Хората с пиперливи смешки имат по-високо IQ и са значително по-малко агресивни.
Кой се нуждае от Менса? Ако искаш да разбереш дали някой има висок коефициент на интелигентност, стига ти само да видиш реакцията му при шеги черни като смъртта. Например, колко време трябва да мине, за да може 11 септември да стане повод за хумор?!
Ново проучване публикувано в списание Cognitive Processing установява, че интелигентността играе ключова роля при черния хумор, както и няколко други фактори, включително и нивата на агресия у човека, пише Джейми Долард от The Guardian.
Екип от учени, начело с Улрике Уилинджър от Медицинския университет във Виена, се допитал до 156 души, 76 от които жени, всички на средна възраст от 33 години, за да оценят тяхното схващане на 12 хумористични карикатури, взети от Черната книга на известния немски карикатурист Ули Щайн.
Примерите включват карикатура, изобразяваща морга, където лекар вдига покрива с платно едно тяло. Жената до него казва: Разбира се, това е моят съпруг – както и да е, какъв прах за пране използвате, за да бъде чаршафът толкова бял?
Участниците в изследването са тествани вербално и невербално IQ, като междувременно са били питани за тяхното настроение, агресия и образование.
В блога на британското Дружество на психолозите се съобщава, че проучването разделило изследваните на три групи. В групата с почитателите на черния хумор показали най-високи нива при словесни и невербални тестове за интелигентност. Същите се оказали по-добре образовани, по-малко агресивни и с много по-приповдигнато настроение.
Втората група е с онези, които показали умерено разбиране на шегите, но ги използвали по-рядко. Това са хора със средни оценки на интелекта, но с най-голямо отрицателно настроение и най-високи нива на агресия.
При изследваните от третата група с умерено разбиране на кофти шегите, интелектът бил оценен на средно ниво, но като цяло позитивното настроение и агресията в тях била с по-добри резултати, отколкото при втората група.
Резултатите противоречат на по-ранните теории за връзката между агресията и чувството за хумор. Още през 1905 г., Фройд извежда хипотезата, че хуморът дава възможност за безопасно освобождаване на обикновено потиснатите сексуални и агресивни подбуди.
Това се вписва с досегашните изследвания, които показват, че чувството за хумор има връзка с IQ, но опровергава донякъде честото убеждение, че хората, които имат черен хумор са склонни да бъдат нервни и може би малко склонни към садизъм, се твърди в изследването.
След откритията на Уилинджър и екипът ѝ, учените предполагат, че наличието на черен хумор е “сложна задача за обработка на информация”, в която негативните настроения и високите нива на агресия може да помрачават способността на хората да разбира шегата.