевизията. Това събужда у защитниците и прокуратурата кръвожаднияинстинкт за победа на всяка цена и разиграват истински спектакъл.

Но в името на линейното повествование, неказапочна отначало.

Вечерта на 12-и юни 1996 г. Никол Браун-Симпсън,бившата съпруга на О Джей Сипсън, и Рон Голдман са намерени убити пред дома наНикол, а съседи свидетелстват в съда, че са видели ръгбиста да отпрашва смръсна газ от мястото на местопрестъплението. Няколко часа по-късо Симпсън е вЧикаго и когато получава обаждане от полицията, в което оттам му съобщават, чеНикол е мъртва, той дори не пита как се е случило. Просто приема възмутенообвинението за престъпленията, не дава обяснение как кръвта на жертвите е попаднала по него, в дома и колата му и вместо да се паникьосва наема dream-team от петима адвокати,сред които Робърт Шипаро, Джони Кочран и Робърт Кардашиян.

Прокуратурата има всичко – мотив, свидетели идоказателства. О Джей няма алиби, няма обяснение срещу нито едно отдоказателствата, но притежава тъмен цвят на кожата. А това отчасти му донасясвободата. Основната позиция на защитата е, че Симпсън е натопен от полицаи,които смятат всички цветнокожи за престъпни отрепки. Единият от основните муадвокати е цветнокож и е прочут с медийните манипулации по време на делото. Тойуспява да въздейства и върху съдебните заседатели, които са избрани на слученпринцип след предварителен подбор. Съдбата също си пада по О Джей по товавреме, защото голяма част от тях са цветнокожи. А по време на процес именно теса най-големите поддръжници на ръгбиста.

Народът го обича без да осъзнава, чеединственото общо с тях, което О Джей притежава, е цветът на кожата. Парите,колите, възможностите и като цяло животът – няма нищо общо с дребните жители наСАЩ. Но това няма никакво значение, защото, когато в процеса се намесва думата расизъм всички факти променят цвета си.И стават по-черни, отколкото би трябвало да са. Ъгълът се променя и от дело задвойно убийство срещу евентуален извършител, адвокатите на Симпсън успяват даго превърнат в нападение над невинен чернокож, заради това, че е чернокож.Делото на века се превръща в една от повратните точки на прокурор Марша Кларк,която настървено се опитва да бъде гласът на справедливостта. Но този глас езадушен от светлините на светкавиците около О Джей.

Последният пирон в ковчега на обвинението саръкавиците, с които са извършени убийствата. Едната е намерена наместопрестъплението, а другата пред дома на О Джей. Те са мъжки, черни, голямразмер, но (surprise,motherfucker) се оказват прекалено малки за челичните лапина Симпсън. Заседателите са оставени без избор – разчитат на очите си и насърцата си. Разумът е оставен някъде в Средновековието.

Може би си мислиш, че това събитие отпреди 20години е ирелевантно, безинтересно и вече изтъркано. Може би щеше да си прав,ако сериалът на FOX The People vs O J Simpson, посветен на въпросния процес, не беше обрал 22 номинации за наградата Еми тази година и не бешеедин от най-коментираните дебютни сезони на нова телевизионна поредица. Брилянтниятстарт на American Crime Story е вдъхновен от книгата на Джефри Тубин от 1997 г. The Run of His Life: The People v. O. J.Simpson.

Сериалът впечатлява дори на думи още сактьорския си състав – Джон Траволта в ролята на адвокатската акула РобъртШипаро, Сара Полсън в ролята на прокурор Марша Кларк и Дейвид Шуимър като Робърт Кардашиян. Следтова дава на публиката онова, от което тя обикновено се нуждае – зрелище. Имапрестъпление, скандал, противоречия и манипулации – всичко това, реално случилосе с някого, за когото всички са чували. И после някой да ми говори, че зауспеха нямало формула.

Сериалът бавно и уверено насажда убеждението,че О Джей е виновен. Съвременният човек е наясно, че ДНК анализите често садостатъчна причина някой да влезе в затвора. Също така е наясно, че звездите са достатъчно фини, за да минатмежду капките на собствените си престъпления. В момента Симпсън се намира взатвора, заради други отвличане и грабеж. Колко симпатично. А междувременнонеотдавна в бившия му дом бе намерено (добре скрито, разбира се) оръжие, което многонапомня онова, с което са били извършени убийствата.

The People vs O J Simpson е задължителен сериал. Далеч от смешните поп-жанрове (сериозно ли още някойгледа филми за вампири и върколаци?), отличаващ се с удивителна динамика и директно изискващ от зрителяпълно внимание, първият сезон на AmericanCrime Story заслужава всички хвалби, които светът мупредоставя. Няма как да не усетим носталгия по времето, когато добрия сценарийи добрата актьорска игра бяха достатъчни, за да се създаде нещо качествено. Сара Полсън е взривяващо безпощадна, яростна и уверена вправотата си като Марша. Самата актриса признава, че е влязла в кожата напрокурора толкова много, че не може да гледа сериала (дори части от него) от емоционална гледнаточка.

И ако смяташ, че сериалът се основава нареални събития, но добавя и художествен измислица, грешиш. Всичко е билотакова, каквото го виждаш и каквото са го виждали хората през 90-те поекраните на телевизорите си. Време е да погледаме отново борбата на човекасрещу логиката и истината. Заради зрелището, разбира се. Не заради поуката.

Защото черното е достатъчно оправдание.