Уикендът се изниза неусетно, и като че ли това не стига, ами и взе със себе си усещането: настъпваща пролет и положителна промяна. Снеговалежът не успява да пребори фините прахови частици, които витаят във въздуха, медиите показаха среден пръст на хипотетичната журналистическа етика, и в целия този хаос някак естествено се вписва общественото нежелание да толерираме различието.

Къде е границата между свободата на словото (и действията) и етичното поведение? Обществената телевизия даде нова порция храна за размисъл и още една причина да си изключим телевизорите. Завинаги.

Междувременно още една телевизия понесе ударите на съдбата и тежката медийна реалност.

Да оставим медиите настрана и да продължим по същество. Няма какво да се лъжем – времето за почивка несъмнено е съпътствано от дълги разговори на масата. А най-хубаво е, когато двете ключови теми: спорт и политика се съчетаят.

Чаша чай?

В този ред на конфронтиращи теми… Един детски филм – много въпроси.

И ако задълбочим философското ниво на въпросите, които ни вълнуват…

Тук няма какво повече да кажем.

Вместо да претърпяват всички тези Радини вълнения, някои пътуват и се радват на живота.

А други бездействат.

Бездействието обаче остава във вчерашния ден, а споменът за него избледнява. Време е да покорим света или поне да се завърнем към обичайната делнична рутина. За успешен старт на седмицата ви съветваме да си сипете първо една студена вода, после чаша кафе, да вдишате джендър неутралност и да си изключите телевизорите.